Решение № 2046 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2017 г.

Решение № 2046 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ковънс клиникъл и периапрувъл сървисис лимитид клон България", клон на чуждестранен търговец, представено от адв. П. М. и адв. А. М., срещу решение № 1829/20.03.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 12603 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22222514001574-091-001/31.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Твърди пропуск на съда да се произнесе по доводите в първоинстанционната жалба, включително по този за издаването на РА в противоречие с принципа за данъчен неутралитет. Оспорва квалификацията на осъществените към дружеството-майка доставки като вътрешен оборот и обосновава осъществяването на доставки с място на изпълнение по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, като подържа теза, че клонът представлява постоянен обект, осъществява независима икономическа дейност и отчита печалба, облагана с преки данъци. Настоява, че дори клонът да няма право на приспадане на данъчен кредит, това право съществува за дружеството-майка "Ковънс клиникъл енд периапрувъл сървисис лимитид" Великобритания, осъществимо по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС, като органите по приходите са дължали указания относно възможностите да се приложи редът по наредбата. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. В откритото съдебно заседание на 7.02.2018 г. повереникът на касатора адв. Москов прави искане за отправяне на преюдициално запитване по формулирани от него въпроси. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Аврамова изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване и на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м. 07, 08 и 09.2014 г. заради отказ на органите по приходите да признаят упражненото в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 23 827.84 лева по всички издадени фактури от различни доставчици, както и по съставените от него протоколи по чл. 117 ЗДДС, което представлява и отричане на правото да си възстанови декларирания данък за възстановяване в общ размер 22 428.02 лева. Констатациите на администрацията са за регистрация на клона за целите на ДДС на основание чл. 97а ЗДДС от 22.07.2010 г. и пререгистрация по чл. 100, ал. 1 ЗДДС от 5.10.2010 г., като за ревизираните периоди декларираните от РЛ доставки са само към дружеството-майка "Ковънс клиникъл енд периапрувъл сървисис лимитид" Великобритания по споразумение за услуги ог 23.01.2006 г. За услугите по споразумението са издавани фактури от клона по метода на увеличената стойност - разходите, увеличена с надбавка 10 %. В дневниците за продажби от м. 07 до м. 09.2014 г. били отразени и 6 фактури с получател английското дружество без начислен ДДС с позоваване на чл. 86, ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДДС. В същото време дружеството-майка е префактурирало на клона разходи, за които последното е издавало протоколи по чл. 117 ЗДДС, включени в отчетните регистри по ЗДДС. С позоваване на чл. 3, ал. 6 ППЗДДС органите по приходите са дисквалифицирали като доставки на услуги, осъществени между дружеството и клона, а са ги определили като вътрешен оборот. Заради липсата на осъществени към други стопански субекти доставки на стоки или услуги от клона е отречено използването на полученото за независимата икономическа дейност на РЛ и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, като елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е приел, че липсва спор по фактите. Възпроизвел е констатациите на органите по приходите относно качеството на РЛ; връзката му с дружество, установено на територията на друга държава-членка; съществуващото между тях споразумение и съществените елементи от съдържанието му; дейността на клона по предоставяне на експертни консултации при провеждане на клинични изпитвания, обработка на данни и предоставяне на информация във връзка с тези изпитвания; обвързаност на цялостната дейност на клона с търговската дейност на дружеството-майка без нито една фактурирана доставка към друг получател; подадени от клона ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2013 и 2014 г. Правният спор е дефинирал като такъв по прилагането на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 6 ППЗДДС. С. е изводите от РА за доставките на услуги между търговеца и клона му като вътрешен оборот. Признал е за търговеца правото на възстановяване на ДДС по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. без администрацията да е дължала указания в този смисъл. По искането за отправяне на преюдициално запитване. Искането е неоснователно. Отговорът на поставените въпроси произтича ясно и недвусмислено от решението на СЕС по дело С-393/15, цитирано нататък в мотивите. Наличието на обсъдената практика на СЕС е правоизключващ юридически факт за правомощието на националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи преюдициално запитване - чл. 629, ал. 3, пр. 2 от ГПК. По касационното оспорване. Решението на АССГ е правилно. Касаторът смесва способите за възстановяване на ДДС, а с това и очакванията си за поведението на органите по приходите и на преценката му от първостепенния съд. В практиката на Съда са отграничени способите за възстановяване на ДДС от ДЗЛ - правото на приспадане на ДДС от правото на възстановяването му с оглед мястото на установяване на лицето - установено на територията на държавата-членка, в която се извършват покупките на стоки или услуги или се осъществява внос на стоки или неустановени в тази държава /вж. т. т. 29 и 30 от Решението на Съда по дело С-393/15/. Правото на възстановяване възниква при предпоставките на чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановено в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка - ДЗЛ трябва да не е имало по време на периода на възстановяване в държавата-членка на възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки, или, ако не е съществувало такова седалище или постоянен обект Ч местоживеенето или обичайното му пребиваване и по време на периода на възстановяване да не е извършвало доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на държавата-членка на възстановяване. Правно релевантен е фактът на осъществяването на активни облагаеми сделки, което е кумулативно свързано с понятието за постоянен обект /така т. 50 от решението на Съда по съединени дела С-318/11 и С-319/11/. Ако клонът извършва облагаеми доставки /макар и от време на време/ на територията на страната, то той има право на приспадане на данъчен кредит за платения тук ДДС /вж. т. 35 от решението на Съда по дело С- 393/2015 г./, а ако не е извършвал такива сделки, то търговецът има право на възстановяване на данъка /т. 34 от същото решение на Съда/. В същото време вътрешните операции между търговеца и клона не подлежат на облагане с ДДС /пак в това решение т. 42/. В контекста на горното, макар клонът да е измежду неизчерпателно изброените образувания, представляващи постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, липсва вторият признак от дефиницията - чрез този обект да се извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната /активните облагаеми сделки по цитираното решение на СЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11/. Заради отликата в субектите и различния начин на упражняване на правото на данъчен кредит и на правото на възстановяване е неоснователен касационният довод, основан на опущения на администрацията да разясни правото на дружеството-майка да поиска възстановяване на данъка. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1 202.84 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение