Решение № 6951 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 221/2020 г.

Решение № 6951 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 221/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б и А Карго Транс" ООД, чрез процесуален представител адв. И. Димитров, против Решение № 2193 от 23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 669/2019 г. по описа на Административния съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № F478199/15.05.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Разлог, ул. "Изворите" № 88, стопанисван от "Б и А Карго Транс" ООД за срок от четиринадесет дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отмени издадената заповед. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. Захова изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на ПАМ № F478199/15.05.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187 от ЗДДС е запечатан търговски обект на "Б и А Карго Транс" ООД - бензиностанция, находящ се в гр. Разлог, ул. "Изворите" № 88 и забранен достъпът до него за срок от 14 дни. За да отхвърли жалбата против издадената заповед, първоинстанционният административен съд е приел, че същата съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган. От фактическа страна е приел за установено от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, че дружеството е подало информация до НАП за доставка на гориво по АДД № 000000000004383406/28.02.2019 г. - 15, 00 л., а от нивомерната система -7589, 40 л.; по АДД № 000000000004324964/30.01.2019 г. - 15, 00 л., а от нивомерната система - 9760, 20 л. и по АДД № 000000000004272286/04.01.2019 г. - 15, 00 л., а от нивомерната система -9522, 00 л. Въз основа на установените несъответствия между данните от нивомерната система и въведените количества ръчно от управителя, както и представените фактури за закупено гориво, дневни финансови отчети, декларация за съответствие на качеството на течните горива, договор за абонаментно обслужване № 25/21.02.2018 г., справка за задължения на дружеството, решаващият състав е обосновал краен извод за неизпълнение на вмененото в чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение на търговеца да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съдът е счел, че обжалваната заповед съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ. Решението е правилно. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по реда на чл. 118 в НАП. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, изразяващо се в неотчитане на приходи и отклонение от данъчното облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай, релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена на 12.03.2019 г. проверка на търговския обект е констатирано, че проверяваният обект разполага с 1 брой колонка с дизелово гориво и 1 брой пистолет. Установено е, че в обекта има налично работещо фискално устройство модел "Dateks", регистрирано в НАП с потвърждение 3898864/22.02.2018 г. След извършена от органите по приходите проверка в ИС на НАП е установено, че от подаваните от дружеството данни не може да се установи реално полученото и налично гориво, тъй като за дати 28.02.2019 г., 30.01.2019 г. и 04.01.2019 г. по данни на нивомерната система полученото гориво е в размер на 7589, 40 л., 9760, 20 л. и 9522, 00 л., докато по подадените от дружеството данни по акцизните данъчни документи за съответни дати горивото за всеки от посочените дни е в размер на 15, 00 л. В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. Приложените по делото доказателства безспорно доказват извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. Правилен е и изводът на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на определения ПАМ за срок от 14 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /значимост на нарушението, превенция на нарушения от този вид/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Във връзка със становището на касатора относно акцесорния характер на ПАМ спрямо издаването и влизането в сила на наказателно постановление, следва да бъде споделено следното: Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Неоснователно е и искането на касатора да бъде изискано адм. дело № 624/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Неотносимо към предмета на спора по същество е позоваването на акт на съда, постановен в производство по реда на чл. 60 АПК, относно спор във връзка с предварителното изпълнение на същия акт и наличието, съответно липсата на предпоставките за това. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение