Решение № 293 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 978/2013 г.

Решение № 293 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 978/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 423, ал. 1 от НПК е образувано по искане на задочно осъдения Т. С. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда от 22.05.2007 г. постановена по НОХ дело № 169/2007 г. на Кубратския районен съд. В искането се твърди, че на 26.03.2013 г. е бил задържан в селото, където работел като пастир и преведен в затвора Белене и тогава узнал, че има влязла в сила присъда, с която е осъден на три години лишаване от свобода, както и деянието, за което е осъден, без преди това да е уведомен за воденото срещу него наказателно дело. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа искането и моли да бъде уважено, като делото бъде възобновено поради неучастието му в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, защото осъденият се е укрил и не е могъл да бъде призован. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането констатира следното: С присъда от 22.07.2007 г. постановена по НОХ дело № 169/2007 г. Кубратският районен съд е признал подсъдимия Т. С. И. за виновен в това, че през месец март 1997 г. в с. Ю., Р. област, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел от владението на собствениците без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои вещи както следва: на К. С. В. - на обща стойност 362 060 недоминирани лева; на И. Е. В. - на обща стойност 846 350 неденоминирани лева; на З. Ц. Й. - на обща стойност 384 180 неденоминирани лева и направил опит да отнеме от владението на Я. С. Я. - вещи на обща стойност 82 000 неденоминирани лева, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 18, ал. 1 чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на П. И. В. от гр. К. сумата 579.20 лв., а на З. Ц. Й. от с. Ю. сумата 319.70 лв. обезщетения за причинени имуществени вреди от деянието. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо. Липсват данни преди задържането му на 27.03.2013 г. и привеждането му в затвора гр. Белене за изпълнение на влязлата в сила присъда осъденият да е знаел за воденото срещу него съдебно производство и за нейното постановяване. От момента на задържането му е узнал за присъдата и искането е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Влезлият в сила съдебен акт е от кръга на посочените в чл. 419 от НПК, които подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. Досъдебното производство по дознание № 50/1998 г. е водено срещу Т. С. И. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НПК с негово участие. Привлечен е като обвиняем с постановление от 18.02.1998 г. Взета му е мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 25000 неденоминирани лева, съгласно който е поел задължение да не променя местоживеенето си, да съобщава всяка промяна на адреса си и да се явява при всяко призоваване от органите на предварителното производство, прокурора и съда. На тази дата са му разяснени процесуалните права и е разпитан като обвиняем, при което се е признал за виновен и е дал подробни обяснения за четирите деяния, включени в продължаваното престъпление. На същата дата му е предявено предварителното производство. На 27.02.1998 г. е изготвено от разследващия орган заключително постановление с мнение за съд. Обвинителният акт е изготвен на 26.03.2007 год. и на същата дата е внесен за разглеждане от Кубратския районен съд, като в приложението към него е посочен адреса за призоваване на подсъдимия от досъдебното производство, а именно с. Ю., [улица]. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 22.05.2007 г., като призовката с препис от обвинителния акт е изпратена на адреса на подсъдимия. Призовката е върната невръчена с отбелязване от длъжностното лице, че по данни от баща му подсъдимият е напуснал адреса преди по-вече от седем години. Вместо да разпореди щателна проверка за актуалното му местоживеене в страната чрез ангажиране на всички оправомощени за целта институции, съдът е изискал определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, като е приел, че това е достатъчно за разглеждане на делото. Дал е ход на делото в съдебното заседание на 22.05.2007 г. в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебно назначен защитник, без да посочи на кое от основанията по чл. 269, ал. 3 от НПК, приел е за съвместно разглеждане с наказателния процес предявени два граждански иска, събрал е доказателствата и е постановил присъда, с която е ангажирал наказателната и гражданската му отговорност. При това развитие на процеса основателен се явява довода на осъдения, че първоинстанционният съд го е лишил от справедлив процес, включващ в себе си правото да участва лично в производството при събирането и проверката на доказателствените източници и да бъде изслушан при вземане на решение за наказателната му отговорност. Съдебното производство е могло да бъде проведено в отсъствието на подсъдимия само ако бъде доказано по несъмнен начин, че се отказва от правото си на участие в процеса. Извод, че с процесуалното си поведение е демонстрирал нежелание за участие в процеса, като се укрил и това е възпрепятствало призоваването му, в какъвто смисъл е довода на представителя на обвинението, не може да бъде направен само поради факта, че не е намерен на посочения при вземане на мярката за неотклонение в досъдебното производство адрес. При взетата мярка за неотклонение подсъдимият е поел задължение да не се отклонява от местоживеенето си, но то не е неограничено във времето и не го лишава от правото на справедлив процес в разумни срокове. Той не може да търпи ограничения надхвърлящи необходимите за своевременното приключване на процеса, в това число и неоправдано дълъг период от време да не променя местоживеенето си. Разумният срок за решаването на делото в конкретния случай очевидно е нарушен и то изцяло не поради негово недобросъвестно процесуално поведение. Първата призовка до адреса му за явяване в съдебната фаза на процеса след приключване на разследването, е изпратена след девет години и един месец, а липсват данни за наличието на някакви извънредни обстоятелства попречили за своевременното му изправяне пред съда. Задълженията да се обезпечи справедлив процес в съдебната фаза на процеса са на съда, който в рамките на правомощията си следва да направи всички зависещо от него за да го уведоми за провежданото наказателно производство. Той не е използвал дадените му от закона средства да издири местоживеенето му с цел редовното му призоваване и връчването на преписа от обвинителния акт. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК и делото следва да бъде възобновено. На осъдения следва да се даде възможност ефективно да упражни правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Затова влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия, в който е започнало задочното производство, а именно на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Съдът следва да изпълни правомощията си по чл. 254, ал. 1 от НПК за да осигури упражняването правото на лично участие на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Видно от данните по делото осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и се намира в затвора гр. Белене. Съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК Върховният касационен съд следва да се произнесе по мярката му за неотклонение. Предвид тежестта на обвинението и данните за съдебното му минало е налице изискването по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземате мярка за неотклонение "задържане под стража". Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение