Решение № 6506 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2013 г.

Решение № 6506 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камелия Веселинова Димитрова срещу решение № 3639 от 28.05.2013 г., по адм. дело № 3133/2012 г. по описа на Административния съд - София град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано като постановено и в нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да се отмени. Ответната страна - Столична община, район "Красна поляна" е взела становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Камелия Веселинова Димитрова против мълчалив отказ на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) по подадено от жалбоподателката заявление за включването й в картотека на гражданите с установена жилищна нужда с вх. № ЖН-94-00-27 от 24.01.2012 г. в частта, с която е поискано прогласяване на нищожност на мълчаливия отказ. По делото е установено, че с определение № 2249 от 10.05.2012 г. по адм. дело № 3133/2012 г. по описа на Административен съд - София град, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Камелия Веселинова Димитрова против мълчалив отказ на Комисията по чл. 10, ал. 1 НРУУРОЖТСО за включването й в картотеката на гражданите с установена жилищна нужда с вх. № ЖН-94-00-27 от 24.01.2012 г. Приел е, че жалбоподателката не е изпълнила указанията за отстраняване на нередовността на жалбата, изразяваща се в невнасяне на държавна такса от 10 лв. като отделен мотив са изложени съображения и за просрочие на жалбата, които сочи на основание по чл. 159, т. 5 АПК за недопустимостта й. Това определение е било отменено с определение № 9054 от 25.06.2012 г. по адм. дело № 7893/2012 г. по описа на Върховния административен съд. За да отмени определението касационния съд е приел, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия закон. Административният съд е следвало да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на такава, направено с жалбата. Произнасянето по това искане представлява предпоставка съдът да приеме, че държавна такса се дължи от жалбоподателя, което представлява нередовност на жалбата. Като не се е произнесъл по изричното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, а е оставил делото без движение за заплащането й, съдът е нарушил съдопроизводствените правила и определението като неправилно следва да се отмени. По въпроса за просрочието е прието, че съдът е следвало да обсъди петитума на жалбата, в който е направено изрично искане за обявяване нищожност на оспорения административен акт, а отделно от него има искане и за отмяната му като незаконосъобразен. Дадено е указание, че съдът следва да се произнесе по двете искания с отделен диспозитив, така както е сезиран с жалбата. С определение № 3403 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 3133/2012 г. по описа на Административен съд - София град, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Камелия Веселинова Димитрова против мълчалив отказ на Комисията по чл. 10, ал. 1 НРУУРОЖТСО в частта, с която се оспорва законосъобразността на този административен акт като просрочена и е прекратено производството по делото в тази част. Това определение е било отменено с определение № 11645 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 10959/2012 г. по описа на Върховния административен съд. За да отмени определението касационния съд е приел, че съдът е допуснал съществено нарушение на нормата на чл. 149, ал. 5 АПК и е дал указания, че при наличието на довод за нищожност на административния акт, в това число и на мълчаливия отказ, подаването на жалба според чл. 149, ал. 5 АПК, не е ограничено със срок. В тази хипотеза съдът е задължен да се произнесе по довода за нищожност и след това в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички посочени основания по чл. 146 АПК. С определение № 5613 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 3133/2012 г. по описа на Административен съд - София град, съдът е отменил дадения ход по същество. Жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Мотивите на съда са били, че жалбата е недопустима, поради липсата на предмет. Приел е, че решението на Комисията не притежава характеристиките на индивидуален административен акт и поради това и мълчаливият отказ не представлява индивидуален административен акт. Това определение е било отменено с определение № 3168 от 06.03.2013 г. по адм. дело № 2804/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Касационният съд е приел, че при постановяване на атакуваното определение първоинстанционният съд не се е съобразил с изричните и задължителни указания на Върховния административен съд, съдържащи се в определение № 11645 от 24.09.2012 г., по адм. дело 10959/2012 г. Оспореното определение не е съобразено и с процесуалните правила и материалния закон. Липсата на произнасяне на Комисията може да представлява формиран мълчалив отказ, чиято действителност и законосъобразност подлежат на съдебен контрол, а не както е приел първоинстанционния съд, че подлежи на обжалване само по административен ред. Съдът е тълкувал изолирано и в противоречие с АПК правилото на чл. 10, ал. 4 НРУУРОЖТСО, като не е съобразил, че приемането й е преди влизане в сила на АПК и съдържа препращане към отменения ЗАП. По отношение на сроковете за упражняване на правото на жалба е прието, че Върховният административен съд вече се е произнесъл със задължително за първоинстанционния съд определение. При наличие на задължителни указания относно сроковете за упражняване на жалба, първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че тези указания включват и съществуването на право на жалба, което е условие въобще да се пристъпи към изчисляване спазването на процесуалните срокове. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на възраженията в жалбата, касаещи нейната материално правна законосъобразност има постановеното и влезнало в сила определение на Върховния административен съд, че жалбата по отношение на това оспорване е просрочена и поради това съдът е приел, че не следва да се произнася по тези възражения. По отношение на доводите в жалбата относно нищожността на мълчаливия отказ е прието, че в конкретния случай не се касае за отказ на некомпетентен орган, напротив, именно в правомощията на Комисията по чл. 10, ал. 1 НРУУРОЖТСО е да се произнесе по подаденото от жалбоподателката заявление. Съгласно чл. 45а от Закона за общинската собственост (ЗОбС) условията и редът за установяване на жилищните нужди и за настаняване под наем в общинските жилища, предназначени за това, се определят с наредба на общинския съвет. Законът делегира на органите на местното самоуправление правото да определят сами условията, при които се определят жилищните нужди и се настаняват в общинските жилища правоимащите граждани. Цитираната Наредба е приета от Столичния общински съвет на основание чл. 45а ЗОбС. В чл. 10, ал. 1 НРУУРОЖТСО е указан органът, който я назначава, включването в състава й на служители от районната администрация, технически специалисти, юристи и др. Разписани са и правомощията й, както и срокът за вземане на решение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност, поради което възражението на жалбоподателката за неговата нищожност е неоснователно. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че Върховният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Димитрова и е прекратил производството по делото в частта, с която се оспорва нейната законосъобразност и поради това съдът е приел, че дължи произнасяне само по наведените доводи за нищожност. С определение № 3403 от 23.07.2012 г. по адм. дело 3133/2012 г. по описа на Административния съд - София град е оставена без разглеждане жалбата на касаторката в частта, с която се оспорва законосъобразността на административния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата в тази част е просрочена. Това определение обаче е отменено с определение № 11645 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 10959/2012 г. по описа на Върховния административен съд, като е дадено указание, че с жалбата си до административния съд жалбоподателят е направил два довод за отмяната на мълчаливия отказ на Комисията по чл. 10, ал. 1 НРУУРОЖТСО. Първият е за нищожност на отказа, а втория е за незаконосъобразност на същия, с подробно изложени в тази насока съображения. Дадени са указания, че при наличието на довод за нищожност на административния акт, в това число и на мълчаливия отказ, подаването на жалба според чл. 149, ал. 5 АПК, не е ограничено със срок. В тази хипотеза съдът е задължен да се произнесе по довода за нищожност и след това в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички посочени основания по чл. 146 АПК. Като не е изпълнил тези указания, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 10, ал. 2 НРУУРОЖТСО, Комисията разглежда в двумесечен срок заявленията за картотекиране, комплектовани съгласно чл. 6, взема решение за включване или отказ за включване в картотеката и определя степента на жилищната нужда по групи. Срокът за обжалване на мълчалив отказ по АПК е едномесечен от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая заявлението е подадено на 24.01.2012 г. и от тогава започва да тече двумесечния срок, в който Комисията е трябвало да се произнесе. Този срок е изтекъл на 23.03.2012 г. От тогава следва да започне да тече едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ и поради това той е до 23.04.2012 г. Жалбата на касаторката, с която обжалва мълчаливия отказ като нищожен и незаконосъобразен е подадена пред първоинстанционния съд на 27.03.2012 г., поради което следва извода, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ, като незаконосъобразен не е просрочен. В настоящия случай съдът е извършил проверка за законосъобразността само относно нищожността на административния акт. Мотивите на първоинстанционният съд са неясни. Първо твърди, че се обжалва мълчалив отказ на Комисията, а в последствие излага, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност, поради което е приел, че възражението на касаторката за неговата нищожност е неоснователно. Съдът неправилно е приел, че има влязло в сила определение на Върховния административен съд, с което жалбата относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ е приета за просрочена и делото в тази част е било прекратено. При наличие на задължителни указания дадени от Върховния административен съд, относно сроковете за упражняване на жалбата и задължението на съда да се произнесе първо по довода за нищожност и след това да провери законосъобразността на оспорения акт на всички посочени основания по чл. 146 АПК основания, първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази с тях. Административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради това решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,