Решение № 341 от 13.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 841/2015 г.

Решение № 341 от 13.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 841/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения С. К. М., депозирано на 20.05.2015 г., за възобновяване на ВНОХД № 62/11 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановено решение № 54 от 4.05.2011 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Карнобат, № 29 от 14.02.2010 г., по НОХД № 311/10, като наложеното на молителя наказание е намалено на пет месеца "лишаване от свобода", отменено е приложението на чл. 66 НК и е определен първоначален "строг" режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 17/18.02.2003 г. в [населено място], общ. Карнобат, обл. Бургас, при условията на повторност, след като се сговорил предварително с Д. Т. К., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 177,55 лв., от владението на МОЛ на З. "Надежда", [населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и, на основание чл. 69 НК, е освободен от изтърпяване на наказанието шест месеца "лишаване от свобода", наложено по НОХД № 1338/11 по описа на Районен съд, Стара Загора. Искането е на основание чл. 423 НПК. Твърди се, че наказателното производство следва да бъде възобновено с оглед осигуряване възможност на молителя за лично участие в процеса. Иска се да бъдат отменени влезлите в сила съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от задочно осъден при спазване на законоустановения шестмесечен срок /молителят е узнал за присъдата на 10.05.2015 г/. Разгледано по същество, е неоснователно. Осъденият С. К. М. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 13.04.2010 г. Постановлението му е предявено лично на посочената дата. При привличането е посочил адрес за призоваване [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5. Взета му е мярка за неотклонение "подписка" и е предупреден, че е длъжен да бъде на разположение на компетентните органи до приключване на наказателното производство. Обвинителният акт е внесен в съда на 16.07.2010 г. Призоваването за съдебно заседание е осъществено на известния по делото адрес, откъдето призовката е върната в цялост, с отбелязване, че подсъдимият не пребивава там. Установено е, че междувременно, през юни 2010 г, е заминал за Република П. Ход на делото е даден, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, като на отсъстващия подсъдим е осигурен служебен защитник, участвал пред първата инстанция и пред въззивната такава. При тези данни, ВКС намери, че липсват процесуалните основания за възобновяване на наказателното производство. Съображенията за това са следните: Искането по чл. 423 НПК се уважава, освен ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. С. М. е привлечен към наказателна отговорност на 13.04.2010 г, откогато се счита, че е узнал за воденото срещу него наказателно производство. Взета му е мярка за неотклонение "подписка", предвиждаща задължение да пребивава на обявения адрес. Въпреки това, през юни 2010 г се е установил в друга държава от Европейския съюз, без да уведоми разследващия орган. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, поради недобросъвестното процесуално поведение на осъдения. При това положение, следва да се приеме, че той се е отказал от правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса, в какъвто случай не е предвидена възможност за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО,