Решение № 2686 от 14.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. М. Василева, против Решение 2369/11.04.2022 г., постановено по адм. д. 8037/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С него по жалба на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура (ДППИ), [ЕИК], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-29002920007908-091-001/16.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, в потвърдената част с Решение 1009/05.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 364 482,53 лв., за данъчни периоди м.10.2015 г., м.05.2016 г., м.10.2016 г., м.04.2017 г., м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г. и м.10.2018 г. и са начислени лихви в общ размер на 145 518,94 лв. и приходната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 7 750 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са конкретни аргументи в подкрепа на оплакванията. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу РА. Претендира присъждане на разноски в общ размер на 51 600,08 лв., включващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 49 900,08 лв. /по 24 950,04 лв. за всяка инстанция/ и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700,00 лв. Ответникът по касация ДП Пристанищна инфраструктура, чрез адв. Д. Балкански, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 18 480,00 лв., за което представя списък на разноските и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както и след проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С РА 29002920007908-091-001/16.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на ДП Пристанищна инфраструктура, при деклариран от дружеството данък за възстановяване за ревизираните данъчни периоди общо в размер на 3 563 147 лв., органите по приходите са установили данък за възстановяване и лихви в общ размер на 3 053 145,64 лв., в резултат на установени задължения за внасяне на ДДС на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС в общ размер на 364 482,53 лв. и лихви за просрочие в размер на 145 518,94 лв. за данъчни периоди м.10.2015 г., м.05.2016 г., м.10.2016 г., м.04.2017 г., м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г. и м.10.2018 г. Издаденият РА е потвърден с Решение 1009/05.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е разгледал извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство и представените документи и обяснения от страна на ревизираното лице. Решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при спазване на изискванията на чл. 112 и чл. 113 ДОПК за образуване на ревизионното производство, съдържа необходимите реквизити и е издаден в предвидената в закона форма. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон. Постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора пороци не се установяват при извършената проверка от касационната съдебна инстанция. Събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени обективно и съвкупно от първоинстанционния съдебен състав, поради което е правно и логически издържано крайното заключение за незаконосъобразност на РА в обжалваната част. През ревизираните периоди основната дейност на държавното предприятие, образувано на основание чл. 115л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България /ЗМПВВППРБ/, е свързана с изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1 ЗМПВВППРБ; изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за пристанищната инфраструктура; подпомагане на министъра на транспорта при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейности по чл. 116а, ал. 1 ЗМПВВППРБ и др. През ревизираните периоди между Министерство на транспорта, представлявано от министъра на транспорта, в качеството му на принципал на ДП Пристанищна инфраструктура и еднолични акционерни дружества, наричани оператори, са сключени договори с предмет, който урежда ползването, поддържането, ремонта, реконструкцията, модернизацията и рехабилитацията на обектите публична държавна собственост, управлението на които е предоставено на ДППИ, а ползването им на Оператора за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 ЗМПВВППРБ, за които е необходимо ползване на пристанищна територия или на пристанищни съоръжения. Това са Договор от 30.05.2006 г. с Пристанище Варна ЕАД, Договор 62 от 26.09.2006 г. с Пристанищен комплекс - Русе ЕАД, Договор 106 от 29.12.2006 г. с Пристанище Видин ЕООД. За ползването на обектите, посочени в приложение към всеки договор, пристанищният оператор дължи годишно възнаграждение равно на сумата от извършените и приети по реда на съответния договор ремонтни и/или рехабилитационни работи. Операторът е длъжен да заплаща за своя сметка дължимите за обектите, които ползва, данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Ревизиращите органи са констатирали, че ДППИ, в качеството му на задължено лице, е заплащало дължимите данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, след което е издавало протокол вътрешен /неданъчен/ документ, с който са прехвърлени така платените суми на пристанищните оператори. Предприятието не е начислявало ДДС върху стойността на дължимите данъци и такси по ЗМДТ, тъй като е прието, че те не са част от данъчната основа на доставките на услуги, възникващи по посочените договори между министъра на транспорта и съответните оператори. Ревизиращите органи са констатирали, че за част от платените МДТ са издадени фактури и е начислен ДДС. Органите по приходите са изложили мотиви, че съгласно процесните договори МДТ са за сметка на наемателя и са част от наемното правоотношение, като елемент от договореното възнаграждение, което представлява данъчна основа за облагане с ДДС по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Плащането на МДТ е извършено от доставчика наемодателя, за сметка на наемателя и увеличава наемната цена на актива, поради което не попада в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС, поради което с размера на платените МДТ е увеличена данъчната основа на доставката съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС. По делото не е имало спор по фактите, спорът е по правилното приложение на материалния закон, а именно представлява ли сумата на платените МДТ за недвижимите имоти, предмет на посочените договори, част от данъчната основа по доставката и съответно законосъобразно ли с тези суми е увеличена данъчната основа по тези доставки и е начислен допълнително ДДС на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС. На основание чл. 11, ал. 5, вр. чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, за имот държавна или общинска собственост, данъчно задължено за ДНИ и ТБО е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Следователно, за обектите публична или частна държавна собственост, които са му предоставени за управление ДППИ е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО. Със сключването на посочените договори за предоставяне за ползване на пристанищни територии и съоръжения, приложим за дължимите местни данъци и такси се явява чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, съгласно който при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. По силата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ държавата е освободена от ДНИ за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък. Анализирайки тези разпоредби, както и клаузите на сключените договори, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че задължен за ДНИ и ТБО е съответният пристанищен оператор. Такива изрични клаузи се съдържат и в сключените договори с операторите. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, данъчната основа на доставките се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. и акциз, когато такива са дължими за доставката. В т. 33 от решението си от 5 декември 2013 г. по съединени дела С-618/11, С-637/11 и С-659/11 СЕС посочва, че данъчната основа по ДДС включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице. В т. 35 от същото решение се посочва, че член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 предвижда, че от данъчната основа трябва да бъдат изключени сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. След като ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ и по силата на сключените договори се дължат от операторите на пристанищата, в качеството им на ползватели, а не от ДППИ, то заплащането им от ревизираното предприятие представлява именно такова заплащане от името и за сметка на операторите, поради което не следва да бъде включвано в данъчната основа на доставките на услугите по предоставяне за ползване на пристанищната инфраструктура, уредени с договорите между Министерство на транспорта и пристанищните оператори. В случая не е налице и разглежданото в посоченото решение на СЕС заплащане на данъка от доставчика чрез механизъм, наречен данъчно субституиране, по силата на което той да се явява данъчно задължено лице, тъй като заплащането на ДНИ и ТБО няма пряка връзка с доставките на услугите по сключените договори, свързани с осъществяваните дейности по поддържане, рехабилитация и ремонт на обектите от инфраструктурата на пристанищата. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения ревизионен акт, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. За водене на делото пред касационната инстанция ответникът по касация претендира разноски в размер на 18 480,00 лв. като представя списък на разноските, заверени копия на фактури 1235/16.05.2022 г. и 1139/16.07.2021 г. и платежни нареждания за заплащане на уговореното възнаграждение от 17.05.2022 г. и 11.08.2021 г., които следва да му бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,