Решение № 7888 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2015 г.

Решение № 7888 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите /Комисията/ против решение № 7906 от 17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4852/2014 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена заповед № 203 от 19.03.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се съдебни разноски в размер на 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Скопие" № 1а, чрез пълномощника на дружеството Петя Петрова - ръководител на отдел "Право и съответствие", в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 203 от 19.03.2014 г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за цената на предлаганите стоки на интернет сайта www. kautland. bu. включително за наличието на кожен калъф към термоси, марка "Sapir" - 0,5 л. и 1 л., в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д ал. 1, предл. 1 ЗЗП. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 17.01.2014 г. е извършена проверка в търговски обект - хипермаркет "Кауфлалд", собственост на жалбоподателя, находящ се в гр. Хасково, бул. "Съединение" № 44 по повод постъпила жалба от потребителя НИКОЛАЙ НАЧЕВ ГЕОРГИЕВ, касаеща предоставяне на заблуждаваща търговска практика относно предлагането в клиентски вестник "Кауфланд" и на интернет сайта на дружеството www.kaufland.hg на термоси, марка "Sapir" - 0.5 л. и 1 л. с кожен калъф, включен в комплекта, докато в магазина на фирмата, се продавал комплект, в който липсвал посочения калъф. Констатациите са обективирани в протокол № 07/20.02.2014 г. Като е взела предвид констатациите, отбелязани в протокола, Комисията е решила, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на 68д, ал. 1. предл. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, тъй като предоставената от същото информация на сайта www.kaufland.bg и в клиентски вестник "Кауфланд" е невярна, а именно: предлагането на термоси, марка "Sapir" - 0.5 л. и 1 л. с кожен калъф, включен в комплекта, докато в магазина на фирмата, се продава комплект, в който липсва посочения калъф. Това действие е прието, че е извършено в периода 13.01.2014 г. до 19.01.2014 г., за който период се касае клиентския вестник и за който в интернет сайта на магазина са посочени актуалните предложения за седмицата. Прието е, че тази информация е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването на тази търговска практика. По делото са приети заверени копия на предложението като при проверката е извършена и контролна покупка от магазина от проверяващите като е приета и касова бележка. С оспорената заповед № 203/19.03.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, е забранено на "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО" КД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: "предоставянето на невярна и подвеждаща информация на интернет сайта за цената на предлаганите стоки на интернет сайта www. kautland. bu. включително за наличието на кожен калъф към термоси, марка "Sapir" - 0,5 л. и 1 л., в нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/. Въз основа на така изложените факти съдът е стигнал до правния извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването и заблуждаващата практика вече е била преустановена. Според съда процесната заповед е лишена от предмет, предвид факта, че нелоялната търговска практика не съществува в обективната действителност към датата на постановяване на акта. Не е обективно възможно да бъде забранено извършването на действие - в случая осъществяването на нелоялна търговска практика, което не се извършва. Съдът е приел, че наложената ПАМ е преустановителна, тъй като целта и е да преустанови започнало и продължаващо правонарушение. Така мотивиран АССГ е отменил наложената ПАМ. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, но въз основа на нея е извел неправилни изводи. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В настоящия казус, не е спорно, че прилаганата от "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО" КД в периода 13.01.2014 г. -19.01.2014 г. търговска практика във връзка с предлагането на термоси "Sapir" 0.5 л. и 1 л., е заблуждаваща и следователно нелоялна. Спорният по делото въпрос е дали след прекратяването на нелоялната търговска практика председателят на КЗП може да забранява извършването й. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи какви са целта и характерът на наложената ПАМ, изразяваща се в забрана за извършване на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за периода от 13.012014 г. до 19.01.2014 г. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното, а именно: ограничението на забраната единствено за посочения по-горе времеви период, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба. В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗЗП е изводът на съда, че към дата 19.03.2014 г. процесната заповед е лишена от предмет, поради несъществуваща порочна търговска практика. Като е стигнал до тези изводи и е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповед № 203 от 19.03.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна. Цитираното от съда решение № 2815 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13633/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение, не е задължителна за съда практика, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и при положение, че настоящият състав не приема изложените в него съображения и правни изводи, не е длъжен да се съобрази с него. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение