Решение № 14055 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2011 г.

Решение № 14055 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Авелана" ЕООД - гр. Силистра срещу решение № 2533/08.12.2010 г., постановено по адм. дело № 869/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 190800298/27.04.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Силистра, потвърден с решение № 409-А/27.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 108 850,60 лв. за данъчни периоди на месеците май, юни и юли 2007 г. по фактури, издадени от "Екосийдс" ЕООД за доставка на "тиквено семе". Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора органите по приходите не оспорват, че дружеството е включило процесните фактури в дневниците си за покупки и справки-декларации, както и че доставчикът е включил същите в дневници за продажби и справка-декларация по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Освен това се изтъкват доводи в касационната жалба, че процесните доставки са реални, поради което неправилно е прието, че ДДС е неправомерно начислен съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Изложени са и оплаквания и за други допуснати нарушения от органите по приходите при издаването на ревизионния акт, което представлява повторение на първоинстанционната жалба. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а за обжалваното съдебно решение, че е постановено в съответствие с материалния закон и въз основа на събраните доказателства по делото, поради което съдът е достигнал и до обосновани изводи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че доставчикът "Екосийдс" ЕООД е закупил "тиквено семе" от различни предходни доставчици в общ размер от 403802 кг., както и че е осчетоводил към жалбоподателя извършени продажби по фактури № 50/28.05.2007 г., № 58/25.06.2007 г., № 60/02.07.2007 г., № 63/20.07.2007 г., № 64/21.07.2007 г., № 65/23.07.2007 г., № 66/24.07.2007 г., № 67/25.07.2007, № 68/26.07.2007 г., № 69/20.07.2007 г., № 70/27.07.2007 г. и № 71/30.07.2007 г., но че не са ангажирани доказателства за реалността на тези доставки и затова е потвърдено основанието, възприето от приходните органи за отказано право на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според решаващият съдебен състав прекия доставчик не е разполагал с цялото фактурирано количество "тиквено семе" за да го продаде на жалбоподателя за посочените ревизирани данъчни периоди, както и че на последния прекият доставчик е продал "тиквено семе" през предходни данъчни периоди. Съдът е обсъдил, че за процесните стоки като родово определени е следвало да се представят доказателства за тяхното предаване съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, т. е. за прехвърляне на тяхната собственост. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от реално извършена доставка на стоки или услуги по аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай прекият доставчик "Екосийдс" ЕООД е фактурирал на "Авелана" ЕООД "тиквено семе". Тъй като се касае за родово определена вещ, то по правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД трябва да се докаже прехвърлянето на нейната собственост. Следва да се отбележи, че при установяването на реалността на доставката на стока, по категоричен начин следва да се докаже, че прекият доставчик е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й на получателя, който претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. По делото е установено след преценка на всички събрани доказателства, включително с предходни ревизионни актове на "Авелана" ЕООД, че по доставки в по-ранни периоди прекият доставчик е доставял на "Авелана" ЕООД тиквено семе и че за част от количествата на касатора е признато право на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано как стоките са били съхранявани в склада на Антон Попов, с когото и доставчикът и получателят са имали наемни договори. Наистина по делото чрез съдебно-счетоводна експертиза е установено, че данъкът е начислен, но при липса на категоричност относно реалността на доставките правилно и приходните органи и съдът са приели, че отказът от правото на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При недоказване, че стоките са били собственост на доставчика преди прехвърлянето им, означава, че те не са получени от получателя, който неправомерно е приспаднал и данъчен кредит. Префактурирането на стоките без доказване, че стоката от патримониума на доставчика е преминала в патримониума на получателя, не може да обоснове извод, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза са само относно осчетоводяването на фактурите и данъка, поради което с нея също не е установено реалното осъществяване на доставките. Неправилно в касационната жалба е налице позоваване с делото "Булвест срещу България", тъй като по него не е имало спор за реалността на доставките, а само относно късното начисляване от страна на прекия доставчик на ДДС. Относно оплакванията, че ревизионният акт е издаден в нарушение на чл. 119, ал. 3 ДОПК поради неспазване на предвидения в тази правна норма срок, то е неснователно. Касае се за инструктивни, а не преклузивни срокове. Неоснователно е оплакването на касатора, че ревизионният доклад не е бил връчен. По делото са приложени няколко напомнителни писма за връчване на ревизионния доклад, а и обжалването на ревизионния акт е в срока по чл. 152, ал. 1, респ. чл. 156, ал. 1 ДОПК, което означава, че касаторът в предвидените в закона срокове е получавал актовете на приходната администрация и затова е спазил и сроковете за обжалване. Оплакването, че ревизионният акт не съдържа мотиви също е неоснователно. Наистина един от основните реквизити на ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК е мотивирането му. Същото време следва да се отбележи, че ревизионният акт обикновено преповтаря ревизионният доклад, поради което съдържането на кратки мотиви не е основание да се приеме, че акта е незаконосъобразен. Спазени са и изискванията на чл. 120, ал. 3 ДОПК и ревизионният акт е издаден във форма по образец от НАП. Това оплакване е неконкретизирано в касационната жалба, а и е неоснователно. Относно връчването на ревизионния акт, оплакванията също са неоснователни, тъй като вследствие връчването на акта, възниква възможността за адресата му да проведе обжалване пред решаващия орган, а впоследствие и пред съда, което е налице в процесния случай. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,