Решение № 7673 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2009 г.

Решение № 7673 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Иван Николов Михайлов от гр. Раднево, чрез пълномощника му адв. Ел. Милева, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (публ. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно размера на присъденото обезщетение от 206 лева за отчуждаването на 0,324 дка от недвижим имот № 14708.34.129, представляващ лозе V категория, с ЕКАТТЕ 14708, находящ се в землището на с. Генералово, м. "Семера", целият с площ от 0,800 дка. С жалбата се прилагат писмени доказателства. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Милошева и заинтересованите страни Национална компания "Железопътна инфраструктура", МРРБ, МТ и МФ чрез процесуалните си представители юрк. Кирилова, юрк. Белева, юрк. Масларов и юрк. Гиздова, пледират, че оценката на административния орган е законосъобразна, а жалбата - неоснователна и недоказана, тъй като Иван Михайлов не е заявил своевременно правата си на собственик, поради което не е активно легитимиран да оспорва административния акт. Заинтересованата страна - Христинка Любенова Гаджонова застъпва становище за допустимост и основателност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Възраженията на ответника и заинтересованите страни за недопустимост на жалбата съдът приема за неоснователни. Действително жалбоподателят не е адресат на административния акт, но жалбата му е процесуално допустима за разглеждане по следните съображения: С решение на ПК - гр. Свиленград № 01006 от 14.04.1999 г. е възстановено правото на собственост върху лозе от 0,800 дка на наследниците на Божин Янев Куртев. От приложения по делото нот. акт № 58, том II, рег. № 3363, дело № 246/2002 г., съставен на осн. чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.), за собственик на 2/3 ид. части от описаните в акта имоти по наследяване - по закон и по завещание от баща й Божин Янев Куртев - е призната Недялка Божинова Недялкова. Под № 6 в нот. акт е описан имота, предмет на отчуждаването с Решение № 854. По делото е приложен констативен нот. акт № 111, том Х, рег. № 10336, дело № 1851/2007 г., съгласно който собственик на 1/9 ид. част от описаните в акта имоти е Христинка Любенова Гаджонова. Под № 2 в нот. акт е описан имота, предмет на отчуждаването с Решение № 854. Видно от печатите върху посочените нотариални актове същите са надлежно вписани в службата по вписванията. Следователно се касае за пропуск или техническа грешка на административния орган при изписването на собствениците на процесния имот, което не може да се вмени във вина и да рефлектира върху процесуалната легитимация на жалбоподателят Иван Михайлов. Разгледана по същество жалбата е основателна. В процедура по чл. 34а, ал. 1 , във връзка с чл. 34б ЗДС с Решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, са отчуждени 0,324 дка от недвижим имот № 14708.34.129, представляващ лозе V категория, с ЕКАТТЕ 14708, находящ се в землището на с. Генералово, м. "Семера", целият с площ от 0,800 дка. Със същото решение е определено обезщетение в размер на 206 лева. По делото е представена независима експертна оценка, от заключението на която е видно, че при изготвяне й експертите са използвали като източници на информация данни, получени от Службата по вписванията и общинска служба "Земеделие и гори" гр. Свиленград за сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека и др., експертен оглед, първични данни от възложителя и данни от проектно-сметната документация на трасето. Въз основа на тези данни експертите са констатирали, че в Службата по вписванията има общо 25 бр. сделки, по които поне една от страните е търговец, държавна институция или община, като стойността на сделките варира от 46 лв./дка до 1000 лв./дка. При тези данни са преценили, че осреднената цена на база така сключените сделки е 182,14 лева/дка. Въпреки наличието на множество пазарни свидетелства, поради широкия диапазон на цените - в зависимост от "вида и местоположението на имотите, целта, за която ще се използват, както и от подобренията, извършени върху тях", експертите са счели " че една осреднена цена за всички имоти не би отразила пазарната им стойност", поради което са предложили на административния орган "оценката да се извърши по реда на чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ" (за реда за определяне на цени на земеделски земи публ. ДВ, бр. 64 от 05.06.1998 г.). С определение на съда от 20.02.2009 г. е назначена оценителна експертиза. Вещото лице след анализ на независимата експертна оценка (към която не са представени копията от ползваните от експертите пазарни свидетелства предлага оценка по 12,37 лева на кв. м земя, за целта отчуждаема част от процесния имот от 324 кв. м. оценката, включваща стойността на земята и направените в нея подобрения - лозя и подпорна конструкция, вкл. и амортизационни отчисления възлиза на 6550 лв., с полагащо се обезщетение в размер на 4 366 лева в полза на жалбоподателя за притежаваните от него 2/3 ид. части от отчуждавания имот. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда за обективна и съответстваща на разпоредбите на ЗДС. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Разпоредбата на чл. 32 от ЗДС предвижда възможност имоти или части от имоти, собственост на физически или юридически лица, да бъдат принудително отчуждавани за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение. Съгласно ал. 2 на текста (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение следва да се определи по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи, т. е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64 от 05.06.1998 г.). Съгласно дефиницията на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДС: "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. За конкретния случай оценката на имота, подлежащ на отчуждаване по процесното решение на МС № 854 е възложена на 15.07.2008 г. Експертите от независимата оценителна експертиза са намерили пазарни свидетелства за 25 бр. сделки с недвижими имоти в района, изповядани и вписани по надлежния ред законоустановения срок от една година преди възлагането на оценката, но не са ги приложили към доклада си до административния орган, нито са представени на вещото лице и на съда. Изготвили са оценката си общо, без да отчитат характеристиките на всеки един конкретен отчуждаван имот и неговото местонахождение. Следователно, заключението на независимата експертиза не отговаря на изискванията на ЗДС точно и изчерпателно посочени от законодателя. За да бъде определено правилно равностойното парично обезщетение следва да се кредитира заключението на вещото лице (основно и допълнителни), тъй като експертът е интерпретирал изповядани сделки в район в близост до отчуждавания, които са вписани в Службата по вписванията в периода от една година преди възлагането на независимата експертиза като е дал средна пазарна цена на имота. Съдът възприема тази оценка за обективна, съответстваща на изисквания на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, дадена по механизма на изчисление по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и подкрепена от представените и приети със заключението копия от обсъдените нотариални актове, доказващи стойността на извършените сделки. Жалбоподателят е претендирал разноски и такива, с оглед крайния изход на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК му се следват. Ответникът следва да заплати понесените от страната разходи за назначената по делото експертиза в размер на 300 лв., както и сумата от 1000 лв. за процесуално представителство, които страната е заплатила на адв. Милева, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.01.2009 г. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,