Решение № 9327 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2017 г.

Решение № 9327 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. С. С. и О. Р., срещу Решение № 4/20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 298/2016 г. по описа на Административен съд Р. Н. С. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в претендирания размер и му се присъдят направените по делото разноски. О. Р. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея от Стоянов иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му в тази обжалвана част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Р. се е развило по исковата молба на Н. С. против О. Р., с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди. Искът се основава на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 100 лева. Твърди се в исковата молба, че отмененият акт предизвикал в него страдания и неудобства, отразил му се негативно, като изпитал притеснения и обида. При липса на противоправно поведение от негова страна не бил длъжен да търпи негативни последици. Първоинстанционният съд е дал възможност да се ангажират доказателства по делото, като след събирането на посочените такива от страните е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявеният на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ иск за сума в размер на 40 лв., а в останалата му част до претендирания размер от 500 лв. го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразен акт, от който, в пряка причинна връзка произтичат установени по делото причинени на ищеца вреди, изразяващи се в преживяно притеснение, напрежение, стрес, психически дискомфорт, състояние на тревожност. При приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която е уважен предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е извода на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на претърпени от отмяната на наказателното постановление вреди от ищеца, произтичащи от изживяни негативни емоции, съгласно обстоятелствата изложени в исковата молба и изразяващи се в преживяно притеснение, напрежение, стрес, психически дискомфорт, състояние на тревожност. Въпреки че в случая първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е доказана, наличие на отменен по установения ред акт, то не може да бъдат изведени останалите, изискуеми се от закона предпоставки. Предявеният от Стоянов иск за неимуществени вреди се основава на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 100 лева по Наредба за търговската дейност на община Р., за извършване на търговска дейност на територията на общината без надлежно издадено разрешение. От обстоятелството, че в качеството си на едноличен търговец притежава право на ползване върху 9 кв. м. от територия в парк и от невъзможността на бъде санкциониран като търговец, ищецът извежда и твърдяните негативни емоции от това, че му е наложена глоба като физическо лице. Следва да се посочи, че така соченото в исковата молба обстоятелство не се подкрепя от доказателствата по делото. Цитираният в исковата молба договор е за отдаване под наем на терен за поставяне на временен обект по чл. 56 от Закона за устройство на територията - шатра за спортни уреди - ролери, колела и др., а наказателното постановление, с което е наложена глоба на ищеца е за извършена търговска дейност на открито върху терен общинска собственост - алеите в парк, чрез отдаване под наем на велорикши. Сочената в исковата молба възможност ищецът, в качеството си на търговец да извършва дейността, за която му е наложена глоба с отмененото наказателно постановление, но като физическо лице възниква едва след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съгласно представеното по делото разрешително № 344/16.06.2014 г. Отделно от посоченото, неправилно е прието в обжалваното решение, че са доказани от ищеца, върху когото е доказателствената тежест, претърпени неимуществени вреди като пряка последица от отменения акт. По делото са представени амбулаторен лист и копие на страница от личната амбулаторна карта на ищеца, съставени три месеца след връчване на акта за установяване на административно нарушение и близо два месеца след връчване на отмененото наказателно постановление. От тези доказателства не може да се изведе извод за пряка причинна връзка между отразеното в тях състояние и поставена диагноза на ищеца с твърдяното въздействие върху него на отменения акт. Твърдяните негативни емоции не се установяват и от свидетелските показания на съпругата на ищеца, в които се извежда предположение, че "напрегнатото състояние" произтича от конкретната, а не и от други наложени в периода административни санкции. В тежест на ищеца е да установи сочените в исковата молба обстоятелства, което в случая не е сторено. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за преживени страдания, с оглед тяхното естество и характер, при положение, че негативните емоции се основават на отменен акт, накърняващ според ищеца несъществуващо негово право в качеството му на търговец. Изразеното в исковата молба недоволство и нежелание да се търпят негативни емоции, произтичащи от субективно възприето от ищеца изпълнение на задълженията на администрацията, основано на конкретния, своевременно отменен акт, с който му е наложено минимално наказание, не налага извод за основателност на предявения иск, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона, съответно и не подлежи на обезщетение. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният от Н. С. против О. Р. иск изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която същия е уважен в размер на 40 лева. Следва същото да бъде отменено в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди със сума в размер на 40 лева и е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение