Решение № 10378 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 719/31.01.2024г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 6521 по описа за 2023 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221422003856-091-001/17.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у органите по приходите, издали РА. Позицията му е за дерогиране с разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК на общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. Описва поредица от правни актове, включваща делегиране на заместник изпълнителен директор на НАП на правомощието да определи органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и посочване на издателите на акта от ТД на НАП Велико Търново като компетентни за осъществяване на производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 ДОПК е компетентна ТД на НАП София. Отрича приложимостта на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК като основание да се изключи правомощието директора от компетентната териториална дирекция да определи по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за компетентни да възлагат ревизия органи по приходите от друга териториална дирекция, които са в обхвата на заповедта по чл. 12, ал. 6 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Сити инвест пропърти ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Сити инвест пропърти ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 121 230.33 лева с лихви за забава общо 31 703.55 лева /за отделни данъчни периоди на 2020 и 2021 г./ и за корпоративен данък за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. в общ размер 36 809.38 лева и за закъснителна лихва в общ размер 6 978.16 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на компетентната ТД на НАП София. По констатациите на съда РА е издадени от органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново по отношение на РЛ, което към момента на възлагане на ревизията и на приключването ѝ е със седалище в гр. София. Издалите РА били посочени в издадена по делегация от заместник изпълнителния директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г., като органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, както и в заповед З-ЦУ-1351/26.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор, с която им е наредено да упражняват правомощията си по отношение на лица, за които е компетентна ТД на НАП София, като РЛ е посочено в приложение към заповедта. Със заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София възложителят на ревизията бил оправомощен като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според решаващите изводи на първостепенният съд РА е издаден от некомпетентни органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново. Съдът е посочил, че с чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се създава изключение от общото правило на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за териториалната компетентност на органите по приходите. Приел е, че при действието на чл. 10, ал. 9 ЗНАП изпълнителният директор или оправомощеното от него лице следва да обоснове необходимостта на органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново да се възлага да извършат ревизия на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. С липсата на такива мотиви е обвързал неизпълнение на формалното изискване на чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Допълнителни съображения на съда са тези за изключване на функциите по възлагане на ревизии от обхвата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП и неделегируемостта на правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. С решението, е отречено правомощието на териториалния директор да определи по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да определи като орган компетентен да възлага ревизии орган пи приходите от друга териториална дирекция. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за противоречие с материалния закон на изводът на първостепенния съд за недействителност на РА. При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. С обсъдената от административния съд заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. на нарочно оправомощения заместник изпълнителен директор е определен кръга на органи по приходите с компетентност на територията на цялата страна. Сред тях е длъжностното лице възложило ревизията, приключила с оспорения РА. От разширяването до територията на страната на компетентността на органа по приходите със заповедта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК не следва включването в нея на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Доколкото своеобразната екстериториалност по отношение на компетентната териториална дирекция засяга само органа по приходите, а не и местната привръзка на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция, то за директора на компетентната дирекция е правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция /което е сторено със заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София/. Натовареният с компетентността да възлага ревизия в хипотезата на чл. 12, ал. 6, ал. 2 ДОПК може да бъде ограничен в персоналния обхват на ревизиите от заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП (каквато е заповед З-ЦУ-1351/26.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор). Преценката за необходимостта за изпълнение от служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Актът по чл. 10, ал. 9 ЗНАП е различен от заповедта за командироване по чл. 10, ал. 8 ЗНАП, тъй като не засяга съдържанието на служебното правоотношение, поради което е неотносима съдебната практика за значението на съдържанието на тази заповед при преценката на валидността на РА с оглед териториалната компетентност на участвалите в ревизионното производство органи по приходите. РА не е опорочен и обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. РА не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл вж. решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г./. Заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е вътрешнослужебен акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като създава за адресатите ѝ правото и задължението да възлагат ревизии. В контекста на горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална и териториална компетентност. Валиден е и заключителния акт в производството. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неправилната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение