Решение № 202 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2007 г.

Решение № 202 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по к. жалба на С. К. и Х. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр. д. № 462/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба О. с. с. Враца не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторите срещу ответника с пр. осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДц). Прието е, че при посочените от ищците факти не може да се направи извод за дискриминация спрямо тях, като семейство. Част от фактите предхождат влизането в сила на ЗЗДц и не могат да се подведат под нормите на този закон, които нямат обратно действие. Други сочат на иск за обезщетение на вреди по общия или специалния ред на ЗОДОВ, към които препраща чл. 74 от ЗЗДц, какъвто ищците не са предявили. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: При повторното разглеждане на делото, на ищците в съответствие с указанията на ВКС в отменителното решение, е дадена възможност да уточнят исковата си молба относно основанието и петитума на претенцията. Направеното уточнение е за образувано за престъпление, от което ищците са пострадали - кражба, сл. д. № 446/02 г. при ответника. По делото не са извършвани следствени действия за продължителен период от време - от 13.11.03 г. до 18.02.05 г., с което е осуетена отговорността на обвиняемите пред закона и защитата на пострадалите. Това според ищците се дължи на неравенството пред закона, закрепено с нормата на чл. 134 от ЗСВ (отм.), според която следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Посочените от касаторите факти не са за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДц - няма данни ищците като семейство (признак по чл. 4, ал. 1, вр. с § 1, т. 13 от ЗЗДц, на който се позовават) да са третирани по-неблагоприятно отколкото други лица при сравними сходни обстоятелства, или поставени в по-неблагоприятно положение чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Нормата на чл. 134 от ЗСВ, отм. на която се позовават ищците не е дискриминационна (водеща до неравенство пред закона) по см. на ЗЗДц - предвиденото в нея обезпечава независимостта на следствените органи при и по повод извършването на действията им по с., без да поставя следователите - в лично или служебно качество, над закона. За неизпълнение на служебни задължения те носят дисциплинарна отговорност, срещу тях може да бъде повдигано обвинение с разрешение на ВСС - чл. 134, ал. 2 от ЗСВ, а за причинените от действията или бездействията им вреди пострадалите лица могат да потърсят обезщетение от съответния орган по общия ред или по реда на ЗОДОВ, в специалните хипотези на този закон. Доводите на касаторите за незаконосъобразни действия по конкретни дела, посочени в касационната жалба, е следвало да се релевират по реда на обжалването на постановените актове и не могат да се разглеждат в настоящото производство. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.