Решение № 291 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 234/2010 г.

Решение № 291 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 234/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - възобновяване на наказателните дела, по искане на осъдения Х. И. П. на основание чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 1591/2009 г. на РС-Пазарджик по съображения, че извършеното от него не е престъпление, защото не е действал виновно, а ПТП е резултат на поведението на пострадалия Сл. Л. Прокурорът е на становище, че искането е основателно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС намира: С влязлата в сила присъда № 401/18.ХI.2009 г. по н.о.х.д. 1591/2009 г. на РС-Пазарджик Х. И. П. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на 7 (седем) месеца пробация със задължителните пробационнни мерки, а на основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за 10 (десет) месеца за това, че на 13.III.2009 г. към 17ч. в с. В., обл. Пазарджик при управление на л. а. "Опел-Корса" с ДК № Р* в нарушение на правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДП, по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 5100 лв. на л. а. "Ауди-А6" с ДК№ Р* собственост на Сл. П. Л. С решение № 24/5.II.2010 г. по в.н.о.х.д. № 39/2010 г. на ОС-Пазарджик присъдата е потвърдена. Искането на осъдения е допустимо, защото е постъпило в първоинстанционния съд на 31.III.2010 г., а присъдата, предмет на производството е в сила от 5.II.2010 г. - подадена е от лице с право на искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. То е и основателно. Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Не е изпълнено изискването на чл. 339, ал. 2 НПК за посочване в мотивите на решението основанията, поради които не се възприемат доводите на жалбоподателя за виновно поведение на пострадалия, което дори изключва неговата вина. Нарушението е съществено защото ограничава най-съществените процесуални права на подсъдимия - да узнае защо е признат за виновен и осъден по предявено му обвинение, защо възраженията му срещу последното не са възприети от съда. По тези съображения следва да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на посоченото нарушение, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК съдът