Решение № 15812 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2016 г.

Решение № 15812 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Б. Т."ООД със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. "Х. К." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Т. М., чрез адв. В. Минчева, против Решение № 2061 от 21.10.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2099/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № Р-03001814000485-091-001/02.04.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - В., потвърден с Решение № 250/22.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д. п./ 2012 г. в размер на 978,41 лева - главница и 207,81 лева - лихви и за д. п. 2013 г. в размер на 1 369,08 лева главница и 151,68 лева - лихви, както и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д. п. м. 03.2014 г. в размер на 47 482,33 лева - главница и 5 075,76 лева - лихви. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209 АПК, изразяващи се в: 1/. несъобразяване от страна на решаващия съд, че РА е нищожен поради обстоятелството, че актът е издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност, и последицата е нищожност на ревизионния акт; 2/. необосновано решаващият съд приел за недоказано извършването на тристранни операции, при липса на предпоставката по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС при положение, че са представени както транспортни документи, така и писмени потвърждения от получателя, съдържащи всички реквизити; 3/. неоснователно съдът приел за недоказано ВОП по фактура № 100005/12.12.2013 г. само поради липсата на регистрация на доставчика към момента на издаване на фактурата; 4/. необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на услуги, по които РЛ е получател. Игнорирана била Директива 2006/123/ЕО /т. нар. Директива за услугите/ при непризнаване на декларация по чл. 57 ДОПК като допустимо доказателствено средство. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - ДД"ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение и молба от 24.11.2017 г. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и съобрази следното: Предмет на оспорване пред АС В. е бил ревизионен акт, в частта, в която е потвърден с Решение на ДД"ОДОП" относно установените данъчни задължения по ЗДДС за периода м. 03.2014 г. в размер общо на 47 482,33 лева - главница и 5 075,76 лева - лихви по фактура, декларирана като посредничество в тристранни операции и по ЗКПО за 2012 и 2013 г. общо в размер на 2 706,98 лв. главница и съответни лихви поради непризнати разходи за услуги по фактури за "търговско посредничество и бизнес информация" с издател K. L., установено в Кипър. Основанието на органите по приходите за определяне на задълженията по ЗКПО е изменено от ДД"ОДОП" на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - заплащане на възнаграждения за услуги без те реално да са осъществени. Основанията за непризнаване на декларираното посредничество в тристранни операции са липса на регистрация в три отделни държави членки на участниците за някои от декларираните тристранни операции и липса на документи по чл. 9, ал. 2 и чл. 45 ППЗДДС, доказващи извършването на операциите. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизирания търговец, първоинстанционния съд, след подробно обсъждане на събраните доказателства, е приел, че констатациите на ревизиращите са обосновани, а ревизираното лице не е доказано спорните факти с правно значение, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Решението е правилно. 1/. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на ревизионния акт поради издаването му с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК/преди отмяната й с ДВ бр. 97/2016 г. в сила от 01.01.2017 г./ . С Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". 2/. Обратно на поддържаното в касационната жалба, решаващият съд обосновано на събраните доказателства при цялостна и задълбочена преценка на доказателствената им стойност е приел за недоказано извършването на тристранни операции, при липса на предпоставката по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС. Нито представените транспортни документи, нито представените за първи път с възражението против ревизионния доклад писмени потвърждения доказват транспортирането на фактурираните стоки от територията на една до територията на друга държава-членка. Първоинстанционният съд е посочил правилно приложимото материално право и законосъобразно е приел, че тежест на ревизираното дружество е доказването на предпоставките за осъществена тристранна операция по чл. 15 ЗДДС, тълкуван съобразно чл. 138, § 1 от Директивата за ДДС. Обосновани са изводите му, че в приложената международна товарителница от 07.01.2014 г. за получател е посочен "Роматса РП", което лице не съвпада с името на декларирания получател - придобиващ в тристранната операция T. F. SRL, като по тази ЧМР е извършен превоз на стоки само на територията на Румъния - от Букурещ до Банеаса, т. е. не е налице транспортиране на стоките директно от държава А до държава В, каквото е изискването на чл. 15, т. 2 от ЗДДС. Това е потвърдено и от неоспореното заключение на експертизата. В ЧМР от 18.12.2013 г., с вписан получател T. F. SRL, липсва печат, подпис и име на получател, а в полето за "изпращач" има нечетлив подпис и печат, поради което обосновано съдът и органите по приходите са приели, че същата не удостоверява извършен превоз на процесната стока до посочения получател. Двете приложени на л. 101 и л. 436 от административната преписка международни товарителници са с един и същи предмет, дата и място на изготвяне, дата и място на натоварване на стоките, номер на превозно и водач. Разликата между двата превозни документа се състои единствено в липсата на някои реквизити в представената в хода на ревизията ЧМР, както и в посоченото в клетка 2 "Получател" лице, което обстоятелство е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липса на документи, доказващи осъществен транспорт на процесните стоки до вписаното като придобиващ в тристранната операция лице. Правилно първоинстанционният съд е преценил и доказателственото значение на представените за първи път с възражението против ревизионния доклад писмени потвърждения на получателя T. F. SRL. Обяснението на ревизираното лице, че по-рано е било обективно невъзможно представянето на тези документи поради изземване на търговска документация, засягаща ревизираното дружество, от Областна дирекция на МВР Р. в рамките на досъдебно наказателно производство, е опровергано от приетите от АС писма от 28.04.2016 г. и 16.05.2016 г. на главния разследващ полицай по досъдебното производство, че иззетите документи с Протокол за претърсване и изземване от 05.08.2014 г. са предоставени на ревизиращите органи, които са получили част от тях с приемо-предавателен протокол и между иззетите документи не са били въпросните писмени потвърждения. Това обосновава извод, че представените с възражението против РД са новосъздадени за целите на защитата на ревизираното дружество. Отделно от това, съдът правилно е преценил, че потвържденията не съдържат конкретна информация за мястото на получаване на стоката. В тях е посочено, че стоките са пристигнали на територията на Румъния, но без конкретно населено място населено място; не са посочени видът и марката на превозното средство, с което е извършен транспортът, както и името на лицето, предало стоките. Върху потвържденията е положен печат на дружеството - получател с изписано на латиница наименование на придобиващия субект. Положен е подпис, като е отразено, че същият е на лицето И. С., за който не са налице данни в какви отношения се намира с TOTAL FIBER S. R. L., Румъния и в какво качество е издал въпросните потвърждения. Липсват доказателства за наличие на представителна власт на лицето, което се е подписало, т. е. не са налице безсъмнени доказателства за волеизявление от страна на придобиващия. Освен недоказването на транспортирането на стоката, за част от стоките по фактурата от 07.01.2014 г., предвид дадените писмени обяснения и факта, че доставчикът - SMART INTEGRATED SOLUTIONS SRL и крайният получател - TOTAL FIBER S. R. L., са румънски търговци, съдът правилно е преценил, че не са изпълнени условията на чл. 15, т. 1 и т. 2 от ЗДДС - участниците в сделката да са три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави-членки, и стоките да са транспортирани директно от прехвърлителя до придобиващия по тристранната операция. 3/. Решението е правилно и в частта по ЗКПО, с която е потвърден РА, в частта му, с която е отказано признаване на разходи по фактури за консултантски услуги. Основанието да откажат признаване на тези разходи е констатацията за недоказано реално извършване на услугите, което е в хипотезата на правната норма на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - заплащане на възнаграждения за услуги без те реално да са осъществени. Единствените доказателства, представени от ревизираното дружество в тази връзка са споразумение за услуги, сключено с дружество, установено в Кипър, представлявано от бивш управител на ревизираното дружество и писмена декларация и свидетелски показания на същия представител. Съдът с основание е приел, че нито в договора, нито в писмените и свидетелски декларации на Р. Г. е конкретизиран предметът на услугите и това е достатъчно да се приеме, че главният факт с правно значение е недоказан. Неоснователно е касационното оплакване за нетранспониране и неприлагане на Директива 2006/123/ЕО /т. нар. Директива за услугите/. В самата Директива от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, чл. 2, § 3, е записано, че Директивата не се прилага в областта на данъчното облагане. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение