Решение № 6301 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 966/2020 г.

Решение № 6301 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 966/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), срещу решение № 2415 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3009/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното решение по жалба на "Капанов" ООД представлявано от Т. К. и Р. К. е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 425-ФК/31.10.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, упълномощена със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Счита за неправилен извода на съда, че в административния акт липсват мотиви относно срока на мярката, наложената мярка е в противоречие с целта на закона и не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение. Твърди, че административният орган, при налагане на ПАМ, действа при условията на обвързана компетентност. Нарушението, за което е издадена ЗПАМ е установено по безспорен начин и са изложени конкретни мотиви, поради което решението е неправилно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът - "Капанов" ООД е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е отменена ЗПАМ № 425-ФК от 31.10.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, упълномощена със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на "Капанов" ООД, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - автопаркинг, находящ се в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик", кв. Възраждане, № 214, бл. 47, стопанисван от "Капанов" ООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). По делото не е било спорно, че: при извършена проверка на търговския обект е констатирано, че разполага с около 80 паркоместа и работи денонощно без почивен ден. При извършената проверка в 15. 00 ч. е извършена контролна покупка на два броя "нощен престой на МПС" на автопаркинга на обща стойност 12 лв., т. е. всяка покупка е на стойност от 6 лв. Покупката е заплатена в брой от инспектор по приходите на охранителя в проверявания обект. Не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. При проверката е констатирана разчетена касова наличност по фискално устройство - 0 лв. Констатирана е разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 12 лв., т. е. само заплатените от органите по приходите. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но в административния акт не са изложени конкретни мотиви относно: определения от органа срок на мярката; не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение; наложената мярка е в противоречие с целта на закона; наложената мярка по характера и последиците си се явява второ наказание за търговеца. Постановеното решение е правилно. Не е спорно между страните, че при извършената проверка в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта, за сумата от 12 лв., платена в брой. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредбата/ на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. При това положение за административния орган е било налице задължението при условията на обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС. Налагането на ПАМ, обаче не е самоцел, а има превантивен и преустановителен характер. В конкретния случай правилно АС-Варна е приел, че въпреки обширните мотиви на акта, не е обосновано нейното прилагане и не са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, с последиците по чл. 187 ЗДДС. При налагането на ПАМ обаче следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта. Законовата норма предвижда за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Споделя се разбирането на първоинстанционният съд, че изложените от административния орган мотиви, нямат връзка с конкретното нарушение и при налагането на ПАМ не е извършен анализ на конкретните факти, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е ограничен достъпа до търговския обект. При извършената проверка относно спазването на данъчното законодателство не е констатирано друго нарушение, а и не се установява разлика в касовата наличност при проверка на фискалното устройство и отчетените пари в касата. Разликата е 12 лв., т. е. това е заплатената от проверяващите сума по контролната покупка. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че при определяне на срока на запечатване на обекта, административният орган подробно се е мотивирал, като е взел предвид извършеното нарушение, размера на неотчетената продажба, установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от работещото в обекта фискално устройство, както и местоположението на обекта. Действително всички тези фактори са изброени в ЗПАМ, но като е посочил и АС-Варна не са преценени с оглед конкретиката на установеното при проверката. Мотивите на ЗПАМ съдържат изричен раздел: "мотиви относно продължителността на срока", но посочените в него основания са общовалидни и не са съобразени със спецификата на конкретното нарушение. Посочено е, че при проверката се констатира поведение насочено срещу установената фискална дисциплина и създадена организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Тези твърдения обаче не са обосновавани с конкретните факти по преписката-липса на касова разлика, липса на други нарушения от търговеца. Настоящият състав намира, че производствата по налагане на административно наказание и прилагането на ПАМ, са различни и не зависят едно от друго. Макар прилагането на ПАМ да е предвидено в чл. 22 ЗАНН, производствените правила за това са тези установени в АПК, както и приложимия специален закон. По тази причина не се споделят мотивите на съдебното решение в тази част, но това не променя крайният извод, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски е неоснователно. От ответника в производството не е направено искане за присъждане на разноски. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд – Осмо отделение