Решение № 4013 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 266/2014 г.

Решение № 4013 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 266/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Йорданов Йорданов от гр. Берковица против решение № 32 от 22.11.2013 г., постановено по адм. дело № 553/2013 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Б-403 от 4.06.2013 г. на директора на дирекция "Социална подпомагане", гр. Берковица за спиране на месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Касационният жалбоподател не сочи конкретни касационни основания по чл. 209 от АПК, като поддържа, че не е отказал полагането на общественополезен труд. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) гр. Берковица в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Евгени Йорданов Йорданов против заповед № Б-403 от 4.06.2013 г. на директора на дирекция "Социална подпомагане", гр. Берковица, с която се спира месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок от два месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП поради това, че след като е бил надлежно уведомен на 9.05.2013 г. за необходимостта от полагането на общественополезен труд в продължение на 14 дни, жалбоподателят е отказал да полага такъв през м. май 2013 г. Посочил е, че по отношение на Йорданов не са налице обстоятелства, изключващи полагането на общественополезен труд на основание чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, нито има конкретни твърдения в този смисъл. По тези съображения е обосновал извод, че с оспорената заповед законосъобразно е прекратена месечната социална помощ на Евгени Йорданов по чл. 9 ППЗСП в размер на 47,45 лв. месечно, отпусната от 1.04.2013 г. със заповед № Б-403/25.04.2013 г. на директора на ДСП, гр. Берковица. Обжалваното решение е правилно. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № Б-403/4.06.2013 г., издадена от директора на ДСП, гр. Берковица се спира месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП на Евгени Йорданов Йорданов, считано от 1.05.2013 г., с мотив, че не отговаря на условията на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП поради отказ за полагане на общественополезен труд през м. май 2013 г. След оспорването й по административен ред тази заповед е потвърдена с решение № 9116-26/2.07.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана. От фактическа страна е установено, че с писмо № 0829-108 от 7.05.2013 г. жалбоподателят е насочен да положи общественополезен труд за 14 дни за времето от 10.05. до 29.05.2013 г. Това писмо е получено от лицето на 9.05.2013 г. видно от направеното отбелязване върху него. От представената от Йорданов декларация се установява, че той е запознат с условията за извършване на общественополезни дейности, като е декларирал, че страда от полиповидна хиперплазия и ерозни язви, за което не е представил никакви доказателства. По делото е установено, че касационният жалбоподател е бил надлежно уведомен за полагането на общественополезен труд за 14 работни дни. Фактът, че не е положил такъв се доказва от представената от Общинско предприятие "Комунални дейности" - Берковица информация. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 от ППЗСП при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП за спиране на месечната социална помощ на Евгени Йорданов, тъй като той като лице, което получава такава помощ по чл. 9 от ППЗСП и не е включен в програми за заетост по чл. 12б от ЗСП, е отказал да полага общественополезен труд през м. март 2013 г., за необходимостта от полагането на който и за периода, през който следва да бъде положен, е бил надлежно уведомен. Правилно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от обстоятелствата по чл. 12, ал. 7, т. т. 1 - 7 от ППЗСП, които изключват полагането на общественополезен труд. Твърдението на лицето, че страда от посочените в декларацията от 1.04.2013 г. заболявания не се потвърждава от доказателствата по делото. В преписката няма данни за представени медицински документи относно здравословното състояние на Йорданов, степента и характера на заболяванията му. Доводът в касационната жалба, че не е отказал да полага общественополезен труд се опровергава от приетите по делото доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че Евгени Йорданов не се е явил за полагане на общественополезен труд през периода, за който е бил насочен - 10.03.2011 г. - 29.03.2013 г. Касационният жалбоподател поддържа, че не е отказвал да работи, но заедно с него трябва да работят и други лица (наречени от него "вечните властимащи"). Тези доводи са ирелевантни за спора и не обуславят отпадане на задължението му за полагане на общественополезен труд в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, както и не се отразяват на прилагането на нормата на чл. 12, ал. 5 от ППЗСП при неизпълнение на законово регламентираното задължение. При така установените факти и обстоятелства настоящият съдебен състав намира за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че е изпълнен фактическият състав по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП за спиране за срок от два месеца на месечната социална помощ на Евгени Йорданов, отпусната със заповед № Б-403/25.04.2013 г. на директора на ДСП - Берковица. В жалбата срещу оспорения административен акт и в касационната жалба се прави искане за разглеждане на делото от Административен съд - Монтана, както и за напускане на съдия Таралански и съдия Евгениев от съдебната власт. В случая по оспорването се е произнесъл състав на Административен съд - Враца, след като всички съдии от Административен съд - Монтана, определени за докладчици по делот, са се отстранили от разглеждането му и след като с определение по адм. дело 12409/2013 г. ВАС, шесто отделение е изпратил същото на съседен административен съд по реда на чл. 133, ал. 3 от АПК. Доводите на касационния жалбоподател, свързани с напускането на двамата съдии от съдебната власт нямат отношение към спора. Произнасянето по това искане, както и за отнемането на българско гражданство не е в правомощията на административния съд, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, като е оставил същите без уважение. Тези искания не са и в правомощията на касационната инстанция. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение