Решение № 139 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6044/2007 г.

Решение № 139 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6044/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). И. Ю. П. от с. Р.,Община Севлиево обжалва решението на Габровския окръжен съд, постановено на 27.07.2007 г. по гр.д. № 119/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал.1, буква"в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба Ф. И. Г. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По реда на чл. 45 ЗЗД е предявен е иск за заплащане на сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания като последица от нанесен на 28.07.2006 г. побой. С обжалваното решение, постановено на 27.07.2007 г. по гр.д. № 119/2007 г. Габровският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която И. Ю. П. е осъден да заплати на Ф. И. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесен побой на 28.07.2006 г. в Младежки клуб-дискотека в с. Р.,Община Севлиево, с което й е причинил контузия на главата и шията с кръвонасядания и охлузна рана в дясната челна област, оток в тилната част и в основата на шията в дясно и мозъчно сътресение, в размер на 5000 лв., ведно с лихвата от 28.07.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Прието е, че наличието на противоправно поведение е установено с факта, че И. Ю. П. се е признал за виновен в производството по н.о.х.д. № 576/2006 г. по описа на РС-Севлиево, по което е одобрено споразумение по чл. 383, ал. 1 НК в това, че на 28.07.2006 г. в с. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото-нанесъл побой на Ф. И. Г., хвърлял бутилки по пода/престъпление по чл. 325, ал. 1 НК/. Прието е, че вследствие на това поведение на Ф. Г. са причинени увреждания /контузия на главата и шията с кръвонасядане и охлузна рана, оток в тилната част и в основата на шията вдясно, мозъчно сътресение/, като е установено наличие на причинна връзка между противоправното поведение и нанесените вреди, при което вината се предполага до доказване на противното. Възражението на И. П., че Ф. Г. и преди деянието е страдала от заболявания със същите симптоми и че е налице съпричиняване са приети за неоснователни и с оглед получените увреждания, претърпените от Ф. Г. вследствие инцидента физически и емоционални отрицателни последици, продължителния процес на лечение, прогнозата за състоянието и възрастта й е определено обезщетение в размер на 5000 лв. Постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на доказателствата /чл. 188, ГПК (отм.) и чл. 136 ГПК (отм.), както и за неправилно приложение на материалния закон /чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. За да достигне до извода, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предпоставки, както и че не са налице основания за освобождаване на И. П. от отговорност, респ. за намаляване на определеното обезщетение на основата на съпричиняване от страна на Ф. Г.,, въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Всички наведени от страна на И. П. доводи, вкл. за наличие на съпричиняване, намеса на трети лица, съществуване на заболявания с подобни симптоми и преди инцидента, са обсъдени от въззивния съд. Допуснато е събиране на доказателства за установяване на тези негови твърдения и именно на преценката на тези доказателства в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото са основани констатациите на съда кои факти и обстоятелства приема за установени, т.е. за осъществили се и какви са правните последици от тези факти в конкретния случай. Правилно е прието, че доказателствената тежест да установи наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността е на лицето, за което се твърди, че е причинило увреждането, както и че установяването на тези обстоятелства следва да бъде извършено по пътя на пълното и пряко доказване, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. И след като в случая не е установено по категоричен начин уврежданията да са били причинени от друго лице, нито търпените от Ф. Г. болки да се дължат на заболяване, което е съществувало и преди инцидента, който само е ускорил проявлението на симптоми, сходни или идентични с констатираните след деянието, правилно е прието, че установената в закона презумпция не е оборена. Осъществяването на всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е преценено от съда на основата на събраните по делото доказателства, като всяко едно от тях е детайлно обсъдено, а след това преценено в съвкупност с останалите. Изводът за авторството на деянието е основан на признанието на И. П. в производството по н.о.х.д. № 576/2006 г., че действително е виновен за извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, вкл. за нанасяне на побой на Ф. Г. Изводът за наличие на причинна връзка между деянието и вредата е основан на показанията на свидетел, който пряко и непосредствено е възприел осъществяването на имащите значение за спора факти /св. Мустафа М. /, както и на заключенията на изслушаните по делото съдебно- медицински експертизи досежно механизма, по който биха могли да се получат подобни увреждания. Показанията на всички разпитани по делото свидетели за извършените от И. П. на 28.07.2006 г. действия са преценени от въззивния съд при спазване на установените в процесуалния закон правила, т.е. с оглед на обстоятелствата дали свидетелите пряко и непосредствено са възприели осъществяването на релевантните за спора факти, т.е. са присъствували на инцидента, заинтересовани ли са от изхода на спора, налице ли е противоречие в техните показания с оглед на пряко възприетите от тях факти, вкл. и с оглед подробностите около осъществяването на всяко едно от тези действия-местонахождението на участвуващите в инцидента лица, посоката им на предвижване, последователността в извършваните от всяко едно от тези лица действия. Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД е определен и размерът на присъденото обезщетение. Преценени са всички установени по делото факти и обстоятелства, които определят тежестта на увреждането, неговите последици за здравето и личността на пострадалата, както и вида и интензивността на търпените болки и страдания с оглед установения в закона критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Правилно е прието, че понятието "справедливост" като морално- етично такова следва да включва и съотношението между деянието и възмездието, като бъде отчетено човешкото достойнство на пострадалата, с оглед на което паричното обезщетение е определено по размер с оглед не само на получените физически увреждания, продължителния процес на лечение, но и на претърпените вследствие на инцидента емоционални отрицателни последици, свързани не само с търпените болки, но и със загубата на трудоспособност, което с оглед на възрастта й е от съществено значение като депресиращ фактор, като е отчетена и прогнозата за състоянието на пострадалата. Крайният извод на въззивният съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на И. П. за заплащане на обезщетение за причинените на Ф. Г. вреди в посочения в решението размер е правилен. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение