Решение № 12967 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2016 г.

Решение № 12967 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е:

1. По касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - юрк. Т. Ч., срещу Решение № 817 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1982/2015 г. от Административен съд Б. в ЧАСТТА, с която e осъдена да заплати на Н. Д. Д. обезщетение в размер от 5 700 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, неблагоприятни хигиенни условия, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода и лоши условия, при които се провеждат свижданията по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б., за периода 26.07.2011 г. - 27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в ЧАСТТА с която е осъдена да заплати на същия разноски по делото в размер на 398, 50 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1. По касационна жалба, подадена от Н. Д. Д., чрез адв. Р. Й. П. от АК Б., срещу същото решение на АС Б. в отхвърлителната част с твърдения за неправилност и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че определеният от съда размер от 5 700 лева обезщетение за неимуществени вреди е прекалено занижен, предвид периода на изтърпяване на вредите. Иска да се уважи изцяло предявеният иск и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на касационната жалба на Д..

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. По същество е основателна касационната жалба на ГДИН, при следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Б. Н. Д. Д. против ГДИН - С., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 22 000 лева за претърпени, поради бездействие на административния орган, неимуществени вреди в периода от 26.07.2011 г. до 27.02.2015 г., в следствие на лошите битови условия в затвора, а именно - недостатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, липса на пряка слънчева светлина, недостатъчен приток на чист въздух, липса на санитарен контрол за дървеници, хлебарки и гризачи; липса на условия за провеждане на свиждания на лишените от свобода с техните близки, както и повреждане и унищожаване на пратките с разрешени вещи и храна, липса на адекватно медицинско и здравно обслужване, причинили му страдания, сериозно засягане на личността и достойнството му, стрес, придобиване на личностни комплекси за малоценност и непълноценност, психически и физически тормоз. С исковата молба е направено искане за присъждане и на законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.10.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски.

За да постанови обжалвания резултат съдът, въз основа на анализа на доказателствата по делото и възраженията на страните е приел за установено, че са налице изискуемите от специалния ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата - бездействие на административния орган при изпълнение на административна дейност; претърпяна вреда и пряка причинна връзка между установеното бездействие и вредата. По отношение размера на обезщетението съдът се е позовал на нормата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за ищеца извън обичайните за лицата, поставени в такива условия е приел, че сумата от 5 700 лева ще обезщети справедливо същия за претърпените неимуществени вреди. В останалата част, до претендираните 22 000 лева, съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение, като неоснователна. На осн. чл. 10 ЗОДОВ и съобразно уважената част от иска на ищеца са присъдени разноски в размер на 398.50 лева.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно действащата през процесния период норма на чл. 43 ЗИНЗС, местата за лишаване от свобода трябва да разполагат с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Съгласно ал. 3 на текста (в сила от 1.01.2019 г. - изм., ДВ, бр. 103 от 2012 г.) минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м, а (ал. 4) количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 20 ППЗИНЗС, в действащата му редакция, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради (ал. 2). На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения (ал. 3).

Независимо от посоченото в нормите от националното законодателство, по силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата, където се изтърпяват наказания, наложени с влезли в сила присъди. Европейската конвенция е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право. Тоест спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от нормативен акт. Поради това изложените от ищеца факти не се нуждаят от нарочни доказателства. Ноторно е, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчния приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода, липсата на дезинфекция кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав.

Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Д. следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.

Настоящият състав на Върховният административен съд следва да отбележи, че неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е конкретния случай е направил.

По отношение на твърденията за отсъствие на медицинско обслужване в Затвора гр. Б. съдът е направи обоснован извод за неоснователност на претенцията. Представените по делото доказателства сочат, че нуждата от медицински грижи е била удовлетворявана при всяка възникнала необходимост. Ищецът е бил подложен на първоначален медицински преглед при постъпването си в Затвора; извършен е и консултативен преглед (на 6.12.2012 г.) при външен специалист с диагноза "вентрална херния" подлежаща на планово оперативно лечение; оказвана му е дентална помощ, вкл. чрез извеждане в Стоматологичен център в гр. Б.; осигурен е непрепятстван достъп до Медицинския център в З. Б. и в здравния му картон са документирани посещения при външни специалисти, при които е оказвана медицинска помощ. Въз основа на това съдът е приел, че не е налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на служители на ответника за предоставяне на необходимото медицинско обслужване.

При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен.

По отношение размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези, определени по дела на лишени от свобода. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 3 800 лева отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан, поради което в тази част решението следва да се измени.

При това положение решението, в частта му за разноските, също следва да се измени. Съгласно 286, ал. 3 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/7.02.2017 г. в сила от същата дата) когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата урежда правило, при което ищецът се ползва от допълнителна защита спрямо ответника в производство по обезщетяване на причинени му вреди при частично уважен иск. Тази защита се изразява в поемането от ответника в цялост на всички направени от него разноски, вкл. разходите за правна защита, съразмерно на уважената част от иска.

С оглед изложеното и при положение, че искът на Н. Д. е частично уважен за сумата от 3 800 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 260 лева, предвид представения договор за правна защита и съдействие, съгласно който на адв. Р. Пенев е била заплатена в брой сумата от 1 500 лева, както и 5 лв., представляващи заплатената държавна такса, в който смисъл решението следва да бъде изменено. Претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и неподкрепена с доказателства, поради което не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение