Решение № 14592 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2019 г.

Решение № 14592 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г., подадена чрез процесуалния й представител адв. А. Н., срещу решение № 1947 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 6881/2018 г. на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2556/02.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено решението и да бъде отменена оспорената заповед на изпълнителния директор на НАП или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията се излагат в касационната жалба и писмените бележки. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител юрк. Кушлева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. за длъжност "старши инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП - С., считано от 03.06.2018 година. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Също така като мотиви за издаване на оспорения акт е посочено, че със заповед № 3 ЦУ - 560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - С., считано от 01.05.2018 г., с което са съкратени 114 щатни бройки за длъжностите: " Началник на отдел", "Началник на сектор", "Главен инспектор по приходите", "Старши инспектор по приходите" и "Инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С.. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия - от органа по назначаването съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗНАП, в писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити и при липсата на съществени процесуални нарушения, и е в съответствие с приложимия материален закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Георгиева. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото е прието за установено, че длъжността да не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, че са осъществени материалноправните предпоставки, въведени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, касаеща съкращаването на заемата от касатора длъжност. Налице е реално съкращаване на длъжността " старши инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол в ТД на НАП – С., тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – С. е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – С., по двете длъжностни разписания - действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От представените доказателства пред инстанцията по същество обосновано е прието за установено, че длъжността "старши инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Ето защо, доводите на касационния жалбоподател, изложени в обратния смисъл, а именно, че функциите на "старши инспектор по приходите" от съкратения сектор продължават да се изпълняват от другите служители, заемащи длъжности като "главни и старши инспектори" по приходите, назначени към дирекция "Контрол" са неоснователни и недоказани. Следва да се отбележи, че липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателката и длъжностите, за които се е увеличила щатната численост за длъжността "старши инспектор по приходите" в офисите на ТД на НАП - С. със три щатни бройки в отдел "Услуги на клиенти", дирекция "Обслужване". Последните нямат за основна функция контрол по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, а събиране на приходи, обслужване на задължени лица, приемане (обработка на данъчни и осигурителни декларации), дерегистрация, оказване на методологическа и практическа помощ. По отношение на длъжностите с друго наименование, съдът не ги обсъжда поради изначална липса на припокриване, както на наименованието, така и на функционалните задължения с тези на заеманата от оспорващия длъжност. Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила като постановено при отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му. В същия смисъл са реш. № 11058 по адм. дело № 3378/2019 г., реш. № 13958 по адм. дело № 7096/2019 г. и др. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение