Решение № 13167 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2016 г.

Решение № 13167 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2708 от 20.04.2016 г., постановено по адм. д. № 12235/2015 г. Административен съд - С. - град, П. отделение, 5 състав, е отхвърлил жалба на "Х. А. Р. Б." ООД, гр. С., срещу ревизионен акт № Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., в частта му потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С.. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 7357 (седем хиляди триста петдесет и седем) лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Х. А. Р. Б." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", бул. "Ч. в." № 1 - 3, представлявано от управителите М. Ю. Е. Ф. Г. и Н. Ц. Н., чрез пълномощник адвокат В. П. - САК. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. С., в частта му, потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С.. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. чрез своя процесуален представител юрк. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Х. А. Р. Б." ООД, ЕИК: *********, против ревизионен акт № Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП - гр. С., в частта му, потвърдена с решение № 1878/10.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., в която на жалбоподателя "Х. А. Р. Б." ООД са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 482 708,40 лв. за данъчен период м. 07.2013 г. и съответните лихви за забава. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК, издаден е в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията. Установено е, че е сключен договор за финансов лизинг № 410200220 на 3.09.2007 г. между "Х. А. Р. Б." ООД и "М." ООД, съгласно който "Х. А. Р. Б." ООД се задължава да придобие лизингов обект - 2 броя бетонови центрове "ЕВСВ 130" от трето лице - доставчик, което е посочено то лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е било да придобие правото на собственост върху лизинговия обект и да го предостави за ползване на лизингополучателя, приемането е следвало да се удостовери чрез приемо-предавателен протокол - съгласно чл. 2.2.2 от договора. В изпълнение на договорните си задължения "Х. А. Р. Б." ООД е сключил договор за покупко - продажба на лизинговия обект с "Ф. Д. Б." ЕООД, като било предвидено 100 % авансово плащане на цената от 1 720 658,80 евро. На 3.09.2007 г. между "Х. А. Р. Б." ООД, "М." ООД и "Ф. Д. Б." ЕООД е било сключено тристранно споразумение, в което страните са приели, че доставчикът е получил от лизингополучателя капаро в размер на 344 131,76 евро и дължимото ДДС, което е пълния размер на първоначалната вноска по договора за финансов лизинг, която лизингополучателя дължи на лизингодателя. Договорено било, че лизингодателя ще приспадне капарото, платено на доставчика, от първоначалната вноска, дължима от лизингополучателя на лизингодателя. Лизингодателя е трябвало да заплати на доставчика разликата от платеното от лизингополучателя капаро до пълната цена на лизинговият обект и ще придобие собственост върху него, а доставчикът ще издаде фактура на лизингодателя за пълната сума на покупната цена на лизинговия обект. На 31.03.2008 г. е подписан приемо - предавателен протокол между "Х. А. Р. Б." ООД и "М." ООД за предаването на 2 броя бетонови центрове "ЕВСВ 130". Поради изтичане на продължителен период от време, без да има изпълнение от страна на лизингодателя, "М." ООД е изпратил нотариална покана № 27441/28.09.2009 г., връчена на 1.10.2009 г. на "Х. А. Р. Б." ООД, с която на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД договора за финансов лизинг е бил развален, като е бил предоставен 7-дневен срок на ревизираното лице за връщане на заплатените суми. По искова молба на "М." ООД срещу "Х. А. Р. Б." ООД е било образувано арбитражно дело 347/2011 г., с претенция за възстановяването на платеното по договора за финансов лизинг. След постановяване на арбитражното решение, през м. 07.2013 г. "Х. А. Р. Б." ООД е издал на "М." ЕООД кредитни известия, с общ размер на данъчна основа (минус) 3 364 787,88 лв. и ДДС (отрицателен знак) 672 957,62 лв. При ревизията е констатирано, че "М." ООД не е отразило в дневниците си за покупки, издадените от "Х. А. Р. Б." ООД кредитни известия, както и че ревизираното лице не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит във връзка с издадена от "Ф. Д. Б." ЕООД фактура. В мотивите на решението са описани и представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и установените обстоятелства от Арбитражния съд. Първоинстанционният съд е обсъдил представения в хода на процеса РА № Р - 29 - 1000331 - 091 - 001/12.08.2015 г., с който на жалбоподателя са установени задължения, включително и по ЗДДС за периода 1.07.2009 г. - 31.07.2010 г. Отбелязано е, че в него на (ст. 193) е било посочено да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, като "Ф. Д. Б." издаде кредитно известие за ползвания от жалбоподателя данъчен кредит. Прието е, че цитирания РА не е в противоречие на установеното по процесния РА Р - 29002915000435 - 091 - 001/19.08.2015 г. и доколкото е установена липса на извършена доставка, то ползвания данъчен кредит следва да се върне от жалбоподателя. Решаващият състав е приел за безспорно установено, че въпросната корекция не е извършена от доставчика, като същата е била извършена от приходната администрация. В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е коментирал установеното от Арбитражния съд, че доставка на стока никога не е имало и същата не може да се развали, за да се стигне до хипотезата на издаване на кредитни известия. Съдът е посочил, като неправомерно поведение с цел ползване на ДДС от страна на жалбоподателя, знанието за невъзможността да извърши предаване на лизинговата вещ на получателя, издаването в продължителен период на време на фактури, както и сключването на фиктивни договори за застраховка на тази вещ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, в частта му относно установените задължения за данък по ЗДДС за внасяне в размер на 482 708,40 лв. за данъчен период м. 07.2013 г. и следващите се лихви. Съдът е възприел за правилен извода на приходната администрация, че на основание чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данък във фактура и/или известие и тази дължимост не зависи от факта дали фактурата документира реално извършена доставка или не. След като жалбоподателя е издал фактури, в които е начислил ДДС с ясното съзнание, че няма извършена доставка то на основание чл. 85 от ЗДДС данъкът е дължим. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения при преценка на доказателствения материал и неправилно е установил фактическата обстановка, като се е позовал единствено на доказателства по ВАД № 347/2011 г. по описа на АС при БТПП. Защитава тезата, че фактическите констатации и доказателствени изводи на Арбитражния съд по цитираното дело не се ползват със сила на присъдено нещо и не попадат в обхвата за задължението на влязло в сила решение по чл. 297 от ГПК. В жалбата са изложени доводи, че безмотивно в решението е прието приложението на разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Т., че видно от събраните в хода на ревизионното и съдебното производства доказателства, ревизираното лице е извършило корекция на ползвания данъчен кредит по издадените въз основа на разваления договор за финансов лизинг фактури и няма данни за недобросъвестност или измамни действия. Решението на Административен съд - С. град е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора за неправилността на първоинстанционното решение могат да бъдат систематизирани до две групи - 1. допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на относимите към спора доказателства и 2. допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед приетото от първоинстанционния съд, че са налице основания за дължимост на данък добавена стойност и некредитиране на издадените данъчно-кредитни известия. Направеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по спора и на база на нея е формулирал основния спорен въпрос между страните - налице ли са условия за издаване на данъчно-кредитни известия по чл. 115 ЗДДС за корекция на начисления данък по фактурите, издадени от "Х. А. Р. Б."-ООД /"Х. А. А. Л."-ООД/ към "М."-ЕООД и с оглед на това дължи ли издателят на фактурите ДДС по същите или не. В касационната жалба не се и посочва кои точно са тези доказателства, които не са обсъдени от административния съд и какво точно е тяхното значение за правилното решаване на спора. Не могат да бъдат и споделени оплакванията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. По т. 2.1 от касационната жалба са развити оплаквания, че неправилно както органа по приходите, така и първоинстанционният съд приемат, че следва да се прави разлика между развалянето на доставка по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, при което не е признато извършването на корекция по чл. 78, ал. 1 ЗДДС на издадените от ревизираното лице данъчно-кредитни известия /ДКИ/ от 12.07.2013 г. Посочва се, че даденото тълкуване на посочените разпоредби е в противоречие както с практиката на националните съдилища, така и с тълкуването на закона в решенията на Съда на Европейския съюз. Тези оплаквания не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 203 от Директива 2006/112 ДДС е дължим от всяко лице, което начислява данъка във фактура. Тази разпоредба е транспонирано в националното законодателство дословно в чл. 85 ЗДДС. О. практиката на Съда на Европейския съюз /решенията по дела С - 138/12, С - 454/98 следва, че посочените в цитираните текстове лица са платци на начисления ДДС независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка. Целта на тази уредба е отстранява на риска от загуба на данъчни приходи, който може да бъде породен от предвиденото в чл. 167 и сл. от Директивата право на приспадане. Следователно, въз основа на посочените норми за касатора "Х. А. Р. Б." ООД, гр. С. възниква задължение за заплащане на ДДС по фактурите, издадени към получателя "М."-ЕООД. Начисляването на ДДС във фактура поражда основание по чл. 85 ЗДДС за внасяне на данъка, а възможността за корекция е изключение от това правило и се преценява конкретно за всеки отделен случай. Механизмът на корекции, предвиден в чл. 184 - 186 от Директивата, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на ДДС. Т. цели да се осигури неутралитетът на ДДС, така че правото на приспадане да може да бъде упражнено само във връзка с реалното извършване на облагаеми доставки. Нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС определя, при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издаден фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. От тълкуването на разпоредбата следва извод, че за издаването на кредитно известие следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършените такива, а нововъзникналите обстоятелства водят до разваляне на доставката. Фактурите, по които е дължим процесния ДДС, са издадени във връзка със сключен между "Х. А. Р. Б." ООД, гр. С. и "М." - ЕООД договор за финансов лизинг. Предмет на този договор е фактическото предоставянето на ползването на определена стока/вещ/ - аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС относно дефиниране на доставката на стока. В конкретния случай безспорно е установено, че между "Х. А. Р. Б." ООД като лизингодател и "М."-ЕООД като лизингополучател няма предаване на договорената лизингова вещ /2 бр. подвижни бетонови възли/. При това положение е налице липса на реална доставка. А щом липсва такава, то няма как същата да бъде развалена и да бъде издадено ДКИ. Знак на равенство между "разваляне на доставка" и "разваляне на договор" може да се постави само и единствено при наличието на реална доставка. При липса на реална доставка са без значение развилите се отношения относно юридическото й оформяне и разваляне, тъй като тези обстоятелства са без значение за данъчното й третиране. В този смисъл в съдебната практика е решение № 11843 от 3.11.2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 8493/15 г. Цитираните в касационната жалба съдебни решения касаят фактическа обстановка, различна от тази по настоящето дело /издаване на ДКИ при авансови плащания/, поради което са неотносими към спора. В т. 2.2 от касационната жалба са развити оплаквания, свързани с твърдяно нарушение на материалния закон и необоснованост поради неспазване от страна на приходния орган и на съда на принципа на правната сигурност, съответно принципа на защита на оправданите правни очаквания. Същите са обосновани с тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 9.10.2014 г. по дело С - 492/13 /"Т." ЕООД/ и други сходни решения - С - 201/08, С - 548/07. Навеждат се аргументи, че след като с ревизионен акт № 2000800012/8.04.2008 г., имащ за предмет задълженията на дружеството за данъчни периоди 1.06.2007 г. - 30.09.2007 г. е признато право на данъчен кредит по фактура № 0..... 1/4.09.2007 г., издадена от "Ф. Д. Б." - ЕООД с предмет авансово плащане за закупуване на вещта, предмет на лизинговия договор, то в противоречие с принципа на правната сигурност органът по приходите и първоинстанционният съд приемат, че у "Х. А. Р. Б."-ООД е налице знание за липса на реална доставка и оттам за недобросъвестност при издаване на ДКИ. Направените оплаквания са неоснователни. В случая също няма спор за фактите, и по-конкретно, че с влязъл в сила ревизионен акт на "Х. А. Р. Б."-ООД е било признато право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Ф. Д. Б."-ЕООД и имаща за предмет извършено авансово плащане за закупуване на отдаваната на лизинг вещ. Няма спор също, че в цитираното решение по т. н. дело "Т."-ЕООД - № С - 492/13, Съдът на Европейския съюз приема - т. 43 че с оглед на изложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че получателят не е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. В т. 41 от същото решение СЕС посочва, че съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство и следователно националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дела, за да определи дали "Т." е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществената операция не го довежда до участие в данъчна измама. От събраните по делото доказателства се налага извод, че жалбоподателят "Х. А. Р. Б." ООД не е изпълнил задължението си по договора за доставка на лизинговия обект. Лизинговият обект, който е предмет на договора за финансов лизинг, е трябвало да бъде придобит от лизингодателя по силата на договор за покупко - продажба № 10527/2007 г. "Х. А. Р. Б." ООД не е предало ползването на лизинговия обект, нито път е придобил собствеността върху него. От това следва, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като страна по договора за лизинг и същият не е произвел действие поради липса на предмет. В същото време "Х. А. Р. Б." ООД е издавало фактури във връзка с изпълнение на лизинговия договор - за лизингови вноски, лихви, такси за обслужване на договора, стигнало се е до сключване на договори за застраховка на лизинговата вещ, която не е била налична. Издавайки документи с невярно съдържание, от една страна жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит по фактурата за авансово плащане, издадена от "Ф. Д. Б."-ЕООД. От друга страна с издаването на процесните фактури, жалбоподателят е дал възможност на лизингополучателя "М."-ЕООД да упражни право на данъчен кредит, което обстоятелство също е установено по делото. При всичките тези факти и обстоятелства да се твърди, че издавайки процесните ДКИ касаторът "Х. А. Р. Б." ООД е действал добросъвестно и приемайки обратното, приходният орган и съдът са нарушили принципа на правната сигурност и предвидимост, а от там са приложили неправилно и материалния закон, е меко казано несериозно. Издаването на кредитни известия шест години по- късно не може с обратна сила да поправи неправомерните действия на страната. В чл. 115 от ЗДДС е предвидено издаване на кредитно известие, като възможност и задължение да се коригира данъчната основа по доставка, когато нейната стойност претърпи промяна в посока намаление или когато бъде развалена. С тази възможност се осигурява надлежно и реално отразяване на търговските отношения и тяхното развитие за целите на облагането с ДДС. В конкретния случай не е налице доставка и няма как да тя бъде развалена. По т. 2.3 от касационната жалба отново се излагат аргументи за допуснато нарушение на принципа на правната сигурност и предвидимост. Този път те се извеждат на основание издаден друг ревизионен акт на "Х. А. Р. Б." ООД - № Р - 29 - 1000331 - 091 - 001/12.08.2015 г. В него акт се съдържат констатации, че предвид решенето на Арбитражния съд при БТПП от 26.06.2013 г. следва да бъде издадено данъчно кредитно известие от "Ф. Д. Б."-ЕООД по отношение на издадената от дружеството фактура № 0.........01/4.09.2007 г. за авансово плащане на лизинговите обекти, във връзка с което приходния орган е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по фактурата, като на 28.08.2015 г. "Х. А. Р. Б." ООД е заплатило пълния размер на задълженията си по този ревизионен акт, в подкрепа на което е представено извлечение от банковата сметка на дружеството. Предвид на изложеното се прави оплакване, че в единия акт органите по приходите са приели, че предвид липсата на доставка следва да се издаде данъчно-кредитно известие, а в процесния ревизионен акт се приема точно обратното и че първоинстанционният съд неправилно е приел направеното възражение за неоснователно. Като допълнение на изложеното по т. 2.3 в т. 2.4 от касационната жалба се посочва, че приетото от съда е в нарушение на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по т. н. дело "Фирин" - С - 107/13 г., където е посочено, че чл. 65, чл. 90, § 1, чл. 168, ал. 6, чл. 185, § 1 и чл. 195 от Директива 2006/112 следва да се тълкуват в смисъл, че трябва да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя на фактурата, когато доставката не е извършена в крайна сметка, без оглед на това, че доставчикът дължи сумата и не е възстановил същата. Направените оплаквания са неоснователни. Констатациите на влезлия в сила ревизионния акт не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. По настоящето дело спорът е относно дължимостта на ДДС по фактури издадени от "Х. А. Р. Б." ООД към "М."-ЕООД по силата на договора за лизинг, поради което отношенията във връзка с ДДС по фактурата, издадена от "Ф. Д. Б."-ЕООД са неотносими. Фактическата обстановка по дело С - 107/13 също е различна от спора по настоящето дело. По него дело става въпрос за корекция на ползвания данъчен кредит от получателя, а в случая става въпрос за дължимостта на начисления данък от доставчика. В т. 2.5 и 2.6 от касационната жалба се правят оплаквания свързани с това, че липсата на счетоводни записвания на издадените данъчно-кредитни известие при лизингополучателя не е основание за непризнаване на извършената корекция от лизингодателя, каквато теза е приел приходния орган и съда. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е възприел становището на приходния орган, че "Х. А. Р. Б." ООД е действало недобросъвестно, тъй като до оборването на приемо-предавателния протокол в рамките на арбитражното производство по ВАД № 347/2011 г. на АС при БТПП същото е разполагало с документи, от които от формално страна може да се установи реалността на процесните доставки - договор за покупко-продажба, договор за финансов лизинг, приемо-предавателен протокол. Навежда се довод, че ДКИ са издадени законосъобразно след разваляне на договора за финансов лизинг и приемайки обратното, органът по приходите и първоинстанционният съд са приложили неправилно материалния закон. Направените оплаквания не могат да бъдат споделени. В мотивите на настоящето решение по т. 2.2 от касационната жалба вече бе изложено защо следва да бъде споделен извода на приходната администрация и първоинстанционния съд, че "Х. А. Р. Б." ООД е действало недобросъвестно при издаване на процесните фактури. Оспорването на приемо-предавателния протокол за предаване на лизинговата вещ и решението на арбитражния съд съставляват една констатация на действителната фактическата обстановка, но това не означава, че до този момент "Х. А. Р. Б." ООД е действало добросъвестно. Изложените доводи по т. 2.5 от жалбата относно липсата на отразяване на ДКИ от лизингополучателя биха били верни, ако "Х. А. Р. Б." ООД от една страна е действало добросъвестно, а от друга, ако е установено, че получателят "М."-ЕООД е коригирал ползваното от него право на данъчен кредит по процесните фактури и по този начин се отстрани риска от загуба на данъчни приходи /т. 27 от цитиранато по долу решение по дело С - 138/12/. В тази насока следва се има предвид тълкуването на закона, дадено в т. 22 - 35 в решението на Съда на Европейския съюз по делото С - 138/12 - "Р."- ООД, с което решение е отговорено на въпроса при какви условия може да признае право да се коригира и възстанови неправилно начислен ДДС. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съдът не е изложил правни изводи за приложението на разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. В мотивите си съдът е изложил аргументи защо счита разпоредбата за приложима и ДДС за изискуемо, които се споделят напълно от касационният състав. В т. 22 и 23 от решение С - 138/12 на СЕС е посочено, че съгласно чл. 203 от Директива 2006/112 ДДС е дължим от всяко лице, което начисли този данък във фактура и че тези лица са платци на начисления във фактурата ДДС, независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка. Следва да се има предвид и тълкуването на закона, дадено в т. 54 от решението по дело С - 107/13. В същата е посочено, че съгласно Директива № 2006/112 в случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на облагаема сделка/какъвто е процесния случай/, двете страни не се третират непременно еднакво - от една страна, в съответствие с чл. 203 от Директивата, издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка, а от друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от Директивата, упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено да данъка по облагаеми с ДД сделки. Като продължение в т. 55 от същото решение е отбелязано, че при такова положение спазването на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможността, която държавите членки следва да предвидят, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. А в конкретния случай "Х. А. Р. Б." ООД нито е действало добросъвестно, нито е отстранило напълно риска от загуба на данъчни приходи, тъй като не е установено корекция на данъчния кредит, ползван от получателя по фактурите "М."-ЕООД. Направените оплаквания в допълнителна молба от 28.10.2016т. за нищожност на издадения ревизионен акт са неоснователни. Макар и бланкетни, първоинстанционният съд е изложил мотиви /л. 349 от делото/, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в кръга на законово определените му правомощия. Предвид наличието на противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, във Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 10/2016 г. С решение на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд от 23.11.2016 г. е прието, че ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Предвид гореизложеното се налага извода, че приемайки че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, Административен съд - гр. С. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Х. А. Р. Б." ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 7357/седем хиляди триста петдесет и седем/лева. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,