Решение № 87 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение10.07.2018 г.докладчик Илияна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 193 от 22.05.2017 г. по в. гр. д. № 358 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърденото с него решение № 136 от 27.02.2017 г. по гр. д. № 2488/2016 г. на ВтРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. Боева ЕГН [ЕГН ] от [населено място] [улица] против [фирма] [населено място] 5460, [община], представлявано от управителя В., ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 3-091 от 25.07.2016 г. на управителя за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. И. Боева, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител здравословни и безопасни условия на труд", с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ като неоснователни. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 87 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. С определение № 105 от 13.02.2018 г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат Банкова против въззивно решение № 193 от 22.05.2017 г. по в. гр. д. № 358 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 136 от 27.02.2017 г. по гр. д. № 2488/2016 г. на ВтРС като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси относно задължението на работодателя да доказва съотношението между намаленият обем на работа и изпълняваните от уволнения работник трудови функции, при липса на такива доводи в исковата молба и без в доклада по делото да е указано, че това е в негова тежест, както и по въпроса за необходимостта от осъществяване на подбор в хипотеза, при която е безспорно, че ищцата заема единствена длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор, по които е констатирано противоречие с постановени решения по гр. д. № 475/2011 г. на IV г. о. и по гр. д. № 987/2012 г. на III г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти: Ищцата е заемала длъжността "Ръководител здравословни и безопасни условия на труд". Със заповед № 3-091 от 25.07.2016 г., връчена й на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаление обема на работа, е прекратено трудовото й правоотношение. Освен правното основание, като фактически доводи в заповедта са посочени експертно решение № 2504 от 22.06.2016 г. на ТЕЛК, предварително разрешение с изх. № 16207409 от 21.07.2016 г. на Дирекция ИТ Г. и че служителката е отказала да приеме предложените й допълнителни отговорности. По делото е представена от работодателя негова заповед № 052 от 12.05.2016 г., издадена на основание гл. IV чл. 14, т. 4 от Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно която "поради факта, че външна фирма - "И. М", по силата на сключен с [фирма] договор, изпълнява задълженията на лице по здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, консултира и подпомага дружеството за прилагане на превантивни подходи за осигуряване на ЗБУТ и за въвеждане на принципа за постоянно подобряване на управлението на дейността по здраве и безопасност", е налице "намаляване на обема на работа на ръководител здравословни и безопасни условия на труд" /с оглед вече посоченото, а и заради намаляване на броя на работещите на ПП [населено място]/, поради което следва да се съкрати щатната бройка, код по НПК 12126007. С прието по делото експертно заключение е установено, че основната продукция на [фирма] е производство на телфери. Изделията не са типови, а с различни разновидности, поради което производството е със специфични изисквания. Съобразно действащата за целите на вътрешно производствените анализи система за отчитане на продукцията, на база "приравнени бройки", която е използвана от вещото лице, то дава заключение, че при съпоставка на данните за периода 01.2015 г. -12.2016 г. с релевантните /с оглед извършеното през м. 07.2016 г. уволнение/ първи четири месеца на 2016 г., е налице тенденция за намаляване на производството, като произведените телфери са с 586.1 броя по-малко, в сравнение с тези през 2015 г. Съответно приходите от реализираната основна производствена продукция за първите четири месеца на 2016 г. са намалели с 15.03% /което в абсолютен размер е на стойност 1 424 364.91 лв., в сравнение със същия период през 2015 г./ Освен намаление от стойността на приходите от продажба на продукция, намаление е установено и при производствената продукция/ като най-голямо е при телферите 24.79%/. В заключението си, експертът е достигнал до извод, че съгласно "производствени планове и отчети за реално произведени двигатели, отчетени в приравнени единици", планираното производство за 2016 г. /до м. 11.вкл./ е с 1 055 по- малко от планираното през 2015 г., съответно по-малко са и произведените двигатели. Разпитан в съдебно заседание на 25.11.2016 г., свидетелят В., което е заместник началник на цеха, в който е работила ищцата в [населено място] и координатор производството, в което са участвали 230 човека, установява, че намалението в производството, поради намаление на поръчките, за релевантния период е било драстично - при 1 700 броя произведени двигатели за м. 10.2015 г., за първото четиримесечие на 2016 г., са били произведени едва 970 броя. Това е наложило работниците да бъдат "пускани в отпуск" и да се извършат съкращения. При така установените факти, въззивният съд е приел за незаконосъобразно оспореното уволнение, с аргумент че "намаляването на обема на работа следва да има дълготраен, а не временен характер". Решаващите му мотиви са, че работодателят, върху когото е доказателствената тежест, не е установил как намаляването на работата се е отразило на конкретно осъществяваната от ищцата трудова функция. Въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с липсата на осъществен подбор, но пред вид направеното общо препращане към мотивите на първата инстанция, следва да се счете, че е споделил нейните изводи относно наличие на незаконосъобразен подбор /независимо, че ищцата е заемала единствена по щат длъжност/ и за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради намаляване на обема на работа на лице, което не работи в "производствени или други структурни или организационни звена, в които обемът на работа действително е намалял". Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно установената практика /вж. решение по гр. д. № 475/2011 г. на IV г. о. и посочените в него решения/, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендиранато право. При предявен иск за признаване на уволнение за незаконно, ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. При разглеждане на въззивната жалба съдът се произнася само по основанията за неправилност, които въззивникът е изложил и само по доводите за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба. В конкретният случай - в исковата молба ищцата е оспорила само наличието на реално настъпило намаляване на обема на работата, като обективно фактическо състояние, липсата на извършен подбор по чл. 329 КТ и факта на спазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Реално намаление на работата има, когато се установи намаляване на количеството на произведената и отчетена продукция. За установяването му не е необходим изричен акт, но при оспорване /какъвто е настоящия случай/, работодателят е длъжен да го докаже. Доказването може да е с всички доказателствени средства и по делото това е направено с гореописанато заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза. Намалението на обема на работа е основание за работодателя да предприеме действия по оптимизиране на щатния състав. При оспорване законосъобразността им, съдебният контрол се свежда до преценка дали извършеното уволнение е предизвикано и обусловено от установеното намаляване на обема на работата. Имайки пред вид, трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност "Ръководител здравословни и безопасни условия на труд", установените по делото факти, че за първите четири месеца на 2016 г., е налице трайна тенденция за намаляване на производството, като произведените телфери са били с 586.1 броя по-малко, в сравнение с тези през 2015 г., намалението на реализираната основна производствена продукция за същия период е било с 15.03%, което в парично изражение е на стойност над един милион, настоящият съдебен състав намира, че установеното обективно настъпило намаление в обема на работа е пряко свързано с конкретно изпълняваната от ищцата длъжност. Намаленият обем производствена продукция, наложило съгласно ангажираните гласни доказателства, голяма част от работниците да бъдат "пускани в отпуск" и да се извършат съкращения, неизбежно води и до намаляване на обема на работа на ръководителя здравословни и безопасни условия на труд. Допълнителен довод в тази насока е и обстоятелството, че два месеца преди уволнението на ищцата, със заповед № 052 от 12.05.2016 г., работодателят е възложил с договор на външна фирма осъществяването на функциите на лице по здравословни и безопасни условия на труд, която да консултира и подпомага дружеството за прилагане на превантивни подходи за осигуряване на ЗБУТ. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за временен характер на установеното намаляване на обема на работата и за липса на връзка с осъществяваната от ищцата трудова функция. Изводът за наличие на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, налага отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не са налице посочените от ищцата основания. Доколкото подборът по чл. 329 КТ цели да се оставят на работа тези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, той не може да се извърши в ситуация като настоящата, при която ищцата е заемала единствена по щат длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор. Процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ е спазена, пред вид представеното предварително разрешение с изх. № 16207409 от 21.07.2016 г. на Дирекция ИТ Г. С оглед извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение