Решение № 2161 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2012 г.

Решение № 2161 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2012 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Ели Костова срещу решение № 4511 от 02.08.2012 г. по адм. д. № 4709/2011 г. на Административен съд София - град, второ отделение, ХХХI състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата и отмени заповедта на изпълнителния директор на АГКК. Ответникът "Ню Бояна филм" АД взема становище да се остави в сила решението. Другият ответник не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С касираното решение Софийският административен съд е отхвърлил жалбата на Ели Костова против заповед № КД-14-1/11.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. За да постанови решението си, съдът е приел, че правилно спорният имот в одобрения КР е отразен на собственост на наследниците Никола Миков, а като собственост на "Ню Бояна филм" АД, тъй като същият попада в границите на ПИ № 189 (ограден на место с масивна ограда) и на практика е част от терена - собственост на дружеството съгласно приложените документи за собственост и действащия КП. Решението е правилно. Основното оплакване в касационната жалба е, че съдът неправилно приема, че редът за издаването на обжалваната заповед е по чл. 62 АПК, а не по реда на чл. 53 ЗКИР. Последният текст от закона е приложим при влязла в сила одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. В случая заповедта е издадена преди изтичането на срока за обжалване. От друга страна административният орган определя правното основание, на което издава акта и в случая това е чл. 62, ал. 2 АПК за поправката на очевидна фактическа грешка, а не за изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 53 ЗКИР. Няма отношение към случая и определението на "явна фактическа грешка" по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, който е за несъответствие между съществуващите на местността трайни топографски обекти и данните за тях в картата или плана, тъй като административният орган е променил само собствениците, записани в кадастралната карта и кадастрални регистри по определени имоти, без да изменя нищо за тяхното графично изражение и местоположение. От друга страна е налице предпоставката за поправянето на очевидна фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 АПК - несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване, като се разкрива, вече формираната действителна воля относно действителния собственик на двата имота, а не изменение на разрешението по този въпрос. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение