Решение № 7361 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2013 г.

Решение № 7361 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Балкан" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч бул. "Мизия" № 1, представлявано от изпълнителния директор Пламен Бочев Василев, против решение № 6/15.01.2013 г. постановено по административно дело № 244/2012 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на "Балкан" АД срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № АУ 000335 от 25.07.2012 г., издаден от длъжностното лице в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, с който е установено вземане за такса битови отпадъци за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 5880.34 лева и лихва за просрочие в размер на 572,07 лева. С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 1.12.2011 г. - до 31.12.2011 г., на жалбоподателя "Балкан" АД. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи" при община Ловеч, счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалване на постановения акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на "Балкан" АД, представлявано от изпълнителния директор Пламен Бочев Василев, против № АУ 000335 от 25.07.2012 г. издаден от длъжностното лице в дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч, с който е установено вземане за такса битови отпадъци за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място " в размер на 5880.34 лева и лихва за просрочие в размер на 572,07 лева. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, във връзка с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. Съдът е приел също, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, посочени в Решение № 659 от 27.01.2011 г., прието от Общински съвет - Ловеч за определяне на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година. Въз основа на представените по делото материали, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилен извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД за ТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Балкан" АД е собственик на недвижим имот на територията на гр. Ловеч бул. "Мизия" № 1. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, не са начислени задължения на търговското дружество. Видно от представената по делото заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч, имотът на дружеството попада на територията на която общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че услугата е предоставяна, като се е позовал на представения по делото договор с който общината е възложила на "ЕКО" ЕАД гр. Ловеч да извършва "Поддържане уличната мрежа и обществените площади в община Ловеч за 2011 г./2012 г.", както и протоколи, от които е видно, че за процесния период "ЕКО" ЕАД е извършвало редовно на бул. "Мизия" почистване на улични настилки и обществени площи от отпадъци, извозване, обработване със сол на пътната настилка и снегопочистване. Съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Ирелевантно в случая е твърдението на касатора, че самия имот не се намира точно на бул. "Мизия" № 1, а е ситуиран на територия, неграничеща с булеварда. Обстоятелството, че "новообразуваният" имот се намира на територия - собственост на "Балкан" АД, но не граничи пряко с бул. "Мизия" не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Относно възражението на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. От друга страна по делото са представени доказателства - протоколи за извършена работа по почистване на бул. "Мизия", който е в близост до имота на жалбоподателя. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Въз основа на изложеното решаващият съд е направил правилен извод за дължимост на таксата за предоставената услуга, с оглед на което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1, Върховният административен съд, седмо отделение