Решение № 12317 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2009 г.

Решение № 12317 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 1371 от 15.01.2009 г., постановено по адм. д. № 5446/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Навеждат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Сдружение "Планински свят" със седалище в гр. Пещера оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЛС-04-735/29.07.2008 г. на зам. министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на сдружение "Планински свят" в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). От фактическа страна съдът установил, че сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Пазарджишкия окръжен съд с решение от 17.02.2006 г. На 04.07.2008 г. сдружението подало молба до министъра на правосъдието за вписване му в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. След регистриране на сдружението в окръжния съд по седалището му, ЗЮЛНЦ бил изменен и допълнен, като със Закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ, обн. ДВ бр. 79/29.09.2006 г. с § 12 е даден едногодишен срок от влизане на закона в сила за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които не са вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието да подадат заявление за вписването им. Законът е влязъл в сила на 03.10.2006 г. и съответно едногодишния срок е изтекъл на 03.10.2007 г. Вписването в Централния регистър е отказано поради изтичане на преклузивния едногодишен срок за подаване на заявлението. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че сдружението е заварено юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Посочил, е че вписването в централния регистър може да бъде отказано само при наличие на хипотезите на чл. 37, ал. 2 и чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, а нормата на чл. 48 лимитативно изброява случаите, при които вписването в Централния регистър на юридическо лице с нестопанска цел може да бъде заличено. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, на което е заличено вписването, може да заяви повторно вписване не по-рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му, като това право може да бъде упражнено еднократно. Направен е извод, че след като законът изчерпателно е изброил хипотезите на отказ и заличаване на вписването в Централния регистър, като при заличаването не е регламентиран краен срок за подаване на заявление за повторно вписване, то едногодишния срок по § 12 както и този по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не са преклузивни и са създадени от законодателя с оглед обезпечаване на правната сигурност, като неизпълнението на задължението за вписване в този регистър не е скрепено с никакви санкции. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че срокът по § 12 от ПЗР на ЗЮЛНЦ - ДВ бр. 79/2006 г. не е преклузивен е незаконосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че сдружението е регистрирано и вписано в съдебния регистър на 17.02.2006 г. и до изменението на ЗЮЛНЦ в сила от 03.10.2006 г. същото не е подало заявление за вписване в Централния регистър, поради което същото е заварено по смисъла на § 12 от ЗЮЛНЦ. Съгласно редакцията на чл. 38, ал. 3, в сила до 02.10.2006 г., юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2. С изменението на посочената норма от 03.10.2006 г. юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър. С правилото на § 12 от Преходната разпоредба към Закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 79 от 2006 г.) е разпоредено заварените юридически лица, вписани в съдебния, но невписани в централния регистър да подадат заявление за вписване в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Юридическите лица с нестопанска цел, определени да извършват общественополезна дейност са длъжни по силата на закона, след като сами са се самоопределили да осъществяват такава дейност, да се впишат в Централния регистър при Министерството на правосъдието. С изменението на ЗЮЛНЦ, в сила от 03.10.2006 г. се въвежда срок, в който следва регистрираните по съдебен ред, но невписани в регистъра лица да реализират задължението си и да заявят вписване. Съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В настоящият случай с § 12 е даден срок за вписване на съдебно регистрирани юридически лица, но невписани в централния регистър, който е преклузивен. С посочената норма законодателят е предоставил възможност на регистрираните по съдебен ред, но невписани в регистъра към Министерството на правосъдието юридически лица с нестопанска цел да упражнят задължението си за вписване в посочения срок, който като находящ се в предходна разпоредба има сила само и единствено за заварените юридически лица. Фактът, че срокът е преклузивен следва, както от самата редакция на § 12, така и от специфичните изисквания, на които трябва да отговарят юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. След като последните са се самоопредели да осъществяват общественополезна дейност, то за тях е възникнало и законовото задължение да се впишат в Централния регистър в определения за това законов срок. Въз основа на вписването те придобиват права и задължения, които ги отличават от другите юридически лица с нестопанска цел. Да се приеме, че срокът не е преклузивен означава да се обезсмисли наличието на самата разпоредба. Ако за законодателя е било без значение дали заварените юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност са вписани в Централния регистър на Министерството на правосъдието, то не би определил изричен срок за подаване на заявления за вписване, както е сторил с § 12 ПР на ЗИДЗЮЛНЦ. След като с изрична норма е определен такъв срок, същият се явява задължителен и неспазването му от юридическите лица задължава административния орган да се съобрази с посочената норма, която има императивен характер. Незаконосъобразно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 45, ал. 4 и 48 от ЗЮЛНЦ, регламентиращи материалноправните предпоставки, при наличието на които административният орган следва да постанови отказ за вписване или заличи вписването на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, тъй като същите биха били относими единствено ако срокът, определен в § 12 е инструктивен или е спазен. След като сдружението не е подало заявление за вписването му в Централния регистър в срока по § 12, то отказът на зам. министър на правосъдието да извърши вписването е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЮЛНЦ. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,