Решение № 4459 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2019 г.

ВАСV отделение15.04.2020 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 73/2019 г. по описа на Административен съд-Добрич. ОСЪЖДА "Транспортна компания" АД, гр. Добрич, ул. "Поп Богомил" № 3 да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 62 А сумата 200 (двеста) лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4459 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Транспортна компания" АД, представлявана от изпълнителния директор В. В. срещу решение № 308/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 73/2019 г. по описа на Административен съд-Добрич. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и оспореното задължително предписание за изтегляне № В-005/31.10.2018 г., издадено от инспектор в Главна дирекция (ГД) "Контрол на качеството на течните горива" (ККТГ), отдел "Инспекция на качеството на течните горива" (ИКТГ) при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът инспектор в ГД"ККТГ", отдел"ИКТГ" при ДАМТН оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмено становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 308/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 73/2019 г. по описа на АС-Добрич е отхвърлена жалбата на "Транспортна компания"АД против задължителното предписание за изтегляне № В-005/31.10.2018 г., издадено от инспектор в ГД "ККТГ", отдел "ИКТГ" при ДАМТН, с което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) му е наредено да изтегли от пазара течно гориво за дизелови двигатели в налично количество 3670 литра. Административният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното пред него предписание, което е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване администартивен акт. След събиране на всички ангажирани и неоспорени от страните доказателства първоинстанционният съд е установил правилно фактическа обстановка по спора. При установени всички относими към спора факти съдът е обосновал законосъобразни изводи, които са изложени с подробни аргументи и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият състав споделя напълно тези мотиви. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на изводите в обжалваното решение относно постановяване на акта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Всички оплаквания, които подробно са развити пред настоящата инстанция, са поддържани и пред АС-Добрич, който при правилно тълкуване на приложимия закон е обосновал изводи за тяхната неоснователност. Административният съд правилно е установил, че приложимата за случая норма е тази на чл. 18 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата) доколкото пробата е взета от бензиноколонката, към която е свързан резервоара за съхранение на горивото. Съгласно чл. 17 от Наредбата пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171, но на основание чл. 18 от Наредбата проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда като преди вземането на пробата съдовете за еднократна употреба се промиват със съответното гориво. Пробите по чл. 18, ал. 1 и по чл. 17 се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им. В този смисъл БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171 въобще не са относими към случая, при който пробата е взета от бензиноколонка, а не от резервоар или тръбопровод. Не е приложим и БДС EN 14275, доколкото към него липсва препращане в чл. 18 от Наредбата независимо от наименованието на стандарта и устните обяснения на ответната страна, поради което твърдението за неспазване на т. 6. 3. от него също не представлява нарушение при издаване на оспореното задължително предписание. Неоснователни са доводите относно липсата на компетентност на лицето, съставило протокола за изпитване и констативния протокол, които не са относими към материалната компетентност на административния орган доколкото самите заповеди за възлагане на функции не са за определен срок. Установените правила в чл. 84а от Закона за държавния служител регламентират служебните правоотношения на държавните служители и евентуалното им неспазване няма за пряка последица отпадане на изрично възложена на отделен държавен служител с конкретна действителна заповед материална компетентност като административен орган. Неспазването на изискванията за заемане на определена длъжност (включително и продължителността на възлагане на допълнителни функции по заместване или съвместителство) са основания за оспорване на съответния акт на органа по назначаване или ангажиране на отговорността му за неспазване на правата на държавните служители, но не и на административните актове издадени от засегнатите служители в качеството им на административни органи. Напълно обоснован и законосъобразен е и изводът на АС-Добрич, че възраженията срещу резултатите от изпитванията е следвало да бъдат предявени по реда на чл. 22, ал. 9 от Наредбата, от който "Транспортна компания"АД не се е възползвала. Именно чрез арбитражна проба в независима лаборатория е възможно да се провери достоверността на резултатите от подвижната и стационарната лаборатория. Представеното пред касационната инстанция заключение на съдебно-химическа експертиза не съставлява годно писмено доказателство по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, поради което от него не е възможно да се обоснове извод за допуснато процесуално нарушение от АС-Добрич при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Нови фактически установявания пред касационната инстанция също са недопустими на основание чл. 220 от АПК. Твърденията на касационния жалбоподател за липса на яснота относно начина на оспорване на протоколите за изпитване и констативния протокол не кореспондират с тяхното съдържание и не отчитат обстоятелството, че тези актове са част от административната процедура и не подлежат на самостоятелно обжалване, което не лишава участващите при съставянето им лица да изразят несъгласие с тяхното съдържание. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция, ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на разноски в размер на 200 лв. за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е неоснователно поради липса на подобна претенция пред АС-Добрич и атакуване на липсата на произнасяне от тази инстанция по разноските от ответната страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 84