Решение № 585 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2008 г.

Решение № 585 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. П. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивно решение № 1 от 04.01.2008 г. по в.гр.д. № 474/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 858 от 17.07.2006 г. по гр.д. № 993/2005 г. на Варненския окръжен съд, ХII с-в, с което К. П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на всеки един от ответниците П. М. В., В. К. В. и И. К. П. по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. В. П. Ответниците по жалбата П. М. В., В. К. В. и И. К. П., всички от гр. В. в представеното по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмено възражение от пълномощника им адв. Д молят решението да се остави в сила и да им се присъдят разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ответникът К. П. носи имуществена отговорност на основание чл. 45 ЗЗД за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на З. В. П. - дъщеря на първите двама и майка на третия ищец, починала при причинено от ответника пътнотранспортно произшествие. С влязла в сила присъда по нохд № 99/2003 г. на Търговищкия окръжен съд ответникът К. П. е признат за виновен в това, че на 17.10.2002 на ГП Варна-София, при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата си З. П. - 33 годишна. Въз основа на свидетелски показания съдът е прие, че отношенията между починалата и нейните родители и детето от първия й брак - И., са били изключително топли и сърдечни, до злополуката всички са живели в едно домакинство и починалата се е грижела за родителите си и за сина си. След смъртта на З. здравословното състояние на родителите й се влошило, а детето И. трудно преживява загубата на майка си, липсата на материалната и морална подкрепа. Съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД съдът е уважил исковете в пълния им размер - по 12 000 лв. за всеки от ищците. Срещу така постановеното решение К. П. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, довели до ограничаване правото му на защита. Развива доводи за незаконосъобразност на отказа на въззивния съд да допусне поискани от жалбоподателя доказателства с мотиви, че не са нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.). Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата е основателна. В първоинстанционното производство ответникът К. П. е бил призован по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) и представляван от назначен особен представител. С въззивната жалба К. П. е заявил доказателствени искания, по които Варненският апелативен съд се е произнесъл с определение № 376 от 08.11.2007 г. като е оставил искането за назначаване на медицинска експертиза и за разпит на трима свидетели без уважение. Приел е, че исканите доказателства не са нови по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.). В с.з. на 04.12.2007 г. по направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства, въззивният съд отново е отказал да допусне разпит на свидетели с мотиви, че вече се е произнесъл по това искане. Посочените процесуални действия на съда са в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.), по прилагането на която ВКС е дал задължителни указания с ТР № 1/2001 г. на ОСГК - по някои спорни въпроси на въззивното производство. В т. 6 на тълкувателното решение е прието, че нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Нови доказателства са и такива, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновно процесуално поведение. Като е отказал да допусне поискани за първи път от въззивника доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е лишило К. П. от възможността да ангажира доказателства във връзка с твърденията си относно размера на претендираните обезщетения. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение