Решение № 562 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2011 г.

Решение № 562 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, срещу Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. IV. 1., т. IV. 2. и т. IV. 3., с която считано от 01.07.2011 г. са утвърдени: 1. цени без ДДС, по които "ЧЕЗ Разпределение България" АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители, включващи: а) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00632 лв./кВтч, и б) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,03755 лв./кВтч;

1. цена без ДДС на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за достъп до разпределителната мрежа, която се дължи от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение в размер на 0,00565 лв./кВтч, и

1. ценообразуващи елементи общо за цените по т. IV. 1. и т. IV. 2. от решението от които: а) необходими годишни приходи за четвърти ценови период в размер на 325 663 хил. лв., и б) прогнозни количества електрическа енергия за четвърти ценови период - 9 071 507 МВтч.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, поради неспазване на формата на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че регулаторният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ/наредбата), както и че утвърдените от него цени противоречат на нормите на чл. 31, т. 1 и т. 2 от ЗЕ. Твърди, че решението не е мотивирано, включително не е спазено правилото на чл. 32а, ал. 1, т. 2, б. "а" от наредбата. Сочи, че актът не изпълнява целите на закона, заложени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЕ. По подробно развитите в жалбата и в допълнително депозираните писмени бележки доводи моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/Комисията) чрез процесуалния й представител оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, алтернативно - за неоснователна, по съображения, изложени в писменото му становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по същество. Счита, че атакуваният административен акт е законосъобразен и не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна. Сочи, че Комисията в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК и чл. 13, ал. 2 от ЗЕ е изложила подробни мотиви, отразени в отделен акт, обсъдила е и всички съображения на заявителя и е приела за основателно единствено това относно приетото увеличение на размера на планираните инвестиции за изкупуване на енергийни обекти. Според прокурора, извършената с оспореното решение корекция на цените за процесния период е съобразно с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ, относими към приложимия в случая метод на регулиране "горна граница на приходи". Поддържа становище, че регулаторът е извършил преценка на предложените от оспорващото дружество цени в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и съобразно нормативно установените критерии. Изтъква, че ДКЕВР не е длъжна да приеме предложението на енергийното предприятие за изменение на цените, а го преценява съобразно определените в закона критерии, поради което утвърдените от нея цени могат да се различават от заявените.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, след извършена проверка на допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт.

На първо място, намира за неоснователно възражението на ДКЕВР, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Позоваването на ответника на приетото от комисията Решение № Ц-17/28.06.2012 г., с което по отношение на същото дружество се утвърждават нови цени за следващата ценова година, считано от 01.07.2012 г., е неотносимо към спорното правоотношение. Налице са два самостоятелни административни акта, издадени на собствено основание, действащи за различни периоди от време и подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Последващото решение е нов индивидуален административен акт (чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ), който не отменя предходния такъв и не се отразява на неговата обжалваемост. Атакуваното решение има за предмет регулиране на цените за четвъртата ценова година на втория регулаторен период. Същото засяга пряко и непосредствено правната сфера на енергийното предприятие - негов адресат, за когото безспорно е налице правен интерес от оспорването му. Изпълнението на акта или изчерпването на действието му в хода на съдебното производство, не рефлектират върху правото на жалба, което в случая е надлежно упражнено. Поради това настоящото съдебно производство не е лишено от предмет, нито е налице отпаднал интерес за "ЧЕЗ Разпределение България" АД от обжалването на Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР с съответната му част. По тези съображения Върховния административен съд намира жалбата за процесуално допустима.

По съществото на спора от фактическа и правна страна съдът установи следното:

Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД е електроразпределително предприятие и титуляр на лицензия за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия". На 31.03.2011 г. същото е подало заявление до ДКЕВР по чл. 27 от НРЦЕЕ за утвърждаване на цени на електрическа енергия, с приложени към него документи съгласно чл. 28б, ал. 3 от наредбата. Предложените от дружеството стойности за ценовия период 01.07.2011 г. - 30.06.2012 г. са както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа - 0,01173 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00697 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,04552 лв./кВтч; необходими годишни приходи в размер на 437 943 хил. лв. и прогнозни количества за пренесена електрическа енергия - 9 071 506 х. кВтч.

По заявлението е изготвен доклад от 20.05.2011 г. от работна група на дирекция "Електроенергетика", дирекция "Икономически анализи и работа с потребители" и дирекция "Правна" до председателя на ДКЕВР относно утвърждаването на цени в сектор "Електроенергетика". В частта му относно електроразпределителните дружества е посочено, че на основание § 4 ПЗР на НРЦЕЕ за енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на ел. енергия се прилага метод на регулиране "горна граница на приходи" - чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ. В доклада по отношение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е направено сравнение в табличен вид между утвърдените с Решение № Ц-030 от 28.06.2010 г. на ДКЕВР цени без ДДС за мрежови услуги за предходната ценова година и на утвърдените основни ценови параметри в началото на втория регулаторен период и заявеното от дружеството с предложение за промяна за четвъртата година в рамките на втория регулаторен период, включително и относно ценообразуващите елементи. Становището на работната група е, че искането на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за промяна на основни ценообразуващи елементи като регулаторна база на активите, възвращаемост и обща стойност на оперативните разходи е необосновано, тъй като касае прилагане на разпоредби, относими при започване на нов регулаторен период. В доклада са изброени и показателите за качество на услугите, по които е констатирано неизпълнение на целевите нива, предвидени в Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката). След анализ и оценка на представената от енергийното предприятие информация и при прилагане на съответните корекции, работната група е формирала предложение до регулаторния орган за утвърждаване на следните цени за "ЧЕЗ Разпределение България" АД: цена за достъп - 0,00548 лв./кВтч; цена за пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00623 лв./кВтч; цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,03698 лв./кВтч и необходими годишни приходи - 319 920 хил. лв.

Докладът на работната група е приет от комисията на закрито заседание с Протоколно решение № 77/25.05.2011 г. В изпълнение на изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗЕ и чл. 30 от НРЦЕЕ със същото решение ДКЕВР е насрочила открито заседание на 31.05.2011 г. за разглеждане на заявленията и доклада, за участие в което да бъдат поканени представители на заявителите, като е постановила докладът, мястото, часът и датата на разглеждането да се обявят на интернет страницата на ДКЕВР. Жалбоподателят е уведомен за откритото заседание с писмо от 26.05.2011 г.

Видно от Протокол № 81/31.05.2012 г., ДКЕВР е провела открито заседание за обсъждане на подадените заявления и изготвения по тях доклад, на което са присъствали и са изразили становище представители на заявителите, в това число и "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Дружеството е депозирало на 01.06.2011 г. и писмено становище по доклада в частта относно цените за достъп, пренос и ценообразуващите елементи, отнасяща се до неговото заявление.

На 06.06.2011 г. се е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е приет проект на решение относно утвърждаване на цени на електрическа енергия в сектор "Електроенергетика" от 01.07.2011 г., включително на цени за мрежови услуги, като по отношение на жалбоподателя са възприети предложените в доклада на работната група стойности на цените за пренасяне, за достъп и на необходимите годишни приходи (т. IV, 1, 2 и 3 от проекта). На същото заседание е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение за 10.06.2011 г., за което са поканени заинтересованите по смисъла на чл. 14 от ЗЕ лица. Съобщението за общественото обсъждане и проектът на решението са публикувани на интернет - страницата на ДКЕВР. Проведеното обществено обсъждане е отразено в Протокол от 10.06.2011 г., в който са посочени представителите на поканените заинтересовани лица с отразяване на техните становища и позицията на регулаторния орган по поставените въпроси. Комисията е определила 14-дневен срок от датата на общественото обсъждане за предоставяне на становища по проекта.

След проведено закрито заседание, на 29.06.2011 г. Комисията е приела Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г., с което в обжалваната му част е утвърдила цените без ДДС за мрежови услуги, считано от 01.07.2011 г., както следва: 1. цени без ДДС, по които "ЧЕЗ Разпределение България" АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители: а) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение от 0,00632 лв./кВтч, и б) цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение от 0,03755 лв./кВтч; 2. цена без ДДС на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за достъп до разпределителната мрежа, която се дължи от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение в размер на 0,00565 лв./кВтч; 3. ценообразуващи елементи за цените по т. IV. 1. и т. IV. 2. от решението, както следва: а) необходими годишни приходи за четвърти ценови период в размер на 325 663 хил. лв., и б) прогнозни количества електрическа енергия за четвърти ценови период от 9 071 507 МВтч. Мотивите към решението са приети на закрито заседание на Комисията, проведено на 07.07.2011 г. В тях е посочен приложеният от регулатора подход при определянето на цените, направените корекции спрямо предложените от дружеството стойности, одобрените разходи и тези, които не се признават, както и причините за това - завишени размери на заявени разходи, параметри, неподлежащи на преразглеждане по време на текущ регулаторен период, разходи, които не са свързани с лицензионната дейност и т. н.

По делото е допусната и назначена единична съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), заключението по която е прието като неоспорено от страните. На база извършени анализи и изчисления вещото лице е установило, че при изчисляването на необходимите годишни приходи за четвъртия ценови период и заявителят "ЧЕЗ Разпределение България" АД, и административният орган не са приложили формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ в нейната пълнота и ограничения. По отношение на параметрите на утвърдените от ДКЕВР необходими приходи на дружеството за процесния ценови период и начина на тяхното изчисление вещото лице е констатирало, че Комисията е изчислила правилно разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, както и разходите за разпределение, административните и разходите с общо предназначение. Според заключението на експертизата, приложените към последната категория разходи корекционни коефициенти И - 4,5 % (индекс на инфлация) и Х - 1,7 % (коефициент за подобряване на ефективността) се разминават с посочените в мотивите на решението стойности: И - 4,8 % и Х - 2 %, но е прието, че разликата е в еднакъв размер и не променя крайния резултат за 2,8 % увеличение. Констатирано е, че регулаторната база на активите е коригирана, като към утвърдената й за регулаторния период стойност са признати допълнително средногодишни инвестиции в размер на 40 000 хил. лева, което увеличение попада извън обхвата на формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2012 г., се установява, че тези инвестиции са за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа, т. е. за изкупуване от електроразпределителното дружество на активи, които вече са изградени от потребителите (трафопостове и въведени в експлоатация енергийни обекти). Установено е, че разходите за амортизация не са коригирани и са равни на утвърдените за предходния ценови период такива. Вещото лице е отчело, че утвърдените разходи за амортизация не съответстват на отчетените разходи за амортизация за 2010 г., като е обяснило на какво се дължи тази разлика, съобразявайки и че тези разходи не могат и не следва да се очаква да съответстват точно на отчетените за който и да е от ценовите периоди. Според експертното заключение, икономически обосновани за регулираната дейност са разходите за амортизации, изчислени върху признатите активи, които включват активите в експлоатация за базисната година и планираните такива като инвестиции през регулаторния период. В случая е установено преизпълнение на инвестиционната програма на дружеството, т. е. въведени в експлоатация активи на по-висока от планираната стойност, от една страна и от друга - допуснато от ДКЕВР коригиране на регулаторната база на активите за четвъртия ценови период чрез включването на допълнително признати инвестиции, без това да е отразено в корекция на утвърдените разходи за амортизации. При тези констатации и с оглед признатия по-висок размер на средногодишните инвестиции без да е признато съпътстващото увеличение на разходите за амортизация свързано със стойността на инвестициите, вещото лице счита, че дружеството начислява и ще начислява по-висок размер разходи за амортизации, поради което утвърдените от регулатора такива не покриват в пълен размер икономически обоснованите разходи за амортизации. По отношение на определения размер на възвращаемостта на капитала експертното заключение сочи, че същият се равнява на 12 % върху коригираната регулаторна база на активите. Анализът на вещото лице показва, че маржът на дружеството, като сума от утвърдените разходи за разпределение, административни и разходи с общо предназначение, разходи за амортизации и възвращаемост на капитала не е намален, а напротив - в конкретния случай възвращаемостта на капитала е увеличена поради преразглеждането от страна на ДКЕВР на инвестициите на дружеството. Според заключението на СИЕ, участващият във формулата Z-фактор, представляващ абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за електрическа енергия за предходния ценови период, е включен съобразно предвиденото в размера на заявената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД стойност, която е изчислена по формулата на т. 58 (без Р-корекция) от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Вещото лице е установило, че приложената от Комисията Y-корекция в размер на 402 хил. лева, с която са намалени необходимите годишни приходи на предприятието не се потвърждава от направените изчисления при прилагане подхода на комисията за отчитане само на показателите за качество на енергията и качество на обслужването, по които е налице неизпълнение за 2010 г. Вземайки предвид само показателите с неизпълнение и на база формулите от раздел пети на Методиката, вещото лице е изчислило, че Y-корекцията възлиза на 1 864 хил. лева, поради което определеният от органа размер (402 хил. лева) не е изчислен в съответствие с Методиката. В експертното заключение е посочено още, че ако бъдат отчетени всички показатели, какъвто подход възприема дружеството, тези от тях с изпълнение изцяло компенсират показателите с неизпълнение, като в този случай Y-корекцията е отрицателно число и следователно с него не могат да се намаляват необходимите годишни приходи. Не на последно място вещото лице счита, че поради влиянието на инфлацията върху разходите, а на разходите - върху необходимия оборотен капитал, последният трябва да се коригира с инфлация при годишните корекции на цените по време на регулаторния период, което ще се отрази в изменение и на полагащата се възвращаемост на капитала, като изчислението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за необходим оборотен капитал е относимо към определянето на регулаторната база на активите за първата година от регулаторния период.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, в това число и заключението на СТЕ при извършената служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна.

Атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на нормативно определените му правомощия по регулиране на цените на електрическата енергия съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 2, чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 25, ал. 3 и чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Решението е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалвания акт. Няма спор, че мотивирането на административните актове е задължително условие за тяхната законосъобразност. То при всички случаи се отнася и до решенията, приемани от ДКЕВР в качеството й на колективен административен орган по силата на изричната норма на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ и чл. 34, ал. 3 от наредбата. Неизлагането на мотиви в самия административен акт обаче не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). С други думи, издаването на административния акт и излагането на съображенията по които административният орган е стигнал до едно или друго решение, не е необходимо да съвпадат по време.

В конкретната хипотеза мотивите обосноваващи взетото от ДКЕВР решение се извличат от доклада на работната група, в който се съдържа експертно становище по заявлението и приложената към него документация, от протокола от проведеното на 31.05.2011 г. открито заседание с участие на заявителя, както и от протокола от състоялото се на 10.06.2011 г. обществено обсъждане, в което са отразени позициите на страните по спорни въпроси, свързани с предмета на решението. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от НРЦЕЕ регламентира възможност по преписки, които представляват фактическа и правна сложност, мотивите към решенията да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение, както е и сторено в случая. На 07.07.2011 г. ДКЕВР е приела с допълнително решение мотиви към административния акт, които представляват неразделна част от него, като от изложената обосновка се установява какви са били доводите на органа при постановяването му. В частта относно електроразпределителните дружества и крайните снабдители, мотивите са разделени на две части - общи мотиви отнасящи се за всички дружества-заявители, в които е разяснен подходът при определянето на цените за четвъртия ценови период през втория регулаторен период, и индивидуални - отнасящи се за конкретното дружество. В общата част на мотивите е изложен общия подход при определянето на цените съобразно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ в съответствие с § 4 от ПЗР на НРЦЕЕ във връзка с корекциите на утвърдените през предходния ценови период цени. Посочени са ценовите компоненти включени в необходимите годишни приходи, размерът на приложения инфлационен индекс според данните на НСИ от 4,8 % за периода май 2011 г. спрямо май 2010 г. и коефициент за подобряване на ефективността Х - 2%. Стойността на определения от комисията коефициент "Х", част от формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б "б" от наредбата и определен в размер на 2%, с който се намалява нарастването на условно-постоянните разходи на дружествата с отчетената инфлация, е съобразен с условията на ценообразуването за първата година на петгодишния период и с изискванията на наредбата. Факторът "Z", който също участва в приложимата формула е приложен за електроразпределителните дружества, съобразно представената отчетна и прогнозна информация. Съобразени са и допустимите размери на технологичните разходи за четвъртата година, които съгласно т. 38 от Указанията, изменена с решение по т. 1 от Протокол № 77/25.05.2011 г. на ДКЕВР, възлизат на 15 % за "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Посочено е, че в цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания, както и че цените са образувани при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 2 и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В общите мотиви е разяснено и как функционира цялата система и какви са взаимоотношенията между отделните участници във веригата във връзка с ценообразуването и заплащането на цените.

Относно утвърждаването на цените на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са изложени отделно мотиви, относими единствено за дружеството, от които се установява, че възраженията, направени от него в подаденото на 01.06.2011 г. становище са обсъдени, но са счетени за неоснователни. За икономически обосновано и целесъобразно е прието само признаването на предложените от предприятието инвестиционни разходи за изкупуване на енергийни обекти. За мотивиране на утвърдените с решението стойности Комисията се е позовала на изискванията на НРЦЕЕ и Указанията за ценообразуване за корекция по време на регулаторния период при определянето на цените. Поради това настоящата инстанция счита, че условието на закона за мотивиране на акта е изпълнено. Този извод следва и от констатациите на СИЕ. В заключението на вещото лице са посочени разликите между предложените от дружеството цени и ценообразуващи елементи, и утвърдените от комисията такива, както и на какво се дължат тези разлики. Соченото като порок на формата на акта отсъствие на реквизит по чл. 32а, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ в случая не може да се приеме за такова, налагащо отмяна на акта. Съдържащите се в подготвителните документи и в по-късно приетите мотиви конкретни данни и съображения, обуславящи постановения в атакуваното решение резултат, водят на извод за надлежно мотивиране на крайния административен акт.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснати съществени нарушения на процедурата във връзка с приемане на обжалваното решение. Оплакването е бланкетно и не визира конкретни закононарушения.

От материалите по делото се установява, че е спазен предвиденият в НРЦЕЕ специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е проверка на подаденото от "ЧЕЗ Разпределение България" АД заявление, обективирана в доклад на работна група; заявителят е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада, като е депозирал и писмено становище; по изготвения от комисията проект на решение е проведено обществено обсъждане с участие на заинтересованите по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ лица - държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия и обществени организации, пряко свързани с изготвения проект. Според данните в административната преписка посочените в наредбата документи (доклад, проект на решение, протокол от обществено обсъждане) са публикувани на интернет-страницата на комисията. При това положение целта на нормите на чл. 30 и чл. 33 от НРЦЕЕ е изпълнена, тъй като регулаторният орган е осигурил пълноценното упражняване на правото на защита на заявителя и на заинтересованите лица в конкретното административно производство.

Настоящият съдебен състав счита, че е спазена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като видно от материалите по делото, включително съобразявайки и констатациите на вещото лице в заключението му по СИЕ, ДКЕВР е обсъдила обясненията и възраженията на дружеството, като е развила доводи кои от тях приема за основателни и кои не. Решението е постановено и при съобразяване с изискването на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ за мнозинство при приемане на същото от органа.

По изложените съображения съдът счита, че комисията е изпълнила регламентираната в специалната нормативна уредба процедура, както и общите административнопроизводствени правила в АПК.

Утвърждаването от регулаторния орган на цени на мрежовите услуги, различни от предложените в заявлението на електроразпределителното дружество също не обуславя извод за нарушение на закона. Електроразпределителните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за разпределение на електроенергия. Съгласно чл. 36 от Закона за енергетиката цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, като указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия. Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие доказателства, на сравнителни анализи, добрата международна практика, резултатите от текущото наблюдение, както и принципите на регулирането по Закона за енергетиката. В разглежданата хипотеза ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност и не е обвързана от предложението на заявителя, поради което няма пречка комисията да утвърди друг размер на цената, различен от заявения, стига той да е съобразен с материалноправните предпоставки и с целта на закона. Това правомощие на комисията произтича и е израз на нормативно заложената й функция по регулиране на цените на електрическата енергия.

Решението в обжалваната му част обаче е незаконосъобразно, поради несъответствие с материалноправните разпоредби.

По силата на § 4 от ПЗР на НРЦЕЕ за енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия и за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия, се прилага методът на ценово регулиране "горна граница на приходи". В тази хипотеза попада и жалбоподателят. В чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ, регламентиращ горепосочения метод, се съдържа формулата, при която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от наредбата предвижда, че в допълнение към описания метод комисията прилага показатели въз основа на изпълнението (качество на енергията, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират с изпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции. Необходимите приходи се намаляват в съответствие с разликата между отчетеното неизпълнение на целевите показатели за качество и допустимото отклонение съгласно методика, утвърдена от комисията.

Анализът на цитираните норми води на извод, че при утвърждаването на процесните цени се отчитат следните ценообразуващи елементи: 1. утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период, формиращи се от разходи за закупуване на електрическа енергия - за технологични разходи; разходи за разпределение, административни разходи и разходи с общо предназначение, утвърдени на електроразпределителното дружество; разходи за амортизация и възвръщаемост на капитала; 2. индексът на инфлация за предходния период, съобразно влиянието й върху разходите (И); 3. коефициентът за подобряване на ефективността (Х); 4. абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период, като корекцията се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикани от промяна в броя на потребителите (Z); 5. корекция за неизпълнение на показателите за качество, ако има такова (Y).

В заключението на СИЕ е подробно посочено кои от отделните ценообразуващи компоненти са правилно изчислени от ДКЕВР и кои от тях не отговарят на изискванията, като регистрираните отклонения при определянето на необходимите годишни приходи повлияват и крайния размер на утвърдените цени. Двата параметъра, включени в утвърдените в т. IV. 3. на решението необходими годишни приходи, по които се констатира съществено несъответствие с регламентираните правила, са размерът на признатите от комисията разходи за амортизация и приложението на Y-корекцията.

По делото няма спор, че определените от Комисията разходи за амортизация не са коригирани и са равни на утвърдените за предходния ценови период и на първоначално определените за втория регулаторен период стойности. Видно от оспореното решение, на дружеството са признати допълнителни инвестиции в размер на 40 000 хил. лева за изкупуване на вече изградени обекти, за които не са предвидени разходи за амортизация. При увеличаването на размера на инвестициите без съответно коригиране на разходите за амортизация признатият от ДКЕВР размер на разходите за амортизация не покрива икономически обоснованите разходи на дружеството за амортизация на активите, които включват както вече притежаваните, така и планираните, респективно - одобрени от ДКЕВР, за придобиване и стопанисване от предприятието такива. Налице е несъответствие между утвърдената регулаторна база на активите за четвъртия ценови период (увеличена спрямо предходната ценова година с посочения размер допълнителни инвестиции) и на определените разходи за амортизация (с непроменена спрямо предходната ценова година стойност), отразяващо се на правилността на изчислените от Комисията необходими годишни приходи и сочещо на отклонение от формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ при постановяване на решението.

От събраните по делото доказателства се установява и несъответствие на административния акт с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от наредбата. Приетият от Комисията размер на Y-корекцията, с който са намалени необходимите годишни приходи, не се потвърждава от заключението на СИЕ. Приложената от ДКЕВР корекция в размер на 402 хил. лева за неизпълнение на показателите за качество е изчислена при отчитане само на показателите с неизпълнение. При прилагане на така възприетия от Комисията подход Y-корекцията е изчислена от вещото лице като възлизаща на 1 864 хил. лева, докато определеният от органа размер е 402 хил. лева, а при отчитане на всички показатели, включително на тези с изпълнение, Y-корекцията е отрицателно число и не води до намаляване на необходимите годишни приходи. Следователно, приетата от Комисията стойност на Y-корекцията, не кореспондира на нито един от двата подхода, поради което се налага извод, че същата е определена в нарушение на чл. 4, ал. 2 от НРЦЕЕ.

Необходимите годишни приходи за четвъртия ценови период са ценообразуващ елемент на единичните цени за пренос по нива и за достъп, определени в т. IV. 1. и т. IV. 2 на оспореното решение. Неправилното прилагане на нормативно установената формула при изчисляването им води на извод за противоречие на решението в обжалваната му част с материалния закон.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта му по т. IV. 1., т. IV. 2. и т. IV. 3., а делото да се изпрати на ДКЕВР като административна преписка за ново произнасяне по заявлението на "ЧЕЗ Разпределение България" АД при съобразяване на изложените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно изчисляването на необходимите годишни приходи като ценообразуващ елемент.

С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143 от АПК ДКЕВР следва да бъде осъдена да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България" АД сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за платена държавна такса (50 лева) и за възнаграждение на вещо лице (1150 лева).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение