Решение № 1946 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2010 г.

Решение № 1946 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 201 от 25.05.2010 г. на Административен съд В. Търново по адм. д. № 147 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Розен Монов" ЕООД гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 3Г, представлявано от управителя Розен Борисов Монов, е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 1500900650/07.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 55/03.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказан данъчен кредит на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2004 г. в размер на 6 318,40 лв. и са начислени лихви 4 006,61 лв. и по жалба на ревизираното лице е отменен същия РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 04.2005 г. в размер на 435 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилна преценка относно действителността на РА за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2004 г. във връзка с правната природа на влезли в сила актове за прихващане и връщане за същите данъчни период. Решението е неправилно и в отменящата частично РА част, тъй като необосновано съдът е приел за доказана реалността на доставките на 4 броя автомобилни гуми и 4 броя джанти, предмет на фактура № 2070/18.04.2005 г., издадена от "А и П" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Розен Монов" ЕООД гр. Плевен, чрез адв. Лазаров, оспорва жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна, поради следното. 1.Решението е правилно, в частта му, с която е обявена частична нищожност на РА. То е съобразено с непротиворечивата съдебна практика на двете данъчни отделения на ВАС по прилагането на чл. 129, ал. 3 ДОПК, отчитаща характера на влезлия в сила акт за прихващане и връщане, издаден по реда на ДПК (отм.) № 553/28.03.2005 г., с който е определен данък за възстановяване за периоди, съвпадащи с м. 10 и 12.2004 г. 2.Решението е правилно и в останалата му част. За данъчен период м. 04.2005 г. е отказан данъчен кредит в размер на 435 лв. по фактура № 2070/18.04.2005 г., издадена от "А и П" ЕООД гр. Плевен, с предмет 4 броя автомобилни гуми и 4 броя джанти. В ревизионното производство правоприемникът на доставчика не е бил открит на декларирания данъчен адрес. Установено е отразяване на фактурата в дневник за продажби и справка-декларация за периода. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил мотивите на представения ДРА № 2588/30.12.2005 г. на ТДД Плевен, приключващ ревизия по ЗДДС за периоди, включващи процесния, съставен на доставчика "А и П" ЕООД гр. Плевен. От тях е установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС, считано от 05.02.2004 г., основната му дейност е търговия с горива, масла и сервиз за гуми; има 4 обекта в гр. Плевен - магазин за масла, сервиз за гуми, склад за гуми и бензиностанция, както и транспортни средства. В мотивите на ДРА е констатирана редовност на воденото счетоводство, редовно начисляване на ДДС по доставките, по които РЛ е изпълнител, признаване на право на данъчен кредит по доставките по които РЛ е получател, както и обща стокова наличност в размер на 207 285,81 лв. към 12.09.2005 г. Съдът обосновано е приел, че всички тези мотиви са достатъчни, за да се приеме, че прекият доставчик е имал материална и техническа обезпеченост за извършване на доставката, както и че е начислил ДДС по нея при редовно водено счетоводство. Съдът с основание е приел, че получаването на стоки от същия вид като процесните за периода на ревизията на прекия доставчик дават основание да се приеме, че процесните вещи са доставени и без приемо-предавателен протокол /какъвто съгласно търговската практика не следва да се очаква, че е съставен/, а получаването на стоките не изисква специално транспортно средство от страна на получателя. При този изход на процеса касаторът дължи на ответника по касационната жалба 1 200 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение