Решение № 15774 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2018 г.

Решение № 15774 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник РУП Т. при ОДМВР П. срещу Решение № 2099 от 28.11.2017 г. по адм. дело № 2046/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-6207-000109 от 19.06.2017 г., с която спрямо Г. П. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответната страна - Г. П. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-6207-000109 от 19.06.2017 г., АС – П. е установил, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д97558 от 19.06.2017 г., в който е отразена следната фактическа обстановка: на 19.06.2017 г., в 14: 04 часа, в община М. на път втори клас № 56 Г. П. е управлявал лек автомобил ДЕУ НУБИРА с рег. [рег. номер на МПС] с изтекъл срок на СУМПС и с влязло в сила НП 14-1030-001572, връчено на 14.04.2015 г., което не е обжалвано и не е заплатено в срок. Въз основа на така установеното, е издадена Заповед № 17-6207-000109/19.06.2017 г, с която административният орган, за нарушение на чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, е приложил спрямо П. принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт е представена Заповед № 317 з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР - П., от която е видно, че в изпълнение на Заповед № 8121 з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощен началника на сектор 'Пътна полиция", в качеството му на длъжностно лице от ОД на МВР - П. да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. По делото е представена справка, според която оспорващият на 13.04.2007 г. е издържал изпит за управление на МПС категория "В", за което на 06.07.2007 г. му е издадено СУМПС №[номер], валидно до 12.06.2017. По данни от същата справка е видно, че отнетото на 19.06.2017 г. СУМПС на водача е подновено на 20.06.2017 г. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Според състава на АС П., административният орган не е изяснил чия собственост е процесният лек автомобил ДЕУ НУБИРА. На следващо място, съдът е приел, че към датата на проверката - 19.06.2017 г. водачът притежава свидетелство за управление и не е бил лишен от право да управлява МПС. А и фактът на изтичане на срока на свидетелството за правоуправление не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането на срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС за съответната категория. С изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си, т. к. същото подлежи на подмяна съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-157/01.20.2002 г. В случай, че срокът на валидност на този документ изтече, той се превръща в нередовен документ по смисъла на § 1, т. 1, б. "ж" от ДР на ЗБЛД. Санкцията за лице, което използва такъв нередовен документ е предвидена в чл. 81, ал. 2, т. 6 от с. з. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. На първо място неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изяснил чия собственост е процесният лек автомобил. В съставения АУАН, приет като доказателство по делото, изрично е посочено, че автомобилът е собственост на П. и този факт не е бил спорен по делото. В случая спорът е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.), "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност. Законодателят е приел, че на всеки десет (пет) години е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това правото на управление на МПС е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. П. това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. По изложените съображения, управляването на моторно превозно средство от водач с изтекъл срок на валидност на СУМПС, се включва в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Правното значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които законодателят е придал изрично обратно действие или от съдебно решение, което отменя с обратна сила един факт или при отмяна при условията на чл. 99 АПК на един административен акт, който е фактическо основание за издаване на оспорения акт. Издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство на г-н Петков след издаването на оспорената заповед не е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Този факт би могъл да има отношение към изпълнението на приложената принудителна мярка, но не и към законосъобразността й. Законосъобразността на мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че е налице визираното в правната норма административно нарушение – управление на превозно средство без валидно свидетелство за управление. Това прави оспорената заповед законосъобразна и съответна както на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН. Изложеното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдебното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Г. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-6207-000109 от 19.06.2017 г. на Началник РУП Т. при ОДМВР П.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение