Решение № 287 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 201/2010 г.

Решение № 287 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 201/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т, чрез неговият служебен защитник - адвокат С, против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 739/2009 г. Сочи се, че са допуснати нарушения на закона в наказателно и гражданско-осъдителната и части, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания, за отмяна на съдебния акт в тази му част и връщане делото за ново разглеждане, или за оправдаване на подсъдимия по това обвинение - по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 НК. Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 13/10.03.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е отменил присъда № 20/21.10.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 1578/2006 г., на СГС, НО, 21-ви състав, в частта относно признаването за невиновен на подс. Т. Ш. Е., за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 НК, като вместо това го е ПРИЗНАЛ ЗА ВИНОВЕН, в извършено престъпление на 7.12.2003 г., в гр. С., ж. к "Младост", пред вх. "в" на бл. 104, по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода. Изменил е посочената присъда в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като вместо това е наложил на подс. Т. Ш. Е., най - тежкото от определените му наказания - лишаване от свобода за срок от 16 години и на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил и наложеното му наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. Определил е "строг" първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, зачел е предварителното задържане, по реда на чл. 59, ал. 1 НК, отнел е в полза на държавата веществените доказателства, предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и 6 НК, уважил е предявеният граждански иск от пострадалия И. Р. И. за сумата от 20 000 лв., заедно със законната лихва. Изменил е присъдата в частта за присъдените разноски, като на основание чл. 89, ал. 3 НПК, е осъдил подс. Е. да заплати направени разноски в размер на 3 294.48 лв., както и държавна такса. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод единствено досежно обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 11 НК посочени в жалбата, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление. При приетите за установени от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, след провеждане и на собствено съдебно следствие за събиране на доказателства, чрез нов разпит на свидетели и вещите лица, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Т. Е., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. И. И. - пострадал, на които с основание е дадена пълна вяра, Хр. Г., А. Румов, С. Ц., А. К., Ц. Ц., Е. Б. - очевидци на деянието или непосредствено след това са станали такива, подкрепящи неговите показания, от тези на останалите разпитани свидетели подробно изброени в мотивите, от експертните заключения и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, от данните по приложените многобройни писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото престъпление. Твърдяните противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до опит за умишлено умъртвяване на лице, извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и по хулигански подбуди, са напълно законосъобразни. Въззивният съд в мотивите си внимателно е обсъдил показанията на св. И. И., съпоставил ги е със тези на останалите очевидци на деянието и след това и правилно им е дал пълна вяра, тъй като същите са категорични, че именно подс. Т. Е. е възпроизвел изстрелите срещу него и се подкрепят от показанията на поименно изброените по горе свидетели, които установяват, че непосредствено след инцидента - на местопрестъплението, както и в болницата е твърдял, че в нападението са участвали Я. и Т., а изстрелите са били произведени от подс. Ел Р. От друга страна, тези които са успели да видят стрелящия, описват неговата външност по начин съвпадащ с визията на Т. Е., че нападателите се били двама, че единият е стрелял и че този който е стрелял по външност съвпада с подсъдимия. Св. Г. пояснява, че е чул, че по ниския извикал "Я., Я., да си тръгваме. По ниския бе този с пистолета". Поради това и изводите му са не противоречащи на свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. В мотивите си, въз основа и на допълнително събраните данни от доказателствените средства точно е приел, че подс. Т. Е., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството му, което се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени показанията на посочените свидетели, в които се съдържат преки данни, че именно подсъдимият с носения от него пистолет, е произвел изстрелите към пострадалия И. И. Следва да се отбележи, че тези показания не са само на пострадалия, а има и на независими свидетели - очевидци: Урумов, Ц. и Ц. Косвено, тези изводи се подкрепят от данните в другите гласни доказателствени средства и експертни заключения. Изложените в тази връзка мотиви - л. 112 - 118 са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне. Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства установени по делото са налице квалифициращите признаци на деянието - извършването му по начин и със средства опасни за живота на мнозина и по хулигански подбуди. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и постановяване на осъдителна присъда, именно по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. чл. 115 , вр. чл. 18, ал. 1 НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Е. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: И второто касационно основание по тази жалба - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора Ел Р. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, допуснати са искани доказателства, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. Е., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите. В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, че дава изцяло вяра на показанията, на св. И. И., обосновавайки по какви съображения и те са били обсъдени подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения и писмени доказателства и точно е посочено на кои се дава вяра и защо. Изрично е отбелязано, че приетата фактическа обстановка е въз основа и на показанията на останалите свидетели, експертни заключения, данните от писмените доказателства, като им е направен самостоятелен и подробен разбор. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл. Обсъден е бил въпроса и за одорологичната експертиза, като правилно е посочено, че същата не може да се приеме като годно доказателствено средство. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия по това обвинение, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите посочени по - горе доказателства. Неговите обяснения са доказателствено средство - чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства и второинстанционният съд е сторил точно това. Същият е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия като извършител на престъпното деяние. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и законосъобразността на присъденото обезщетение: Неоснователно е и това неконкретизирано възражение, и по направения довод - за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца и правилно е бил приет превес на първите - л. 122, като наказанието е наложено при условията на чл. 54 НК, в близост до долния предвиден в закона размер. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление - справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции. С оглед направените изводи за вината на подс. Е., законосъобразно е било присъдено и обезщетение на пострадалия св. Ив. И., за претърпени неимуществени вреди от престъплението. Безспорно е установено, че те са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което следва да бъдат възмездени. Не са направени възражения в жалбата относно размера на уваженият граждански иск, поради което и настоящата инстанция не се занима с въпроса за справедливостта му. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и в тази си част. С оглед на всичко изложено, за неоснователността на касационната жалба въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение