Решение № 6130 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2017 г.

Решение № 6130 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 30/28.02.2017 г., постановено по административно дело № 463/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000415005876-091-001/26.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта потвърдена с Решение № 176/02.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, с който в тежест на "Д. М. П. - България" ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС и е увеличен финансовия резултат по ЗКПО. Решението се оспорва и относно осъдителния диспозитив, с който Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново е осъдена да заплати разноски на ревизираното дружество. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и от там погрешно е установил релевантните факти. Оспорват се правните изводи, развити в съдебното решение относно отсъствие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред. Според касатора всички доказателства, преценени в съвкупност, водят до извода за реално получаване на стоките по фактурите от получателя, тоест обуславят наличието на данни за укрити приходи. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На проведеното по делото открито съдебно заседание, не се явяват представители на касационния жалбоподател и на ответника по касация - "Д. М. П. - България" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, тъй като оспореното решение е неправилно и необосновано, поради което предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Ревизираното дружество е осъществявало търговия на дребно с хранителни стоки и тютюневи изделия в общо пет търговски обекти от вида магазин и кафе-аперитив. Приходните органи са извършили съпоставка между фактурите, отразени от дружеството в дневниците му за покупки и фактурите, отразени от други лица, регистрирани по ЗДДС в дневниците за продажби, след което са установили, че в счетоводството на "Д. М. П. - България" ЕООД не са осчетоводени част от фактурите, респективно при продажбата им не са отчетени приходи и не е начислен съответния ДДС. Т. факт е дал основание за провеждане на ревизията по особения ред, на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за облагане. Установени са основи за облагане по ЗДДС и е извършена корекция на финансовия резултат по ЗКПО, предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Основният мотив на съда, за да приеме незаконосъобразност на ревизионния акт, е липсата на доказателства, които приходната администрация е следвало да ангажира за да установи, че ревизираното дружество реално е получило стоките по фактурите, които не са били осчетоводени от него. За да достигне до този извод, съдебният състав е приел, че факта на осчетоводяване и отразяване в дневниците за продажба на спорните фактури от доставчиците, както и издаването на самите фактури, не са достатъчни да удостоверят получаване на стоките, след като липсват приемо-предавателни протоколи или други доказателства за предаване на стоките в разпореждане на получателя. Въпреки, че част от фактурите са били подписани "за получател", и този подпис не е бил оспорен от страна на жалбоподателя, съдът погрешно и размествайки доказателствената тежест е приел, че и тези фактури не обективират настъпило данъчно събитие, тъй като не било доказано от приходните органи, че подписът е положен от представител на ревизираното дружество. Настоящата инстанция намира за основателно възражението, развито в касационната жалба за това, че съдебният състав не е преценил правилно събраните по делото доказателства. Административен съд - В. Т. изцяло е игнорирал представената от ревизираното дружество в хода на ревизионното производство подробна справка, в която са описани всички неосчетоводени фактури по доставчици, с посочване на номер, дата на издаване, данъчна основа и ДДС. С. не носи подпис на съставилото я лице, но същата е изпратена в ТД на НАП гр. В. Търново чрез куриерска фирма. Видно от съставената товарителница от 14.09.2015 г. е, че подател на справката е "Д. М. П. България" ЕООД чрез управителя на дружеството - Д. М. П., който се е подписал на две места в товарителницата - като "подател" и като "предал" пратката. Справката, съдържаща информация за неосчетоводените фактури е изпратена на приходната администрация по повод нарочно искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 22.07.2015 г., съгласно което /т. III, т. 2/ данъчнозадълженото лице е следвало да представи справка за издадените, но неотразени фактури в счетоводството му през 2013 г. и 2014 г., която да съдържа: фактура номер, дата на издаване, наименование на контрагента, ЕИК, стойност и ДДС. И. в отговор на това искане е депозирана процесната справка, поради което е следвало да бъде ценена от съда, още повече, че товарителницата, с която е била изпратена е подписана от законния представител на дружеството, в качеството му на подател. Освен това съдът напълно е игнорирал дадените от Д. М. П. писмени обяснения с вх. № 5748/10.02.2015 г., към които е представил част от спорните фактури и изрично е заявил, че издадените през 2014 г. фактури ще бъдат осчетоводени по-късно от периода за който са издадени. Фактът на предаване на справката лично от управителя на ревизираното дружество не е бил оспорен от страна на жалбоподателя, не са били оспорени и подписите, положени в товарителницата и обясненията. Тези доказателства удостоверяват обстоятелството, че лицето е притежавало спорните фактури и/или знае за съществуването им, нещо повече признава, че не ги е осчетоводило своевременно, от което следва, че стоките по фактурите са били получени от него. Тези неизгодни за ревизираното лице признания, ведно с подписаните от него редица фактури от процесните, всъщност удостоверяват по безспорен начин наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред - данни за укрити приходи и нередовна счетоводна отчетност. Следователно, в случая е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации, отразени в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, което не е сторено от ревизираното лице. По изложените мотиви, оспореното решение в обжалваната му част, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли подадената жалба против ревизионния акт в частите, отменени от първоинстанционния съд. При този изход на спора на отмяна подлежи и решението в частта на разноските. Н. Д. "ОДОП" гр. В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, което за първата съдебна инстанция изчислено съгласно чл. 8, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 866,33 лева, а за настоящата тази сума следва да се редуцира на 649,75 лева. Общият сбор на дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е 1 516,08 лева, която е по-голяма от претендираната от касатора сума /1 485,64 лева/, следователно следва да му се присъдят разноски в размер на 1 485,64 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение