Решение № 8398 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2020 г.

Решение № 8398 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 476/06.01.2020 г. по адм. д. № 618/2019 г. на АС-Стара Загора, с което е отменен РА № Р-16002418007270-091-001/07.05.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 483 лв и разноски за държавна такса 28, 80 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да се счита за прекомерно. Ответникът по касационната жалба М. М. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № № Р-16002418007270-091-001/07.05.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 17 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. данък 2557, 70 лв с 1023, 58 лв лихви. В решението по жалбата по административен ред основанието за определяне на задълженията е уточнено по чл. 48 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В РД е изследван паричния поток на ревизираното лице и е констатирано, че доходите от превишение на платените разходи над декларираните и получени приходи в размер на 25 576, 93 лв за 2014 г. подлежат на облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РД и РА за 2014 г. и обосновано е приел, че основата за облагане е определена в размер на превишението на разходите над приходите на ревизираното лице за годините, в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, който позволява да се приеме, че е налице облагаем доход в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, когато разходите на лицето явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. След като за 2014 г. ревизията е проведена по общия ред правилно съдът е приел, че превишението на разходите над приходите не представлява доход на ревизираното лице, тъй като чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК не е приложима. Правилен е изводът на съда, че превишението на разходи над приходи на лицето не представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Превишението има правно значение само в производство по чл. 122 и сл. от ДОПК при наличие на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, в който случай е приложим чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, позволяващ превишението на разходите над приходите на лицето да се смята до доказване на противното за облагаем доход. Правилен е изводът на съда, че в тази част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 600 лв разноски за касационната инстанция, които не са прекомерни. Адвокатите не са длъжни да работят на минимални възнаграждения по наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,