Решение № 5414 от 23.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2024 г.
ВАСТрето отделение23.05.2025 г.докладчик т Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 18975/07.10.2024 г. по адм. д. 3165/2024 г. на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. Ц. Н., [ЕГН] обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на Столична община, в размер на 463 лв./четиристотин шестдесет и три лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. Ц. Н., [ЕГН] направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 815 лв. /осемстотин и петнадесет лева/.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Ц. Н., подадена чрез адвокат Г. Данчев, против решение 18975/07.10.2024 г. по адм. д. 3165/2024 г. на Административен съд София-град. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът по касация - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е предявен иск от П. Ц. Н. от гр. София срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 463 лева за периода от 01.02.2024 година - 29.02.2024 година, причинени от действията и бездействията на ответника по принудително събиране на наложеното на ищеца наказание-глоба с Наказателно постановление 321948/2017 г. на Заместник-кмет на Столична община, изразяващи се в направена еднократна удръжка в размер на 463 лева от НОИ на пенсията на П. Н., дължима за месец февруари, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявения иск. Посочил е в мотивите си, че искането на Столична община за образуване на изпълнително дело не представлява административна дейност, а действие по изпълнение на влязло в сила Наказателно постановление. Според съда, взискателят може да предприеме действия по събирането на установено публично държавно вземане по всяко време по своя преценка и това не е административна дейност, а дейност по изпълнението. Посочил е, че длъжникът е могъл да обжалва действията на съдия-изпълнителя, но не се е възползвал от това си право, както и не се е позовал на изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 1, б. а от ЗАНН. Според съда, не е доказана и причинната връзка между имуществените вреди и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия. Вредите не са доказани нито по основание, нито размер, нито пък, че се дължат само и единствено от незаконосъобразните действия и бездействия, при което липсват елементи от състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на държавата включва всеки един акт на административен орган или друг такъв, натоварен с административни правомощия по силата на закон, който има незаконосъобразен характер и причинява вреди на гражданите или юридическите лица, ако този акт е резултат от упражнена административна дейност. В този смисъл отменените - писмо изх. 70-00-5632
от 06.02.2017 г. на гл. архитект на Община Бургас и мълчалив отказ на директора на ЦАУ Освобождение при Община Бургас по искане вх. 70-00-3905/1/ от 31.01.2017 г. могат да бъдат източник на вреди и да послужат като основание за търсене на отговорност от държавата по реда на ЗОДОВ. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав:
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие, като в случаите, когато отговорността се претендира от незаконосъобразен административен акт (както е в случая), законът поставя изискването той да е отменен по съответния ред (съгл. чл. 204, ал. 3 от АПК).
Вредоносен резултат, наличие на реална вреда претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и/или пропусната полза настъпила за ищеца.
Причинна връзка между постановения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
С оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, но елементите от фактическия състав за реализиране отговорността на държавата и общините не се предполагат, а следва да бъдат доказани в тяхната логическа последователност от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
От фактическа страна съдът е установил, че с Наказателно постановление 321948/27.10.2017 година на заместник-кмет на Столична община /СО/ на ищеца - П. Ц. Н., е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Наказателното постановление е влязло в сила на 05.05.2018 г., а на 23.09.2020 г. е изпратено възлагателно писмо за събиране на публични вземания от СО до ЧСИ А. Петров, който на 01.10.2020 г. е образувал изпълнително дело срещу ищеца. На 24.02.2021 г. ЧСИ А. Петров изпратил Покана за доброволно изпълнение до ищеца за погасяване на възникналото публично задължение по цитираното по-горе Наказателно постановление и го уведомил, че спрямо него е образувано изпълнително дело като дължи сумата 200 лева - глоба, 146 лева - разноски по изпълнението и 24 лева такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ. На 09.02.2023 г., ищецът депозирал заявление до кмета на Столична община, с което поискал в срок от един месец да бъде предприето действие по прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, тъй като е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл. 82, ал. 1,б. а от ЗАНН. На 24.01.2024 г. до ищеца е изпратено уведомление от ТП на НОИ София град, с което същият е уведомен, че е постъпило запорно съобщение от ЧСИ А. Петров, с което се нарежда да се удържи от пенсията /добавката му/ сума в размер на 463 лева по Изпълнително дело 20208490403123 и на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията му за месец 02.2024 г. ще бъде удържана еднократно сума в размер на 463 лева. На 19.02.2024 г. е вдигнат наложеният запор върху пенсията на ищеца от страна на ЧСИ, а на 23.02.2024 г. е съставен Протокол за извършено погасяване по изпълнителното дело.
Неправилен е изводът на административния съд, че изпращането на възлагателно писмо до ЧСИ от СО не е административна дейност. Това е акт, с който административният орган възлага изпълнението на НП на ЧСИ, а самото изпълнително производство започва с образуване на изпълнителното дело.
Ако Столична община беше съобразила разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б а от ЗАНН във връзка с направеното от ищеца изявление за погасяване по давност на задължението му от 200 лв. , тя трябваше да издаде акт, с който да признае, че задължението на Н. е погасено по давност. Съгласно посочената разпоредба, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. При направеното установяване, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на 05.05.2018 г., към 05.05.2020 г. ищецът не е могъл да предполага, че спрямо него ще бъде образувано изпълнително производство за събиране на задължението от 200 лв. Именно поради това възражението за изтекла давност той е направил пред Столична община едва след получаване от ЧСИ на поканата за доброволно изпълнение. С направеното от длъжника изявление пред административния орган, задължението се счита погасено по давност, независимо дали е бил издаден акт от СО за признаване на това. С това свое действие ищецът е направил необходимото да защити правата си. Той не е бил задължен да обжалва и действията на ЧСИ. Както е направила искане за образуване на изпълнително производство, така СО е била задължена да уведоми ЧСИ за необходимостта да прекрати изпълнителното дело поради погасяване на задължението по давност.
При тези съображения, предявеният иск от П. Ц. Н. срещу СО се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Установени са по делото предпоставките за уважаване на претенцията: незаконосъобразно бездействие на СО, която не е уведомила ЧСИ за направеното възражение от страна на длъжника и това е довело до запориране и събиране на сумата на глобата и на разноските по изпълнението, вместо да бъде прекратено изпълнителното дело; имуществена вреда в размер на исковата сума, която е удържана от пенсията на ищеца, както и причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на СО и причинената вреда. На ищеца следва да се присъди сумата от 463 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
На ищеца следва да се присъдят и направените разноски за двете инстанции в размер на 815 лв.