Решение № 759 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение16.10.2009 г.докладчик Ценка Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Монтанския окръжен съд от 07.11.2007 г. по в. гр. д. № 269/2007 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 759 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Г. и Д. Т. Г., двете от гр. Б., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.11.2007 г. по в. гр. д. № 269/2007 г., с което е оставено в сила решението на Берковски районен съд, I с-в, от 01.06.2007 г. по гр. д. № 129/2007 г., с което е допусната съдебна делба на УПИ ХIV, пл. № 1* в кв. 105 по плана на гр. Б., заедно с построената в него жилищна сграда и други подобрения, между Н. Д. К., Е. А. Г., Д. Т. Г. и Л. Т. Г. при делбени части 3/18 за първата от тях и по 5/18 за всяка от останалите съделителки. По отношение на Е. Д. С. искът за делба е отхвърлен. Ответниците по касация Н. Д. К., Е. А. Г. и Е. Д. С. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че недвижимият имот, предмет на делото за делба, е придобит през 1961 г. от Т. Д. Г. и Т. Д. Г. на оригинерно придобивно основание - давностно владение, за което е съставен нот. акт № 144/1961 г. От удостоверението за наследници на Т. Д., починала през 1988 г. е видно, че Н. Д. К., Т. Д. Г. и Е. Д. С. са нейни низходящи, като Т. Д. е починал през 2000 г. и е оставил за наследници дъщерите си Д. и Л. и съпруга Е. С нот. акт от 1992 г. Елена Д. С. е дарила на своя брат Т собствената си 1/6 ид. част от процесния недвижим имот. Въз основа на свидетелски показания съдът е приел, че след смъртта на Т. Г. в имота е продължил да живее синът й Т. Д. със семейството си, а след смъртта му - неговите наследници. При тези данни съдът е приел, че частта на Т. Г. в размер на 1/2 от имота е наследена от трите й деца с права по 1/6 ид. част за всеки от тях. Останалата 1/2 ид. част е била индивидуална собственост на Т. Д., след смъртта на майка му правата му върху имота са били 4/6, а с дарението от Е. Д. са станали 5/6 от имота. Съдът е приел за неоснователно възражението на наследниците на Т. Д. - Е., Д. и Л., че техният наследодател е придобил по давност частта на сестра си Н. Приел е, че не е установено намерение за своене на частта на Н. Д., което да е достигнало до нейното знание. В подкрепа на този извод са водените разговори между Н за заплащане на дела на Н. от имота. Срещу така постановеното решение жалбоподателите Л. и Д. Г. правят оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Развиват доводи, че са придобили по давност дела на Н. Д. от момента на смъртта на Т. Г. през 1988 г. до смъртта на техния баща Т през 2000 г. Имотът е владян като свой както от техния наследодател Т, така и от тях след неговата смърт. Решението е правилно. Обосновано въззивният съд е приел, че не е установена изтекла в полза на жалбоподателките десетгодишна придобивна давност по отношение дела на Н. Д. Правилно съдът е приел, че съсобственикът е владелец на своята част и държател на частите на другите съсобственици, ако не е установена промяна на държането във владение, доведена до знанието на съсобственика. След смъртта на общата наследодателка Т, нейната дъщеря Е. Д. е дарила на брат си Т. Д. получената в наследство от майка им 1/6 ид. част от имота, което е индиция, че братът не е оспорвал правата на двете си сестри върху наследствените им части. Макар и само той със семейството си да е живял в построената в дворното място къща и да е ползвал имота, това не е достатъчно указания за намерение за своене и придобиването му по давност. Установено е освен това деклариране на имота и от Н. Д. и водени през 2007 г. разговори между Н за заплащане на дела на Н., което опровергава твърдението на жалбоподателките, че са владели имота като свой. По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1