Решение № 8924 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2012 г.

Решение № 8924 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столична община против решение № 2128 от 23.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2260 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, в частта с която Столична община е осъдена да заплати на Константин Тодоров Гочев от гр. София сумата 448 717, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от следните нищожни административни актове: Заповед № РД-40-483/20.03.1987 г. на председателя на ИК на СНС; заповед № РД-40-1989/24.12.1987 г. на председателя на СНС; Заповед № РД-41-1809 от 22.08.1990 г. на председателя на СНС, ведно със законната лихва. Против съдебно решение № 2128 от 23.04.2012 г. по адм. д. № 2260/2012 г. на Административен съд - София град е подадена и касационна жалба от Константин Тодоров Гочев в частта, с която е отхвърлен искът му против Столична община за заплащане на законната лихва върху сумата 448717 лв. за периода от 24.12.1987 г. до влизане на съдебното решение в сила. В двете касационни жалби се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, капо постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответниците по касационните жалби - Столична община и Константин Тодоров Гочев оспорват същите. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба на Столична община и неоснователност на касационната жалба на Константин Тодоров Гочев. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Столична община е основателна, а касационната жалба на Константин Тодоров Гочев е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по предявен на правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди иск от Константин Тодоров Гочев от гр. София срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 270 000 лв., причинени от нищожни административни актове за отчуждаване на недвижим имот пл. № 836, кв. 2, м. "Студентски град" по плана на гр. София, извършено със заповед № РД-40-483/20.03.1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29.12.1987 г., издадени от заместник-председателя на ИК, и със заповед № РД-41-1809/22.08.1990 г., издадена от председателя на СНС. Претендираните вреди са предявени като стойността на отчуждения имот към датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.06.2009 г. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на иска като претендираният размер на вредите е увеличен на 488 717 лева, определен към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се прогласява нищожността на административните актове - 9.06.2011 г. С иска за обезщетение е съединен и иск за заплащане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането 24.12.1987 г. до окончателното му изплащане. Така предявеният иск е приет за допустим и за частично основателен. В хода на съдебното производството съдът е установил следната фактическа обстановка: На 20.03.1987 г. е издадена на основание чл. 95 и 98 от ЗТСУ (отм.), Заповед № РД-40-483, с която се отчуждава имот пл. № 836 от кв. 2 по плана на София., м. "Витоша", принадлежащ на наследодателите на ищеца. С тази заповед е определен начинът и размерът на обезщетяване на собствениците - парично, в размер на 3 190,95 лв. Със Заповед № РД-40-1989 от 24.12.1989 г. е изменена заповедта за отчуждаване в частта относно начина на обезщетяване, като е предвидено собствениците да бъдат обезщетени с гараж. След влизане в сила на тези две заповеди е издадена и третата заповед на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) № РД-41-1809 от 22.08.1990 г., с която е определен и конкретният обект, даден като обезщетение - гараж № 3 в бл. А в кв. 4 - Волоколамско шосе. Със заповед № РД-09-50-132/31.03.1994 г. на главния архитект на гр. София е утвърден нов Частичен застроително- регулационен план /ЧЗРП/ за кв. 4 - Волоколамско шосе, с който теренът, предвиден за изграждане на блок и обезщетяване на правоимащите с обекти в него, междувременно възстановен на частни лица по реституционните закони, е преотреден за изграждане на частни жилищни сгради и училище. Всички посочени заповеди за отчуждаване са обявени за нищожни с решение № 2350 от 16.05.2011 г., на Административен съд София-град - 39 състав, постановено по административно дело № 1242/2011 г. и влязло в сила на 9.06.2011 г. Без да събира доказателства, поради липса на спор между страните съдът е приел за безспорни два факта, а именно, че Столична община е иззела имота от ищеца и на второ място, че определеното обезщетение за отчуждения имот не е получено. Въз основа на приета по делото икономическа експертиза, съдът е приел, че пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент е 448 717 лв. Заключението е изготвено по реда и методите, посочени в чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост. Въз основа на тези факти, установени по посочения начин, съдът е направил правен извод за основателност на претенцията, предявена на основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за отчужден с нищожни заповеди по ЗТСУ /отм./, представляваща стойността на същия имот. Решението в осъдителната част е неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закони необоснованост. На първо място съдът не е развил доводи относно допустимостта на исковата, претенция, предявена на правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не намира приложение. Мотивите за това са, че имотът, чието отчуждение е било извършено с обявени за нищожни заповеди по чл. 98 и чл. 120 от ЗТСУ /отм./, е бил предмет на отчуждение по реда на Закона за териториално и селищно устройство /отменен/. Преди да разгледа претенцията по същество, съдът е трябвало да изследва въпроса до каква степен нищожността на заповедите за отчуждаване сочи на приложимост на нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, в изпълнението и в хипотезата на чл. 3, ал. 3 от който е приет и са прилага Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Основният въпрос при допустимостта на исковата претенция не се заключава в това дали са налице обявени за нищожни по съответния ред заповеди за отчуждаване, а дали е приложим специален законов ред за обезщетяване. На следващо място, ако искът е допустим, съдът е следвало да развие доводи за това дали исковата претенция за обезщетение е доказана по основание - т. е. при наличие на останалите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, претенцията за заплащане на пазарната стойност на имота като обезщетение, е основателна. Това е наложително с оглед обстоятелството, че в конкретния правен спор обявените за нищожни административни актове представляват заповеди за отчуждаване на недвижими имоти, т. е. те са придобивно правно основание за общината. С обявяването им за нищожни по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, придобивното основание е прогласено за нищожно, т. е. като непородило правни последици води до извод, че ищецът продължава да бъде собственик на имота. При това положение съдът следва да посочи до каква степен присъждането на пълната пазарна стойност на имота, изчислена към днешна дата, следва да служи като обезщетение. Изследването на този въпрос е необходим и с оглед възможността за предявяване иск по гражданскоправен ред за собственост - установителен или ревандикационен, както и такъв за обезщетение за лишаване от право на ползване на имота. На следващо място, в случай че исковата претенция се приеме за допустима и доказана по основание, съдът следва да изложи и доводи за начина на определяне и изчисление на размера на обезщетението, в частност - защо смята за приложим реда по чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост, относим към определяне на обезщетенията за отчуждаване на имоти по ЗОС. Като не е изложил мотиви по посочените по-горе обстоятелства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е приел, че е налице приложимост на хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което решението му е неправилно и следва да се отмени. Поради акцесорността на претенцията за лихви спрямо основния иск за вреди, неправилността, по изложените по-горе съображения, касае не само решението, в частта, която е обжалвана от Столична община, но и в отхвърлителната част, обжалвана от Константин Тодоров Гочев. По изложените съображения, решението следва да се отмени изцяло, а делото на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на посочените обстоятелства. Мотивиран от изложеното,