Решение № 213 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 31/2009 г.

Решение № 213 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 31/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 234, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Образувано е по молба от "З" Е. - град С., за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), на влязлото в сила решение от 14.01.2005 г. по гр. д. № 2012/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VI-ти граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 14.01.2005 г. по гр. д. № 2012/2004 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по същество на спора, по предявени от К. С. П. от с. К., област Пловдив, против "З" Е. - София, обективно съединени искове за имуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) от ответника по исковата молба "З" ЕООД. В молбата си молителят се позовава на ЕР на НЕЛК № 1004/24.8.2004 г., с което е отменено решение № 0715/05.3.2002 г. на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Освен това е налице позоваване и на друг акт на НЕЛК - № 1569/06.12.2005 г., за който молителят твърди, че като резултат се различава от този, въз основа на който е постановено решението на въззивната инстанция, тъй като е определена инвалидност с по-нисък процент. Моли се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд. Ответницата по молбата - К. С. П., не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства и с оглед правомощията, вменени му от процесуалния закон намира следното: Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) е подадена в сроковете по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато то е основано на документ, който по надлежния с. ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. В процесния случай молителят основава искането си на постановления за държавно учреждение и съд, от които може да се направи категоричен извод, че решението на ТЕЛК е отменено и впоследствие е налице друг резултат на държавно учреждение, различен от този, който е съществувал при постановяване на атакуваното решение. Изложеното налага извод за основателност на молбата за отмяна, поради което същата следва да се уважи като се отмени решението на въззивната инстанция в атакуваната част и делото се върне на друг състав на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане при съобразяване с представените в настоящото производство доказателства. Водим от горните съображения и на основание чл. 234 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.