Решение № 6587 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Савов, против Решение № 41263 от 09.12.2025г., постановено по дело № 2255/2023г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта му, в която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Х. И. С., по предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен с влязло в сила на 24.02.2022г. съдебно решение административен акт - Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021г. на министъра на правосъдието, в размер на сумата от 80 500 /осемдесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща пропуснати ползи за неплатени месечни възнаграждения като синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) за периода от 22.03.2021г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6206,61 /шест хиляди двеста и шест лева и 61 стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 80500 лв. за период на забава от 24.02.2022г. до 07.03.2023г., и в размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща пропуснати ползи за неплатени месечни възнаграждения като синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.) за периода от 19.03.2021 г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2137 /две хиляди сто тридесет и седем/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 20000 лв. за период на забава от 24.02.2022г. до 07.03.2023г., както и сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от отменения с влязло в сила на 24.02.2022г. съдебно решение административен акт - Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021г. на министъра на правосъдието, неимуществени вреди за периода от 19.03.2021г. до 07.03.2023г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и влошаване на здравословното състояние на ищцата, настъпило в резултат на преживения стрес и психически страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Х. И. С., чрез адв. Радев, в открито съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от Х. И. С., чрез адв. Радев, против против Решение № 41263 от 09.12.2025г., постановено по дело № 2255/2023г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлен предявения против Министерство на правосъдието иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от отменен с влязло в сила на 24.02.2022г. съдебно решение административен акт - Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021г. на министъра на правосъдието, имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на сумата от 433 726,37 лева, представляваща неплатеното окончателно възнаграждение на синдик на "Витоша Ризорт 2000" ООД (н.), и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за заплащане на мораторна лихва в размер на 44 697,91 лева върху тази главница за период на забава от 24.02.2022 г. до 07.03.2023 г., иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за неплатени месечни възнаграждения като синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.) за периода от 19.03.2021 г. до 07.03.2023 г., за разликата над сумата от 20000 лева до пълния предявен размер от 23000 лева, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за заплащане на лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 80500 лева, за периода от 01.05.2021г. до 23.02.2022г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за заплащане на лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 20000 лева, за периода от 01.05.2021г. до 23.02.2022г., и иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен с влязло в сила на 24.02.2022г. съдебно решение административен акт - Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021г. на министъра на правосъдието, за разликата над сумата от 25000 лева до предявения размер от 100000 лева. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба- Министерството на правосъдието, чрез юрк. Николова, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: АССГ е бил сезиран с искова молба, подадена от Х. И. С. срещу Министерството на правосъдието, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на сумата от 433 726,37 лв., представляваща неплатеното окончателно възнаграждение на синдика, и мораторна лихва в размер на 44 697,91 лв. върху тази главница за период на забава от 24.02.2022 г. до 07.03.2023 г.; сумата от 80 500 лв., представляваща неплатени месечни възнаграждения в размер на 3500 лв., считано от датата на освобождаването й като синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД /н./ - 22.03.2021г., до 07.03.2023 г., както и мораторна лихва в общ размер от 6206,61 лв., изчислена върху всяка падежна сума, считано от датата, на която е станала изискуема всяка месечна стойност на пропуснатото възнаграждение, до датата на исковата молба - 07.03.2023 г.; сумата от 23000 лв., представляваща неплатени месечни възнаграждения в размер на 1000 лв., считано от датата на освобождаването й като синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД /н./ - 19.03.2021 г., до 07.03.2023 г., както и мораторна лихва в общ размер от 2137 лв., изчислена върху всяка падежна сума, считано от датата, на която е станала изискуема всяка месечна стойност на пропуснатото възнаграждение, до датата на исковата молба - 07.03.2023 г., и обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв., от които 70000 лв., причинени в резултат на уронване на доброто й име и накърнен обществен престиж, и 30000 лв., обезщетение за претърпени болки и страдания, както и влошаване на здравословното състояние, настъпило в резултат на преживения стрес и психически страдания. С решение № 1802 от 24.02.2022г., постановено по адм. дело № 9914/2021г. на Върховния административен съд, Шесто отд., влязло в сила на посочената дата като необжалваемо, е отменена Заповед № СД-06-1/25.02.2021 г. на министъра на правосъдието. Решаващият състав е счел, че това установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразен административен акт, издаден при и по повод упражняване административна дейност. АССГ подробно е разгледал останалите елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ – наличие на реално настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и вредите. Посочил е, че вредите, особено когато се претендират като „пропуснати ползи“, не се предполагат, а трябва да бъдат доказани със сигурност. Позовавал се на практиката на ВАС и на Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ВКС, според което обезщетение се дължи само за реално и сигурно пропуснато имуществено увеличение, а не за хипотетична възможност за реалзииран доход, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. По първия имуществен иск – за сумата от 433 726,37 лв., представляващи окончателно възнаграждение като синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.), съдът е счел, че е неоснователен. Установено е, че събранието на кредиторите на дружеството е определило окончателно възнаграждение на ищцата в размер на 2,5% от осребреното имущество, като това решение е останало в сила след съдебен контрол. Въпреки това съдът приема, че самото решение на събранието на кредиторите не прави вземането автоматично изискуемо и не освобождава синдика от задължението да предяви вземането си по реда на глава 43 ТЗ. Решаващият състав посочва, че ищцата не е реализирала вземането си по надлежния ред – то не е било включено в списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ и не е могло да бъде удовлетворено чрез сметка за разпределение. В производството по несъстоятелност съдилищата вече са приели с влезли в сила актове, че окончателното възнаграждение не може да бъде изплатено директно чрез текуща сметка за разпределение без предявяване и приемане на вземането. Според съда причината за неполучаването на окончателното възнаграждение не е отменената заповед на министъра, а процесуалното поведение на самата ищца – непредявяване на вземането по реда на ТЗ и непровеждане на процедурите по чл. 690 и чл. 694 ТЗ. Следователно липсва пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдяната вреда. Поради това искът за сумата от 433 726,37 лв. и акцесорният иск за мораторна лихва са изцяло отхвърлени. Съдът обаче е формирал извод, че ищцата С. е претърпяла реални имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучени текущи възнаграждения като синдик, тъй като е била незаконно освободена въз основа на впоследствие отменената заповед на министъра на правосъдието. Установено е, че тя е била постоянен синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) с месечно възнаграждение 3500 лв. и временен синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.) с възнаграждение 1000 лв. Ако не е било настъпило незаконосъобразното освобождаване, ищцата би продължила да изпълнява функциите си и сигурно би получавала тези възнаграждения. Въз основа на ценената по делото съдебно-счетоводна експертиза са присъдени, както следва- 80 500 лв. за пропуснати възнаграждения по производството на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) за периода 22.03.2021 г. – 07.03.2023 г.; 20 000 лв. за „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.) за периода 19.03.2021 г. – 11.12.2022 г. Претенцията за още 3000 лв. е отхвърлена, тъй като след 12.12.2022 г. производството по несъстоятелност е било прекратено и не е съществувала реална възможност за получаване на възнаграждение. Отхвърлено е възражението на ответника за приспадане на осигуровки и данъци, с мотив, че обезщетенията по ЗОДОВ не подлежат на данъчно облагане, а осигурителните вноски зависят от общата професионална дейност на ищцата. Присъдени са и законни лихви, считано от 24.02.2022 г. – датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, както следва- 6206,61 лв. върху сумата от 80 500 лв.; 2137 лв. върху сумата от 20 000 лв. Исковете за лихви за периода преди тази дата са отхвърлени. По отношение на неимуществените вреди съдът е направил разграничение между твърденията за накърнена репутация и тези за психически и здравословни страдания. Не са доказани вреди, свързани с уронване на доброто име и обществения престиж на ищцата. За сметка на това са доказани значителни психо-емоционални и здравословни последици от незаконното освобождаване, установени чрез съдебно-психологическа и медицинска експертиза – стрес, тревожност, безсъние, депресивни симптоми, емоционална нестабилност, главоболие и обостряне на здравословни проблеми. С оглед продължителността и интензитета на преживените страдания съдът е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., като е отхвърлил иска над този размер до претендираните 100 000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на Министерството на правосъдието: Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено наличие на незаконосъобразен административен акт – Заповед № СД-06-1/25.02.2021 г. на министъра на правосъдието, отменена по съдебен ред, както и причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с този акт. По делото е безспорно установено, че Х. С. е била назначена за постоянен синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.), като вписването е извършено в Търговския регистър на 17.08.2016 г., както и за временен синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.), вписан в ТР на 13.08.2020 г. За изпълняваните функции са били определени текущи месечни възнаграждения – 3500 лв. за „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) и 1000 лв. за „Пост Финанс 2“ ЕАД (н). По отношение на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) е установено, че след освобождаването на ищцата дружеството е продължило да има назначен синдик, като молбата на ищцата за възстановяването й на длъжността не е била уважена. От това следва, че ако незаконосъобразната заповед не беше издадена, С. би продължила да изпълнява функциите си и да получава определеното месечно възнаграждение. В случя е доказано наличие на пропуснати ползи, тъй като е съществувала реална и сигурна възможност имуществото на С. да се увеличи чрез получаване на месечните възнаграждения, но тази възможност е била осуетена именно вследствие на отменената заповед. Вредите са квалифицирани като пропуснати ползи по смисъла на ЗЗД и ЗОДОВ, изразяващи се в лишаване от доход. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че размерът на вредите за периода от 22.03.2021 г. до 07.03.2023 г. възлиза на 80 500 лв. В мотивите си съдът подробно е анализирал приложимите разпоредби на КСО, ТЗ и ЗДДФЛ. Посочено е, че съгласно чл. 661, ал. 3 ТЗ възнаграждението на синдика и осигурителните вноски се заплащат отделно. Освен това от доказателствата по делото се установява, че ищцата е осъществявала и други дейности – била е синдик и на други дружества, както и квестор на КТБ АД и ТБ „Виктория“ АД. При това положение не би могло автоматично да се приеме, че осигурителните задължения са били свързани единствено с възнагражденията по процесните дела по несъстоятелност. По отношение на лихвата, приложение намира Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2022 г. на ВАС, съгласно които при незаконосъобразни административни актове законната лихва върху обезщетението започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което административният акт е отменен, а именно - 24.02.2022 г. АССГ правилно приема, че ищцата има право на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, от неполучено възнаграждение като синдик на „Пост Финанс 2“ ЕАД (н.), но само за периода от 19.03.2021 г. до 11.12.2022 г. В този период, въпреки временното спиране на производството по несъстоятелност, е съществувала реална възможност възнаграждението да бъде изплатено впоследствие при възобновяване на производството и предплащане на разноски от кредитор. Липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след привнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 629б ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ., след попълване на масата на несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и тяхното разпределение със сметка по чл. 721 ТЗ. Не така стои въпросът обаче с исковата претенция за обезщетение за периода от 12.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба, доколкото се установи, че производството по несъстоятелността е било прекратено при наличието на предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ, поради липсата на подадено в едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ искане за възобновяване. По отношение на исковата претенция за неимуществените вреди АССГ вярно е счел, че ищцата е доказала претърпени психически и здравословни страдания вследствие на незаконното й освобождаване. Не са доказани обаче твърденията за уронване на доброто име, накърняване на обществения престиж и невъзможност да упражнява професията си като синдик, тъй като липсват достатъчно конкретни доказателства за подобни последици. Решаващият състав, позовавайки се на заключението на съдебно-медицинската експертиза, е приел за доказани емоционален стрес, тревожност, безсъние, депресивна симптоматика, емоционален дискомфорт и влошаване на здравословното състояние, установени чрез свидетелски показания, медицинска документация и експертизи. При определяне размера на обезщетението са отчетени продължителността и интензитетът на страданията, както и обстоятелството, че не се е наложило специализирано психиатрично лечение. Размерът на обезщетението е определен правилно съобразно конкретните обективни обстоятелства, относими към увреждането. Всички тези обстоятелства са прeценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Съдът, съобразявайки установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, е определил справедливо обезщетение. Изводът му за частична основателност на иска за неимуществени вреди е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По касационната жалба на Х. И. С.: С решение № 1802/24.02.2022 г. по адм. дело № 9914/2021 г. Върховният административен съд е отменил като незаконосъобразна заповедта на министъра на правосъдието, с която ищцата е била изключена от списъка на синдиците. Следователно е налице отменен административен акт, издаден при осъществяване на административна дейност, поради което първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е доказан. Съдът обаче правилно е направил разграничение между доказването на незаконосъобразния акт и доказването на вредите. Изрично е посочено, че наличието на отменен административен акт не води автоматично до презумпция за настъпили вреди. Вредите подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. По отношение на имуществените вреди съдът възприема трайната практика на ВКС и ВАС, включително Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което пропуснатата полза представлява неосъществено, но сигурно увеличение на имуществото. Съдът вярно е подчертал, че пропуснатата полза не се предполага, не е достатъчно да съществува вероятност за имуществено увеличение, а е необходимо да бъде доказано, че увеличението би настъпило със сигурност, ако противоправният резултат не беше настъпил. От фактическа страна е установено, че Х. С. е била назначена за постоянен синдик на „Витоша Ризорт 2000“ ООД (н.) с определение на Софийски градски съд от 28.06.2016 г. На проведено на 24.01.2019 г. събрание на кредиторите е било взето решение по чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ окончателното възнаграждение на синдика да бъде определено в размер на 2,5 % от стойността на осребреното имущество, което е влязло в сила след инстанционен контрол. Въпреки това съдът правилно е приел, че самото решение на събранието на кредиторите не създава автоматично изискуемо вземане, което подлежи на незабавно изплащане. В тази връзка е извършен обстоен анализ на разпоредбите на чл. 661 ТЗ. Съдът е разяснил, че синдикът има право както на текущо, така и на окончателно възнаграждение. Окончателното възнаграждение по правило се определя при приключване на производството по несъстоятелност. Възнаграждението може да бъде определено като процент от осребреното имущество и неговата изискуемост настъпва едва при наличие на предпоставките по чл. 733 и чл. 734 ТЗ – приключване на осребряването и провеждане на заключително събрание на кредиторите. В случая, в решението на събранието на кредиторите от 24.01.2019 г. не са били определени нито срок, нито конкретни условия за изплащане на окончателното възнаграждение. Поради това следва да се приложи общият режим по Търговския закон, съгласно който вземането става изискуемо при приключване на производството по несъстоятелност. Следва да е посочи, че удовлетворяване може да се извърши само за вземания, включени в одобрен списък на приетите вземания. Включването в списъка става чрез предявяване на вземането по реда на чл. 688 ТЗ, след евентуално оспорване списъкът се одобрява по реда на чл. 692 ТЗ и едва след това вземането може да участва в сметки за разпределение по чл. 721 ТЗ. Съдът е взел предвид вече постановените и влезли в сила съдебни актове в производството по несъстоятелност, с които е прието, че окончателното възнаграждение не може да бъде изплатено директно чрез частична сметка за разпределение, а е необходимо вземането да премине през процедурата по глава 43 ТЗ, т.е без включване в списъка на приетите вземания то не може да бъде удовлетворено. Въз основа на всичко изложено съдът правилно е достигнал до основния си правен извод, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед на министъра на правосъдието и неполучаването на окончателното възнаграждение. Вярно АССГ е посочил, че вредата не произтича пряко и непосредствено от отменената заповед, а от развитието на самото производство по несъстоятелност и от процесуалното поведение на ищцата в него. Поради това съдът законосъобразно е приел, че не е налице един от задължителните елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната имуществена вреда. При така изложените мотиви касационните жалби са неоснователни, а обжалваното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,