Решение № 12123 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2015 г.

Решение № 12123 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., срещу решение № 1061/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 809/2014 г. на Административен съд-П., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-160-6500/16056/21.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказана финансова помощ по СЕПП в размер на 15 811.09 лв и по НР2 - 7 419.72 лв, при съответно наложена санкция за бъдещ период по СЕПП - 12 098.30 лв и по НР2 - 5 677.41 лв, по заявлението за подпомагане на И. Н. М. от гр. П., за кампания 2012 г., и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира се отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът - И. Н. М., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат М. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С атакуваното решение Пловдивският административен съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че уведомително писмо № 02-160-6500/16056/21.09.2013 г. е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в т. ч. при липсата на мотиви, както и в противоречие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, че административният орган се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, но не са индивидуализирани площите, по отношение на които е отказано на съответното правно основание, а оттам и че съдът не може установи дали те наистина са налице. Посочено е, че в мотивите на административния орган липсват данни за всяко едно БЗС, какви обстоятелства са били установени, за да бъде отказано подпомагането, както и дали са извършени физически проверки на място през 2012 г. Относно констатираното от органа "застъпване" е прието, че на жалбоподателя е посочен само размерът, но не и с кой парцел е налице застъпване, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че уведомителното писмо не съдържа мотиви, а само описание на съдържанието в приложените таблици, от които не могат да бъдат извлечени аргументите на органа за постановяване на отказа за подпомагане, както по СЕПП, така и по НР2. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя направените от административния съд изводи, че в уведомителното писмо не са посочени конкретните площи, относно които е отказано подпомагането. М. е заявил за подпомагане 43 броя парцели, еднакви и по двете мерки. При извършване на административните проверки и издаване на акта, органът е ползвал данни от Специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., за което жалбоподателят е информиран с писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-2881/15.05.2013 г. В колона 5 от таблиците към уведомителното писмо са посочени всички площи, които не отговарят на изискванията за подпомагане - не са поддържани в добро земеделско състояние и не се стопанисват, поради което органът правилно по отношение на тях се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП при издаване на отказа от подпомагане. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключенията, дадени от съдебно-техническата и съдебно-агрономическа експертиза, административният съд приема, че процесното писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Противно на приетото от съдебния състав, отказът по заявлението за финансово подпомагане по СЕПП и НР2, обективира фактически и правни основания за постановяването му, с посочване на текстовете на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В уведомителното писмо и таблиците към него са отразени, както заявените за подпомагане БЗС, така и каква част от тях е приета за недопустима за подпомагане и на какво основание. При това, тези данни кореспондират изцяло с приобщените по делото експертни заключения, изготвени въз основа на проверка налице ли е наддеклариране и за каква част от имотите. От заключенията е видно, че М. не е обработвал част от площите, представляващи затревени територии, дерета, оврази и др. недопустими за подпомагане площи. Установено е, че административният орган правилно е изчислил и недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и по НР2, в размер общо на 45.75ха. Относно застъпената площ, също неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в уведомителното писмо не е посочен размерът на установеното застъпване, нито за кой парцел се отнася. Видно от процесния административен акт, и по-конкретно от колона 3 от него, за парцел № 58428-201-15-1 декларираната площ е 1.01ха, а площта след разрешаване на двойно заявени площи е 0.03ха, поради което и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, съответно чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г., ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за което кандидатът е уведомен с нарочно писмо изх. № 02-160-6500/14224/13.09.2012 г. В този смисъл, установеното от фактическа страна обуславя извода, че правилно административният орган в уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане за кампания 2012 г. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания за издаването си, поради което в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. При това, установеното от фактическа страна, в т. ч. по данни от приобщените заключения на СТЕ и САЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. От доказателствата по делото се потвърждава по несъмнен начин, че недопустими за подпомагане площи по СЕПП и по НР2 са общо 45.75ха от заявените за подпомагане 59.79ха. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е следвало да приеме, че издателят на атакувания пред него акт е установил, че са налице посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания при издаването му. А по аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, в изключителните случаи визирани от чл. 15 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.). Последните, видно от изявленията на вещото лице, не са могли да бъдат установени посредством съдебно-техническа експертиза, предвид изминалия дълъг период от време и невъзможността да бъде отговорено на въпроса какви са били наличните в имотите дървета и/или храсти по приложените карти на БЗС, за всеки от имотите, заявени за подпомагане, през 2012 г. Изготвената по делото съдебно-агрономическа експертиза, също сочи, че ако мерите и пасищата са поддържани в добро състояние и са обработвани през годината е невъзможно при извършената теренна проверка и заснемане през месец октомври 2012 г., да няма следи от извършените мероприятия, а такива не са установени. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Противно на становището, застъпено от първоинстанционния съд, атакуваният пред последния акт съдържа подробни съображения за наличието на двете посочени в него основания за отказ от финансово подпомагане - "неподдържане на площите в добро земеделско състояние", съгласно утвърдения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и площи, заявени от повече от един кандидат и неотстранени застъпвания, при това в размер над 50%, при което правилно от административния орган е приложен текста на чл. 58 на Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., според който, когато разликата между декларираната за подпомагане площ надвишава допустимата за подпомагане с повече от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, съобразно наддекларираните площи, /каквато именно е наложена на М. по СЕПП и НР2/. Предвид данните по делото, в т. ч. и СТЕ и САЕ, липсва каквото и да било основание да се приеме, че актът е незаконосъобразен. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не се установява съществен порок при постановяване на оспорения в първоинстанционното производство, административен акт, а оттам и че решението на АС-П., с което този акт е отменен, е неправилно. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, подадена от И. М., срещу уведомително писмо № 02-160-6500/16056/21.09.2013 г. С оглед изхода на спора на ответника по касация разноски не се дължат. Н. Д. фонд "Земеделие" не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение