Решение № 13887 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2016 г.

Решение № 13887 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Райчева, против решение № 1925/21.03.2016 г. по адм. дело № 9978/2013 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: "Биовет" АД, гр. П., чрез пълномощника му - адв. Пройчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град, по жалба на "Биовет" АД, е отменил т. 4.4, /раздел "Установяване"/ от Ревизионен акт /РА/ № 01/37 от 25.06.2013 г. издаден от началника на М.-П. и от гл. експерт на същата митница, потвърден с Решение № 468/12.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници", като незаконосъобразен. Прието е, че предмет на оспорената част от РА, е отказа да бъде възстановен акциз за етилов алкохол, общо в размер на 27 533 лв., вложен в производствения процес за производство на лекарства, при положение че крайния продукт не съдържа алкохол, на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Отказът на ревизиращите е за д. п. м. 07-12.2012 г. и м. 01.2013 г. Установено е, че са налице предходни издаването на РА, административни производства приключили с решения за отказ от възстановяване на акциз за етилов алкохол, по заявления на "Биовет" АД, гр. П., които, поради обжалването им, не са влезли в сила към датата на издаване на процесния РА. Според съда РА, в оспорената му част, е незаконосъобразен поради неприложимост на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, която разпоредба изключва приложението на чл. 22, ал. 4, т. 4 от с. закон, когато алкохола използван в производствения процес се използва като средство за почистване. От данните по делото и приетата съдебно-фармацевтична експертиза, съдът приема, че в случая процесните количества етилов алкохол използвани от оспорващото дружество в производствения процес, не са такива за почистване, а са използвани за дезинфекция, които са различни понятия. Позовавайки се на заключението на фармацевтичната експертиза и чл. 27, § 2, б."г" от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, както и на Решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 на СЕС по повод отправено преюдициално запитване от ВАС, 8-мо отделение по адм. дело № 13340/2013 г., третиращо аналогичен казус като процесния, съдът извежда краен извод, че освобождаването от акциз, респ. възстановяване на внесен акциз, се дължи за етилов алкохол, използван за дезинфекция на помещения и оборудване, служещи за производство на лекарства, тъй като дезинфекцията е част от производствения процес по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорената част от РА № 01/37 от 25.06.2013 г., потвърдена с Решение № 468/12.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници", касаеща отказ от възстановяване на акциз за закупен етилов алкохол, вложен в производствения процес на ответното дружество, на основание чл. 22, ал. 7, вр. с ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС / в сила от 17.07.2012 г./ е неприложима за случая, предвид на това, че е установено използването на етиловия алкохол от ответното дружество за дезинфекция на помещенията, машините и оборудването при производството на лекарства, а не за почистване, които са различни дейности. Първото цели премахването на патогенните микроорганизми от предметите, а второто - отстраняване на замърсяванията. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че по идентичен казус, предмет на разглеждане пред Върховен административен съд, осмо отделение, е отправено преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на понятието "производствен процес" по смисъла на чл. 27, § 2, б."г" от Директива 92/83ЕИО на Съвета, по което е постановено решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14, с което след преформулиране на въпросите от запитващата юрисдикция, е отговорено, че съответната разпоредба от цитираната Директива следва да се тълкува, че предвиденото в нея задължение за освобождаване / възстановяване на акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производство на лекарства. В мотивите към това решение на СЕС е прието, че дезинфекцията е част от процеса на производство на лекарства, поради което използвания за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван в производството на лекарства, по смисъла на цит. директива. Решението на СЕС е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на всички държави-членки на ЕС, поради което като го е съобразил, съдът е приложил правилно закона. Поради това неоснователно е оплакването, че за случая цитираната разпоредба от Директивата, съответно решението на СЕС, е относимо към разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, а не към ал. 4, т. 4. Това са различни правни норми, визиращи различни хипотези на възстановяване на платен акциз. Първата има предвид възстановяване на акциз за вложен алкохол в крайния продукт - лекарството, докато втората регламентира възстановяването на акциз за вложен алкохол в производствен процес, при условие, че крайния продукт не съдържа алкохол. Безспорно, с оглед установените факти, за случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, която следва да се тълкува в смисъла на цитираните Директива и решение на СЕС. Като е отменил т. 4.4 от оспорения РА, като незаконосъобразен поради неприложимост на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този резултат по обжалването, на ответното дружество следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в размер на 1 330 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноските. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение