Решение № 15750 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2019 г.

Решение № 15750 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9290/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "НЕМ –Генов - Г. Генов", ЕИК 106570143, представлявано от прокуриста И. Ценова, чрез пълномощника си адв. Н. Гаргова, против решение № 7749/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12513 от 2018 г. по описа на Върховния административен съд - осмо отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ) – гр. София чрез пълномощника си юрк. Косева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е отхвърлил оспорването от ЕТ "НЕМ –Генов - Г. Генов", срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-12-10 от 6.08.2018 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на касатора е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 7, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 3000 лв., представляващи годишна лицензионна такса за 2017 година. Жалбоподателят е обжалвал годишната лицензионна такса в размер на 1500 лв. като доставчик на медийни услуги чрез радио "Гама" за 2017 година. До този извод съдът е достигнал като е приел, че таксата е дължима, независимо че лицензията за предоставяне на радиоуслуга чрез радио "Гама" е прехвърлена на "Бойкос" ЕООД с договор между страните, тъй като компетентния орган – СЕМ е сезиран в последствие за издаване на решение. Прехвърлянето не става автоматично със сключване на договора, а е необходимо издаване на решение за целта от СЕМ. Решението е правилно. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са в съответствие със закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Доводите поддържаните от касатора са неоснователни. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, с които се установява, че ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Генов" е титуляр на две лицензии: индивидуална лицензия № 1-057-01-01 от 16.10.2012 г. за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Силвър" и индивидуална лицензия №ЛРР-01-1-057-02 от 29.10.2013 г. за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Гама". Обжалваният пред тричленният състав на ВАС АУПДВ е издаден на 6.08.2018 г. на основание чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във вр. чл. 7, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 7, т. 1 ТТРТД. Актът е обжалван само по отношение на задължението установено във връзка с лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга с наименование радио "Гама" на територията на гр. Видин в размер 1 500 лв. Таксите за радио и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК Видно от изложеното, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТД. Основното възражение на жалбоподателя е, че лицензията, по която са установени дължимите такси е прехвърлена на "Бойкос" ЕООД и това е станало с решение на административния орган. Неправилно в този смисъл е определена такса на ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Генов", а не на разпространителя на услугата "Бойкос"ЕООД. Това възражение е неоснователно. С АУПВД се установява задължение по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 за предоставяне на радиоуслуга "Радио Гама" за 2017 г. Титуляр на лицензията през 2017 г. е ЕТ "Нем-Генов-Г. Генов". Решението за прехвърляне на лицензията е прието от СЕМ на 17.04.2018 г., т. е. след възникване на задълженията установено с АУПДВ. Компетентният орган е бил сезиран с искане за прехвърляне на лицензията инкорпорирано в молба вх. №ЛРР-05-20-00-22 от 16.03.2018 г. Към този момент задължението за заплащане на годишната такса за радиоразпространение е била дължима. Към момента, в който е следвало да бъде заплатена дължимата такса неин титуляр е бил ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Генов". В случая едва за 2018 г. задължението за заплащане годишна такса за лицензия следва да се вмени на "Бойкос" ЕООД и то от датата на прехвърлянето й съгласно чл. 8, ал. 2 от ТТРТД. Без значение за законосъобразността на оспорения акт, е представеният договор за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, включващо правата и задълженията по осъществяване на лицензия № ЛРР-01-1-057-02-01. При липса на уведомяване на компетентният административен орган за това прехвърляне и заявено искане за промяна в индивидуалната лицензия към момента на прехвърляне на предприятието, то договорката между радио разпространителите сама по себе си не променя титуляря на лицензията и не отменя автоматично по силата на тази договорка задълженията, които възникват във връзка с нея в това число и за заплащането на такса. В случая прехвърлянето на лицензията е извършено с Решение №РД-05-24 от 17.04.2018 г. на СЕМ. Договорът за прехвърляне на част от предприятието на ЕТ, което включва процесната лицензия не е основание за автоматична подмяна на титуляря. Тъй като предоставянето на права относно радиоразпространение е подчинено на лицензионен режим, то преди надлежно сезиране на органа и смяна на титуляря по лицензията, не могат да настъпят промени в нея. Органът е бил сезиран едва на 16.03.2018 г., поради което и правилно по отношение на жалбоподателя за 2017 г. е проведено производство по установяване на публично държавно вземане. Без значение за спора е представеното платежно нареждане от 19.10.2018 г. за сумата от 1500 лв., представляваща годишната такса по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01. Плащането е извършено след издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 142 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. АУПВД е издаден на 6.08.2018 г., като към този момент дължимите такси от жалбоподателя не са били платени. Направеното в последствие плащане не обосновава незаконосъобразност на АУПВД, който към момента на издаването му установява размера на дължими и непогасени вземания по лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01, представляващи годишна такса за 2017 г. Жалбоподателят в противоречие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗРТ поддържа, че задължено лице по отношение плащането на таксата е реалният ползвател на лицензията. Лицензията е лична, поради което и задължението за заплащане на такса възниква по отношение на титуляря на лицензията. За 2017 г. по отношение на индивидуална лицензия №ЛРР-01-1-057-02-01 е ЕТ "НЕМ-Генов-Г. Генов" и по отношение на него правилно е издаден АУПДВ. С оглед изложеното, постановеното решение от тричленния състав на Върховния административен съд - осмо отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена, като се присъжда сумата от 100 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - І колегия,