Решение № 4588 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 210/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на М. П. В. от [населено място], обл. Видин, срещу Решение 1419 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 376/2024 г. по описа на Административен съд Видин. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-05-7 от 09.07.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 29.05.2024г. на Ръководител ПО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Видин, чрез ст. юриск. Микова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на В. срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано е било прието, че не са налице основания за възобновяване на спряното изплащане пенсията на касатора. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е неправилно. Личната пенсия за инвалидност на В. е била спряна с разпореждане от 16.11.2021 г., считано от 3.11.2021 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба, изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, като в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор, а след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването и. С молба вх. 2107-05-41/30.04.2024 г. В. е поискал възобновяване изплащането на пенсията, тъй като досъдебното производство е без резултат и не е установено никакво престъпно обстоятелство. С разпореждане [номер] от 29.05.2024г. на Ръководител ПО в същото поделение на НОИ приел, че с оглед данните от писмо на РП-Видин по досъдебното производство, което се води във връзка със създадени неистински, подправени документи, въз основа на които са приети и решения на ТЕЛК( вкл. и ЕР 1813/14.05.2019 г., въз основа на което е отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В.), не са отпаднали пречките, обосновали спиране изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето. Мотивите в разпореждането на пенсионния орган са споделени в решението на Директор ТП на НОИ Видин, както и от първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира същите за постановени при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби към фактите и обстоятелствата по случая. В изискано от съда и представено уведомително писмо 03045/2020г./ 08.05.2024 г. от РП Видин, е посочено, че с постановление от 28.10.2021 г. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриването на неизвестния извършител. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО предвижда, че изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и т. 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Пенсионният орган следва служебно да следи, респективно да предприеме действия по изясняване отпаднало ли е основанието за спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на касатора. В. не е бил привлечен в определено процесуално качество по образуваното досъдебно производство, видно от представения удостоверителен документ от РП Видин и същото е спряно поради неоткриване на извършителя. Основанието за спиране на отпуснатата пенсия за инвалидност е отпаднало. В. няма как да установи настъпването на релевантните за дължимата преценка факти, което е служебно задължение на пенсионния орган. Не следва да се забравя също така, че лицето повече от три години е лишено от получаване на отпуснатата му с разпореждане на пенсионния орган лична пенсия, а спиране на досъдебното производство(станало с акт на прокурора още на 28.10.2021г.), респ. липсата на данни за откриване на извършител на престъпното деяние, създават убеждение за ниска степен на вероятност наказателното преследване да приключи в обозримо бъдеще с конкретен правен резултат, който би бил относим към основанието за отпускане на личната пенсия на лицето (така Решение 12998 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. 2818/2024 г., VI о. Решение 7630 от 11.07.2023 г. по адм. д. 3405/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение 1482/08.02.2024 г. по адм. д. 5476/2023 г., VІ отд. на ВАС и Решение 2957 от 12.03.2024 г. по адм. д. 11126/2023 г., VІ отд. на ВАС). При това положение за всяка една от страните(и за ТП на НОИ, а и за В.) е налице правната възможност да разрешат спора досежно създадения документ, послужил за издаване решението на органа на медицинска експертиза на работоспособността, чрез предявяване на установителния иск по чл.124 ал.4, изр. първо ГПК, след като този въпрос очевидно не може да бъде разрешен в образуваното наказателно производство. Аргумент в тази посока може да се почерпи дори и от посоченото в чл.124 ал.5 ГПК, позволяващ да се води установителен иск за престъпно обстоятелство, когато наказателното преследване е спряно, респ. извършителят на деянието е останал неоткрит, както е в настоящия случай. С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд е неправилно, налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него подадената жалба се отхвърли. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на М. В., които се констатираха да са в размер на 30 лева, платена ДТ за касационно обжалване. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение