Решение № 13647 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2010 г.

Решение № 13647 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6 от 23.02.2010 г., постановено по адм. д. № 130/2009 г. Административен съд гр. Силистра е отменил заповед № РД-0912-186/19.06.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Силистра в частта й по п. 1, п. 2, п. 4, п. 5 - относно ЗЗОЛ с ИЗ № 1154, ИЗ № 1016 и ИЗ № 973, п. 6, п. 7, п. 8 - относно ЗЗОЛ с ИЗ № 997 и по п. 10, с които са наложени финансови неустойки на "МБАЛ- Тутракан" ЕООД в общ размер от 2 700.00 лева. Отхвърлил е жалбата срещу Заповед № РД-0912-186/19.06.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Силистра, в частта й по п. 3, п. 5, относно ЗЗОЛ с ИЗ № 986, п. 8 - относно ЗЗОЛ с ИЗ № 1201, № 879 и № 874 и по п. 9, с които са наложени финансови неустойки на "МБАЛ-Тутракан" ЕООД в размер общо на 1 080.00 лева. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - гр. Силистра с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отменена заповед № РД-0912-186/19.06.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Силистра в частта й по п. 1, п. 2, п. 4, п. 5 - относно ЗЗОЛ с ИЗ № 1154, ИЗ № 1016 е ИЗ № 973, и по п. 10, с които са наложени финансови неустойки на "МБАЛ- Тутракан" ЕООД. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. В съдебно заседание касационния жалбоподател - директора на РЗОК - гр. Силистра, редовно призован, не се представлява и не изразява допълнително становище. Ответникът по жалбата - "МБАЛ - Тутракан" ЕООД, в съдебно заседание се представлява от адв. Георгиева, която счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на АС - Силистра е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства и приложимия материален закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическата обстановка по спора. Правните мотиви на съдебното решение в частта, в която оспорения административен акт е отменен са изчерпателни и ясни, и са в съответствие с писмените данни и с констатациите на назначеното по делото вещо лице, неоспорено от страните. По т. 1, т. 2 и т. 4 от отменената част от заповедта, са наложени финансови неустойки за нарушения на чл. 183, ал. I т. 1 НРД/06 г., т. 196.6 б. "а" от Решение № РД-УС-04-17/20.01.09 г. на УС НЗОК, Приложение № 17 и чл. 8, ал. I т. 1 от ИД, като е приложено правното основание по чл. 238, ал. IV т. 4 б. "б" п. т. "аа" от НРД/06 г. Фактическите констатации съдържащи се в МП по т. 2.1 за ЗЗОЛ с ИЗ № 848; по т. 2.2 абз. "първи" за ЗЗОЛ с ИЗ № 986 и по т. 2.3 за ЗЗОЛ с ИЗ № 1217, се свеждат до липса на индикации, които да обосноват преминаването по клинична пътека /КП/№ 30 "Заболявания на тънкото и дебелото черво". Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е повдигнат медицински спор - кога е налице прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в КП № 30, и за изясняването му е назначил и приел заключение на съдебно-медицинска експертиза № II-104/2009 г. Вещото лице е категорично, че данните от статуса и функционалното изследване на ИЗ № 848 и ИЗ № 986 и ИЗ № 1217 отговарят на индикациите за хоспитализация по КП № 30. С оглед спецификата на познания в областта на медицината, страните са поставяли въпроси на вещото лице в съдебно заседание от 06.01.2010г и експертът е защитил становището си, че симптоматиката по трите ИЗ отговарят на диагнозата и не е налице нарушение при хоспитализацията на ЗЗОЛ. Правилно в решението си административния съд е приел, че приложените финансови неустойки на основание чл. 238, ал. IV т. 4 б. "б" п. т. "аа" от НРД/2006 г. за "прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната КП", не се оправдават от фактическа страна, тъй като констатациите в МП по т. 2.1, т. 2.2 абз. "първи" и т. 2.4 са опровергани в хода на настоящия процес, поради което санкциите по т. 1, т. 2 и т. 4 от оспорената Заповед № РД-0912-186/19.06.09 г. на директора на РЗОК гр. Силистра следва да бъдат отменени. По т. 5 за ЗЗОЛ с ИЗ № 1154, № 1016, № 973 и по т. 10 от отменената част от заповедта се касае за финансова неустойка, наложена за нарушения, изразили се в "неспазване на ДЛА по КП № 47 "Нестабилна форма на ангина пекторис без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение" в частта на алгоритъма -"ехокардиография се извършва до 2-рия час от началото на хоспитализацията", съгласно корекции в КП от 05.03.2009 г. /л. 98/ на УС на НЗОК. Последните са надлежно съобщени на изпълнителите на болнична помощ и по този въпрос страните не спорят. Същото по вид е и нарушението по т. 10. от заповедта отнасящо се до ЗЗОЛ с ИЗ № 1027 по КП № 47, която пациентка е преминала по две отделни клинични пътеки № 52 с ИЗ № 546 и процесната. За да достигне до този извод, както правилно е установил и административния съд, контролния лекарски екип е установил заличавания на апаратната дата и час на приложените в административната преписка ехокардиографии /л. 26, л. 27, л. 29 и л. 31/, което осуетява възможността за точно установяване на момента на извършване на задължителното изследване. Заличаването е било установено и със съставен Съвместен протокол по реда на чл. 228, ал. III от НРД/06 г. на 14.04.2009 г. /л. 95/ и нарушението е било квалифицирано като "несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ" по чл. 188 НРД/06 г., т. 196.6 б. "б" от Решение № РД-УС-04-17/20.01.09 г. на УС НЗОК; чл. 5, т. 2 и чл. 11 от ИД. Така обжалваното пред касационната инстанция нарушение на лечебно-диагностичния алгоритъм по КП № 47 се отнася до ЗЗОЛ с ИЗ № 1154, № 1016, № 973 и до ЗЗОЛ с ИЗ № 1027 по КП № 47, която пациентка е преминала по две отделни клинични пътеки № 52 с ИЗ № 546 и процесната. Съгласно приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, вещото лице при проверката на пълната медицинска документация е дало заключение, че за ЗЗОЛ с ИЗ № 1154 не се установява заличаване на апаратната дата и час при обсъждане на оригиналната ехокардиография приложена към ИЗ, което се поддържа в съдебно заседание на 06.01.2010 г. Експертизата по безспорен и категоричен начин чрез обсъждане на оригинала на изследването, е установила, че липсва заличаване и ехокардиографията е извършена до 2-рия час от хоспитализирането на пациента. Според вещото лице изследванията на пациентите с ИЗ № 1016 и ИЗ № 973 са извършвани на един и същи ехограф, който няма автоматични настройки за отразяване в образното изследване на неговата дата и час. Това заключение на вещото лице не е било опровергано в съдебното производство пред АС- Силистра. Съдът правилно е констатирал в мотивите на обжалваното решение, че в МП не е индивидуализиран апарата, на който е извършвано всяко от процесните изследвания. С оглед на което правилни са изводите на административния съд, че доколкото констатацията не е еднозначна, не може да изведе от така обсъдените доказателства извод - има ли заличаване и на какво: само на датата; или само на часа; или и на двете. Ето защо, правилно АС- Силистра е приел, че като недоказани фактите по отношение на ЗЗОЛ с ИЗ № 1016 и № 973, не могат да бъдат годно основание за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. IV т. 4 б. "б" от НРД/06 г. от ответния административен орган и в тази им част същите правилно са били отменени. Съобразявайки изводите на СМЕ, че по КП № 47 на всички пациенти по проверените ИЗ изискването ехокардиографията да е извършена до 2-рия час от хоспитализирането на пациента е било спазено, съдът правилно е приел, че и по отношение на ЗЗОЛ с ИЗ№ 1027, независимо от заличаването на апаратния час, не е осъществено нарушението, за което е наложена оспорената финансова неустойка по т. 10 от Заповед № РД-0912-186/19.06.09 г., поради което същата правилно е била отменена. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че правилно и в съответствие с материалния закон оспорената заповед е отменена в процесната част и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,