Решение № 1291 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6352/2007 г.

Решение № 1291 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6352/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Ж. "К", гр. В. обжалва решение № 14 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1658/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 15.05.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. по описа на В. окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от кооперацията против Д. Д. Б. искове с правни основания чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД за сумите: 3481,50 лв. - стойност на закупена дограма, неотговаряща на изискванията по проект и неотчетена, 1514,80 лв. - обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 400 лв. - авансово преведена на "О" ЕООД сума за производство на ел. табла и други метални съоръжения, които не са изработени и вложени в обекта и 75 лв. - обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от неоснователно изтеглена от разплащателна сметка на жилищностроителната кооперация и държана като касова наличност сума от 905779 неденоминирани лева в периода 1.01.-31.12.1995 г. е отхвърлен за разликата над 1882,20 лв. до пълния предявен размер от 10777,17 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД - отхвърлен за разликата над 387,60 лв. до пълния предявен размер, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта с която е присъдена сумата 1145 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от несвоевременно събиране от Община -. на строителни вноски за отчуждени собственици, обезщетени с жилища и гаражи в процесната сграда и този иск е отхвърлен за посочената сума, както и за увеличения размер с 8326,84 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на исковете в пълните предявени размери. Д. Д. Б. обжалва решение № 14 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1658/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 15.05.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. по описа на В. окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове с правни основания чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД за сумите: 7303 лв. - изплатени суми за поправка на некачествено строителство, прието от ответника като качествено, 518 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г., 400 лв. - изплатени средства на Ж. за преустройство на тавански помещения, разпределени на ответника и 75 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г. и делото е върнато на В. окръжен съд за разглеждане на посочените искове, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена сумата 150 лв. и е присъдена допълнително сумата 1732,20 лв., които суми представляват обезщетение за пропуснати ползи от неоснователно изтеглена от разплащателна сметка на жилищностроителната кооперация и държана като касова наличност сума от 905779 неденоминирани лева в периода 1.01.-31.12.1995 г., както и сумата 387,60 лв. - обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на касационните жалби, прие следното: Касационната жалба на Ж. "К", гр. В. е недопустима в частта й срещу решение № 14 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1658/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 15.05.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. по описа на В. окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от кооперацията против Д. Д. Б. искове с правни основания чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД за сумите: 3481,50 лв. - стойност на закупена дограма, неотговаряща на изискванията по проект и неотчетена, 1514,80 лв. - обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 400 лв. - авансово преведена на "О" ЕООД сума за производство на ел. табла и други метални съоръжения, които не са изработени и вложени в обекта и 75 лв. - обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 2 ГПК (отм.) на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните съдилища и решенията на апелативните съдилища по граждански дела с цена на иска над 5000 лв. В случая, решението на апелативния съд има за предмет обективно съединени искове с цена под 5000 лв. всеки от тях, поради което в тази част съдебният акт не подлежи на касационно обжалване. В посочените по- горе части касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на Д. Д. Б. е недопустима в частта й срещу решение № 14 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1658/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 15.05.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. по описа на В. окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове с правни основания чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД за сумите: 7303 лв. - изплатени суми за поправка на некачествено строителство, 518 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г., 400 лв. - изплатени средства на Ж. за преустройство на тавански помещения, разпределени на ответника и 75 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г. и делото е върнато на В. окръжен съд за разглеждане на посочените искове. В посочената част въззивното решение има характер на определение и не е от категорията съдебни актове, визирани в чл. 213 ГПК (отм.), подлежащи на самостоятелен съдебен контрол, поради което в тази част касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбите срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение в останалите обжалвани части, приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от Ж. "К", гр. В. против Д. Д. Б. искове с правни основания чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86ЗЗД. Твърди се, че в периода 12.09.1994 г. - 21.05.1998 г. ответникът, в качеството си на председател на кооперацията, с незаконосъобразните си действия е причинил имуществени вреди на кооперацията, не е бил освободен от отговорност и общото събрание на кооператорите е взело решение срещу него да се предявят искове за обезщетяване на всички вреди. Иска се осъждане на ответника, на основание чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД, да заплати на жилищностроителната кооперация сумите: 1. 3481,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на дограма, несъответстваща на изискванията по проект и неотчетена, както и 1514,80 лв. - обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 2. 400 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващо загуби от авансово преведена на "О" ЕООД сума за производство на ел. табла и други метални съоръжения, които не са доставени и вложени в сградата на жилищностроителната кооперация, както и 75 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 3. 7303 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляваща изплатени от жилищностроителната кооперация средства за поправка на некачествено строителство, както и 518 лв. - обезщетение за забавено плащане на тази сума за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 4. 400 лв. - изплатени средства на жилищностроителната кооперация за преустройство на тавански помещения, разпределени на ответника, както и 75 лв. - обезщетение за забавено плащане на посочената сума за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г.; 5. 10777,17 лв. (първоначално предявен размер 150 лв., увеличен с 10627,17 лв. пред въззивната инстанция)- обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неоснователно изтеглена от разплащателната сметка на жилищностроителната кооперация задържана като касова наличност в периода 1.01.-31.12.1995 г.сума от 905779 неденоминирани лева, както и 387,60 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата; 6. 9471,84 лв. (първоначално предявен размер от 1145 лв., увеличен с 8326,84 лв.) - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от несвоевременно събиране на строителни вноски от Община -. за отчуждени собственици, обезщетени с жилища и гаражи в обекта, изграждан от жилищностроителната кооперация, както и сумата 16772,24 лв. - обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода 27.05.1999 г. - 27.05.2002 г. С решение от 15.05.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. по описа на В. районен съд исковете, описани по-горе в точки 1 и 2 са отхвърлени, прекратено е производството по делото по исковете по точки 3 и 4 и са уважени исковете по точки 5 и 6 за предявените размери от 150 лв. и 1145 лв. и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД по точка 5 за 35 лв. С решение № 14 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1658/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по точки 1 и 2. В частта, с която е прекратено производството по делото по исковете по точки 3 и 4решението е отменено и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по тези искове. В частта, с която исковете по точка 5 са уважени за сумите 150 лв. и 35 лв. решението е оставено в сила, присъдени са допълнително сумите 1732,20 лв. и 387,60 лв. и тези искове са отхвърлени над посочените суми до пълните предявени размери. В частта, с която искът по точка 6 е уважен за сумата 1145 лв. решението е отменено и вместо него е постановено решение, с което искът е отхвърлен за тази сума и за увеличения размер с 8326,84 лв. и е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД в пълния предявен размер. Решението е правилно и законосъобразно в частта, с която е оставено в сила въззивното решение в частта, с която исковете по чл. 32, ал. 2 ЗЖ. и чл. 86 ЗЗД, посочени по-горе в точка 5, са уважени за първоначално предявените суми от 150 лв. и 35 лв., присъдени са допълнително сумите 1732,20 лв. и 387,60 лв. и същите са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че в посочения период ответникът е изтеглил 2390000 неденоминирани лева, изразходвани са за изграждането на обекта 1493221 неденоминирани лева, а разликата от 905779 неденоминирани лева е държана една година (1995 г.), както и че законната лихва върху тази сума в посочения период възлиза на 1882,20 лв. От правна страна е приел, че не е установено да е имало необходимост от такава голяма касова наличност в посочения едногодишен период от време, поради което неправомерно сумата 905779 лв. е държана в каса, а не по разплащателна сметка, както и, че не е доказано оставането на сумата по разплащателната сметка на Ж. да би имало за последица пропуснати ползи в размер по-голям от законната лихва за забава. Изводите на съда са правилни и законосъобразно. Сумата 10777,17 лв. се претендира на основание чл. 32, ал. 2 ЗЖ, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неоснователно изтеглена през 1995 г. от разплащателна сметка на жилищностроителната кооперация в "ОББ" АД и задържана в периода 1.01. - 31.12.1995 г. като касова наличност сума от 905779 неденоминирани лева. Уважаването на иска предпоставя установяване не само на обстоятелството, че ответникът, в качеството си на председател на кооперацията, е извършил твърдяното неправомерно действие - неоснователно изтегляне на процесната сума от разплащателната сметка на кооперацията и държането й като касова наличност през 1995 г., но и факта на причиняване на вреди - загуби от пропуснати ползи в твърдения размер. Обосновано въззивният съд е приел, че не е доказано по делото държането на посочената сума като касова наличност, вместо по разплащателната сметка на кооперацията в "ОББ" АД, да е причинило вреди в размер надвишаващ законната лихва за посочения в исковата молба период, възлизаща на 1882,20 лв. По делото не е представен договор за откриване и поддържане на разплащателна сметка, сключен между Ж. "К" и "ОББ" АД, няма данни за условията на сключването му, поради което не би могло да се приеме, че ако в периода 1.01.1995 г. - 31.12.1995 г. посочената сума е била внесена по тази сметка, а не държана в наличност, кооперацията би получила лихви в размер, надвишаващ законната лихва. Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която е прието, че искът с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗЖ. за сумата 9471,84 лв. (първоначално предявен размер от 1145 лв., увеличен с 8326,84 лв.) - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от несвоевременно събиране на строителни вноски от Община -. за отчуждени собственици, обезщетени с жилища и гаражи в обекта, изграждан от жилищностроителната кооперация, е неоснователен, поради което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е присъдена сумата 1145 лв. и вместо това е постановено решение, с което искът е отхвърлен в пълния предявен размер от 9472,84 лв.. По делото не е доказано несвоевременно несъбиране от общината на строителните вноски, дължими за обезщетените собственици, нито това да е причинило някакви щети за жилищностроителната кооперация. Още повече, че изгражданият от последната обект не е завършен и предаден, не е приемана окончателна цена на имотите въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 ЗЖ и сметните отношения не са уточнени. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на въззивното решение в посочените по-горе части, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила в същите. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение