Решение № 385 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6167/2007 г.

Решение № 385 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6167/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /2007 г.във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на М. К. В. против решение № 820 от 1.07.2007 г.по гр. дело № 2107/2006 г.на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Провадийския районен съд, постановено на 1.06.2006 г.по гр. дело № 554/2004 г. С него е отхвърлен предявения от същата страна против В.Х. Д.,Й. К. М. и Д. Х. М. иск за обявяване недействителността на договор, сключен с нот.акт № 107, т.III рег. № 1* н.д. № 358/99 г.на нотариус З. А. с рег. № 333 и район на действие - Провадийски РС, по силата на който В. Д. е продал на Й. и Д. М. собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. П., ул."С" № 31 и представляващ къща и гараж, построени в общинско дворно място от 260 кв. м., съставляващо ПИ IV- в в кв.17 по плана на града, на основание чл. 23 от СК. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)Искането е за отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: По делото е установено, че В. Д. е придобил процесния имот по време на брака си с М. В. от родителите си по дарение, оформено с нот.акт № 50/1997 г. Със същия нот.акт родителите са си запазили правото на ползване върху имота до тяхната смърт. С нот.акт № 107/1999 г. В. Д. е продал на Й. и Д. М. процесния имот, а те от своя страна с нот.акт № 1/2002 г.са го продали на Н. и Ю. П. От приложеното гр. дело № 425/2002 г.на Провадийският РС е видно, че по него е постановено решение, с което е отхвърлен предявен от Ю. П. срещу родителите на В. Д. - Х. и Ж. Д. иск по чл. 108 от ЗС относно спорния имот. С нот.заверена декларация от 13.12.99 г. родителите на ответника се отказали от правото си на ползване и дали съгласието си синът им да се разпореди с негостановено е, че В. и М. Д. са адресно регистрирани в гр. Ш., ул."Велики П. " № 138 от 1980 г.и до 2002 г. Спорно е по делото представлява ли процесния имот семейно жилище с оглед приложението на чл. 23 от СК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот не е бил семейното жилище. За да направи този извод е дал вяра на групата свидетели, които са твърдяли, че постоянното жилище на М. и В. Д. е в гр. Ш., а е процесното, находящо се в гр. П. е ползвано от родителите на съпруга. Техните показания кореспондирали с представените писмени доказателства, установяващи, че адресната регистрация на семейство Д. е в гр. Ш.. Ето защо съдът е счел, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от СК, изискващ съгласие на другия съпруг, когато имотът, предмет на разпоредителна сделка е семейно жилище, макар и да е лична собственост на единия от съпрузите, поради което и предявеният иск на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на атакуваната сделка за недействителна е неоснователен. По отношение на гаража съдът е приел, че същият не задоволява жилищни нужди на семейството, поради няма характер на семейно жилище. Касационната жалба е неоснователна. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 23 от СК е приложена правилно към установените по делото факти. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на доказателствата и доводите на страните. Правните изводи са логични и обосновани. Обоснован е изводът на съда, че процесният имот не е бил семейното жилище към релевантния момент -разпоредителната сделка през м.декември 1999 г. Според трайно установената практика на ВКС понятието "семейно жилище" обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, малолетните и непълнолетни деца, ползвано през време на брака. В случая от писмените и гласни доказателства е установено, че съпрузите не са живяли в процесното жилище в гр. П., а в гр. Ш., където са и адресно регистрирани. Поддържаният довод в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, в т.ч. и на св. Д, е неоснователен. При формиране на вътрешното си убеждение съдът е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката К противоречивостта им с писмените доказателства относно периода, през който е работила като пощенски раздавач и е посочил защо ги е кредитирал. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийското убеждение, като направи своя преценка на събраните доказателства По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - да се остави в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.