Решение № 8214 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5346/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат М. Дянкова, срещу решение 684/17.03.2025 г., постановено по адм. дело 142/2025 г. по описа на Административен съд-Кърджали, 3-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. К. Х., гражданин на Сирия и непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, подадена срещу решение 12 685/04.12.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол рег. 44078/27.08.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и доклад рег. 44078/10.09.2024 г. на социален работник от отдел "Закрила на детето" в Агенцията за социално подпомагане /АСП//, както и четири броя справки относно Сирийската държава вх. МД-02-77/03.02.2025 г., МД-02-00/29.01.2025 г., МД-02-3/15.10.2024 г. и ЦУ-1852827.08.2024 г., съдът установява релевантната за правния спор, фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чуждия гражданин на 31.07.2024 г., впоследствие потвърдена с молба вх. 2195/06.08.2024 г. В тази връзка, на 27.08.2024 г. в присъствието на преводач, социален работник от отдел "Закрила на детето" в АСП и определен съобразно изискванията на чл. 25 ЗУБ, процесуален представител, със сирийския непълнолетен гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че заедно с родителите и двамата си братя /И. и М./ е напуснал нелегално Сирия през м. юли 2024 г. за Турция, в която държава родителите му останали, а той, придружен от двамата си братя, влязъл в България. Твърди, че е роден в Халеб, където живял със семейството си до тригодишната си възраст, след което се преместили в гр. Кобане, където пребивавали до напускането на Сирия през м. юли 2024 г. Отрича в родината си той лично или член на семейството му да са имали проблеми за това, че са [етническа принадлежност], или заради изповядваната от тях религия, да са имали проблеми с официалните власти, да са получавали заплахи, да им е оказвано насилие. Заявява, че е напуснал Сирия заради войната, по решение на родителите си, тъй като там липсват условия за живот /няма ток и вода/. Сочи, че от турска страна постоянно имало бомбардировки, но същевременно заявява, че когато е напуснал родината си в града, където е живеел със семейството си, е нямало сражения и не му е известно негови близки, роднини или съседи да са пострадали от войната. При тези данни, председателят на ДАБ приема, че по отношение на търсещия международна закрила чужденец не се установяват предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл издава атакувания пред първата инстанция индивидуален административен акт, в това число след отчитане на "най-добрия интерес на детето" по смисъла на чл. 6а ЗУБ и на закрепения в чл. 4, ал. 3 от същия закон принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаването на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г., административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения /включително по чл. 15 от Закона за закрила на детето/, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, в това число при отчитане на най-добрия интерес на детето и целта на закона. В този смисъл съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и е ненужно да бъдат приповтаряни в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му като неправилен. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на подадената от чуждия гражданин жалба кореспондират с данните от фактическата установеност по делото и са съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Противно на изтъкнатите в касационната жалба съображения, данните от приложените по делото доказателства, в това число от протокола от проведеното с непълнолетния чужденец интервю на 27.08.2024 г., доклад рег. 44078/10.09.2024 г. на социален работник от отдел "Закрила на детето" към АСП и постъпилото по делото пред първата инстанция становище вх. 1094/27.02.2025 г. по регистъра на Административен съд-Кърджали, не налагат различен от формирания от първоинстанционния съд извод, че по отношение на непридружения непълнолетен сирийски гражданин не се установява нито една от предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, налагащи предоставянето на статут на бежанец. Нещо повече - в кориците на делото не само липсват данни, сочещи на основателни опасения от преследване в държавата на произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, но и каквито и да било, направени от търсещото международна закрила лице, твърдения и/или изявления в тази насока. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена актуална обстановка в Сирия, съвкупната преценка на неоспорените от касатора чрез допустимите за това доказателствени средства данни от приобщените по делото общо шест справки /между които и представените в хода на касационното производство справки МД-02-194/03.04.2025 г. и МД-02-262/19.05.2025 г./ относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", както и неоспорените в хода на делото данни по справка от м. май 2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави и около 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, според касационната инстанция формираните от административния съд изводи за отсъствието в случая на основание за предоставяне на хуманитарен статут, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, кореспондират с данните от приобщените по делото доказателства и общоизвестните факти за ситуацията в страната на произход на чуждия гражданин, които освен това са обстойно ценени и обсъдени в мотивите на оспореното решение. В този ред на мисли, предвид конкретно наведените в касационната жалба доводи, съдебният състав намира за удачно да посочи, че съобразно § 15 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/, съображенията, основани на съчувствие, са извън приложното поле на тази директива и следователно не попадат в приложното поле на ЗУБ, в чиито разпоредби тя е транспонирана. Освен това, при отчитане на основополагащия характер на висшия интерес на детето, все пак следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява сам по себе си достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. При установената липса на предпоставките за предоставяне на международна закрила, в това число при отчитане на висшия интерес на детето и обосновано извършена от административния орган преценка съобразно принципа за забрана за връщане, касационният съдебен състав счита, че процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и че постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,