Решение № 13512 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15830/2010 г.

Решение № 13512 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15830/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хелиос Медик" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, срещу решение № 666 от 3.11.2010 г. по адм. дело № 627/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 666 от 3.11.2010 г. по адм. дело № 627/2010 г., Административният съд - гр. Плевен, VI състав, е отхвърлил жалбата на "Хелиос Медик" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, срещу писмена покана изх. № 29-05-2357 от 14.06.2010 г. на и. д. директор на Районната здравноосигурителна каса - гр. Плевен. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не твърди, че през IV тримесечие на 2009 г. не е превишил определените му регулативни стандарти. Застъпва теза, че са нарушени нормите на чл. 6, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. През процесния период е в сила решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО - виж т. 429 от Преходните и заключителни условия на решението. Цитираното е подзаконов нормативен акт и е задължителен както за органите на НЗОК, така и за изпълнителите на медицинска помощ. Според т. 166 от решението, директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК. Следователно последният фактор е съществен при определянето на регулативните стандарти. Съгласно т. 167 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. От казаното се налага изводът, че тези стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело. № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадена, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. В цитираното решение е обсъдена и нормата на чл. 52 от Конституцията на Република България, на която касаторът също се позовава. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за конституционния съд, това решение е задължително. Съгласно чл. 36, ал. 1 от договор № 150291 от 5.03.2009 г., изпълнителят е поел задължението да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в регионални регулативни стандарти. Според чл. 47, ал. 1 от цитирания договор в случаите, когато изпълнителят получи от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, той е длъжен да възстанови сумите. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на отвеника са присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,