Решение № 11728 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2016 г.

Решение № 11728 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. и Д. С. Д., от гр. П., като наследници на починалия в хода на производството С. Л. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Г. И. срещу решение № 213 от 03.05.2016 г. по адм. дело № 598/2012 г. на Административен съд П., с което е отменено разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при НОИ РУСО- П., делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е отхвърлено искането на С. Д. за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата- директора на ТП на НОИ гр. П. чрез ст. юрисконсулт Т. в писмено становище изляга доводи за неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при НОИ РУСО- П., върнал е делото като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е отхвърлил искането на С. Д. за присъждане на разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че с оглед на влязлото в сила решение за отмяна на решение № 90/26.02.2012 г. на директора на ТП на НОИ и дадените задължителни указания от ВАС определеният с оспореното разпореждане размер на на инвалидната пенсия не се основава на действително определената за периода степен на трайно намалена работоспособност. Решението е правилно. След връщане на делото от ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия, предмет на оспорване в настоящето производство е разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител "ПО" при РУСО- П., с което на основание чл. 98, ал. 8 от КСО на С. Д. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност. ЕР на НЕЛК, въз основа на което е издадено разпореждане № 64/02.02.2012 г. е обжалвано и на основание чл. 98, ал. 7 и чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КСО ръководител ПО при РУСО- П. е издал разпореждане № 1527/28.09.2012 г., с което е отменил разпореждане № 64/02.02.2012 г. Разпореждане № 1527/28.09.2012 г. на ръководител ПО при НОИ- РУСО- П. е оспорено пред Директора на НОИ РУСО-П., който с решение № 55/01.11.2012 г. е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обжалвано пред Административен съд- П. от С. Д. и в производството по адм. д. № 972/2012 г., с решение № 422/18.07.2013 г. съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното от Административен съд- П. решение е потвърдено с окончателно Решение № 16789/16.12.2013 г. по адм. дело № 12462/2013 г. на Върховния административен съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че с влязъл в сила акт разпореждане № 64 е отменено, следва да се произнесе по същество по неговата законосъобразност, предвид задължителните указания на Върховния административен съд. С определение № 8854/20.07.2015 г. по адм. дело № 1603/2015 г. на ВАС, тричленен състав на шесто отделение е отменил решение № 90 от 26.02.2014 г. по адм. дело № 598/2012 г. на Административен съд П. в частта му, с която е прекратено производството по обжалване разпореждане № 64 от 02.02.2012 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П. и е върнал делото в тази му част за продължаване на производството. Във връзка с това производство е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция решение № 213/03.05.2016 г. адм. дело № 598/2012 г. на Административен съд П.. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че искането на жалбоподателите да бъде потвърдено Разпореждане № 64/02.02.2012 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-П. следва да се остави без уважение. От една страна това искане противоречи на правния им интерес, тъй като с разпореждането е определената пенсия за инвалидност на основание трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто, а представените две ЕР на НЕЛК определят ТНР 95 и 100 на сто, което предполага по-висок размер на пенсия за инвалидност. От друга страна предвид наличието на влязло в сила решение за отмяна на Решение № 90/26.02.2012 г. на Директора на ТП на НОИ определеният с оспореното разпореждане размер на инвалидната пенсия не се основава на действително определената за периода степен/вид ТНР. Тези обстоятелства налагат разпореждане № 64/02.02.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- гр. П. да бъде отменено, а делото върнато като преписка на административния орган за произнасяне по искането на С. Д. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при съобразяване с влезлите в сила решения на експертните органи по определяне на вида и степента на трайно намалената работоспособност. При тези данни съдът е постановил правилно решение, при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателите не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение