Решение № 13781 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2009 г.

Решение № 13781 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в ликвидация моли да бъде отменено решение № 1297/9.12.2008 г. по адм. дело № 2105/2007 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 30/21.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район-Пловдив (БДИР-Пловдив) като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като актът бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против АУПДВ № 30/21.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район-Пловдив, с който е установено задължение в размер 954 270, 61лв - такса за водовземане за периода 2001 г. - 2006 г. по разрешително № 0369/19.6.2001 г. В мотивите си съдът е приел, че разрешителното е за водоползване на вода за питейни-битови нужди, като в него са посочени дебит, разпределение на потребимата вода и такса за водоползване. Съдът е приел, че актът е валидно издаден по чл. 195б ал. 2 ЗВ, предвид алтернативната възможност, тези актове да бъдат издавани от министъра на околната среда и водите или от директора на съответната басейнова дирекция. Съдът е приел, че таксата за използване на водите се определя с Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, която е в сила от 1.1.2001 г. По чл. 6 от тарифата до Монтирането на работещи и отговарящи на изискванията измерващи устройства, таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. С чл. 194а ЗВ (ДВ, бр. 65/2006 г.) е определено, че таксата се определя на база разрешен годишен воден обем до монтирането или при повреда на монтираните измерващи устройства. По чл. 194а ал. 3 ЗВ при повреда на измерващите устройства титулярът на разрешителното е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата. Съставени са актове, с които е констатирана липсата на изправни измерващи устройства и съдът е приел, че таксата е правилно определено в обжалвания акт. В констативните протоколи са давани предписания на касатора да отстрани неизправностите на измерващите устройства в местата на водовземане, които не са били изпълнени своевременно. При постановяване на решението съдът не е обсъдил приложените констативни протоколи от 2004 и 2005 г., които не могат да установят наличие на неизправни измерващи устройства за 2001 г. - 2003 г. Към акта е приложена справка на добитите количества вода от източници с повредени измерителни устройства или преди монтирането им в периода 2001 г. - 2003 г., която касаторът е подписал с особено мнение. В особеното мнение представителя на касатора не е възразил по данните в справката и правилно съдът е приел, посочените в нея обеми на ползвана вода за доказани. Изводът на съда, че не е доказано възражението на касатора за ползвана вода през годините в по-малки обеми от приетите в акта е правилен. Обсъдил е заключението на вещото лице и от правилно установените факти е направил законосъобразни правни изводи. Възражението на дружеството, че неправилно се прилага Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, сила от 1.1.2001г е неоснователно. Тарифата не е отменена и по чл. 6 от нея и § 9 ЗВ дължимите такси при липсващи и неизправни измерващи устройства се определят върху целият разрешен обем на водоползване. Цитирането на чл. 193 ал. 2 ЗВ в редакцията от преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г. не е относимо към спора, тъй като текстът касае таксите за услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на води, а не таксата по чл. 194 ал. 1 т. 1 ЗВ за водовземане, която се събира за правото да се използват водите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,