Решение № 4372 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11863/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ангелов, гр. Свети Влас, против решение 885/05 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 847/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран първоначално с жалба от Х. Ангелов, против мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ - Бургас да се произнесе по заявление вх. 01-171533 от 24 март 2023 г., с което е поискал издаване на скица за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 11538.504.877 по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър, местност Инцараки /УПИ VI-560, кв. 38/, в която да бъдат посочени имената на лицата, легитимирани като собственици на имота според представен нотариален акт и скица на имота. Впоследствие е бил издаден изричен отказ, обективиран в писмо изх. 17-178 за изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта за землището на с. Свети Влас, община Несебър, област Бургас, по отношение на ПИ с идентификатор 11538.504.877 /УПИ VI- 560, кв.38, местност Инцараки /, като предмет на съдебния контрол за законосъобразност е бил изричният отказ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е и обосновано прието от решаващия съд, че предмет на правния спор е отказ да се впише промяна в кадастралния регистър към кадастралната карта и отказ от извършване на административна услуга, състояща се в издаване на скица. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че в случая не са били налице основанията за вписване на промени в КР относно ПИ идентификатор 11538.504.877 и вписване на жалбоподателя като собственик било в хипотезите на чл. 53, ал. 1 или на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съответно предпоставките за издаването на скица на имота. Вписване на изменение в КР се допуска при отпадане на основанието за извършено записване, което в случая не е налице, тъй като от доказателствата по делото се установява, че е налице влязло в сила решение по гр. д. 1102/2012г. на Pайонен съд Несебър, с което спорът за собственост по отношение на процесния ПИ е разрешен и за негови собственици са признати Е. и С. Бейсим, които са вписани като такива в КР през 2014 г. С това съдебно решение е отменен констативния нотариален акт, с който наследодателят на жалбоподателя - К. Ангелова се е легитимирала като собственик на имота. Съдът е установил, че посоченото от жалбоподателя решение 16959/21 декември 2011 г. на ВАС по адм. дело 11469/2010 г. е постановено по време, когато все още не е бил разрешен спорът за материално право, което е факт с последвалото и влязло в сила решение 133/26 юли 2013г. по гр. д. 1102/2012г. на Районен съд Несебър, и с което е отменен титулът за собственост - констативен нотариален акт, на който се позовава касаторът. По изложените съображения е правилен изводът на съда, че в случая не са били налице предпоставките за изменение на КР, съответно липсват предпоставките за издаване на положителен акт. В тази връзка и искането за издаване на скица е неоснователно, тъй като не са били налице предпоставките за това, а именно валидно заявление от лице, легитимиращо се като собственик на имота или предпоставките по някоя от другите хипотези, подробно коментирани в първоинстанционното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Е. Бейсим и С. Бейсим следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 13 ноември 2023 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав