Решение № 4938 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2011 г.

Решение № 4938 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена "Застрахователно акционерно дружество Армеец" ("ЗАД Армеец") АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано от председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор Р. Г., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Дачев, против решение № 74 от 27.01.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), по преписка № КЗК-18/26/2011 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № 18/22.12.2010 г. изпълнителния директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД и управителите на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, в качеството на възложители за откриване на процедура за възлагане на обществената поръчка - договаряне с обявление, с предмет: "Предоставяне на застрахователна услуга чрез сключване на застраховка "Индустриален пожар", застраховка "Релсови превозни средства" за ЕМВ серия 30 и 31 и ДМВ серия 10, за нуждите на "Холдинг БДЖ" ЕАД за срок от пет години и задължителна застраховка за риск "Трудова злополука" за работниците и служителите в "Холдинг БДЖ" ЕАД, "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ - Товарни превози" ЕООД за срок от една година. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалноправни, процесуалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и необоснованост. Твърди се, че КЗК неправилно е приела, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП, тъй като в обявлението и документацията е въведено условие за подбор - премиен приход, което е необосновано ограничаващо, а и въвеждането му не е мотивирано от възложителя. Също така критерият за подбор, въведен от възложителя - пазарен дял не съответства на сложността на предмета и обема на поръчката. Необосновано е ограничено участието на практика на всички български застрахователи да участват в процедурата, тъй като не отговарят на въведените условия. Изискуемият минимален премиен приход е в нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОП. КЗК не е изискала експертно становище относно премийния приход като икономически критерий за един застраховател и до каква степен същият е показателен за икономическото и финансово състояние на едно застрахователно дружество. Възразява се против необсъждането на всички доводи, както и против отхвърлянето на оплакването относно размера на гаранцията за участие. Иска се отмяна на решението, като вместо него се постанови друго по същество, с което се отмени обжалваното решение на възложителя. Ответната КЗК не изразява становище по жалбата. Ответникът "Холдинг БДЖ" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велков, в писмени бележки, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът - "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Станиславова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът - "БДЖ -Товарни превози" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Луканова, в писмен отговор и в с. з. по същество оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Застрахователна компания "Дженерали Застраховане" АД гр. София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че КЗК правилно е преценила, че оспореното решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по предоставянето на застрахователни услуги, е законосъобразно. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Правилно е прието, че възложителят е в правото си, в условията на оперативна самостоятелност, да посочва условията, на които следва да отговаря изпълнителя на услугата, ако това не е в нарушение на чл. 25, ал. 2, ал. 5 и ал. 6, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Въведените условия не са дискриминационни, а представляват гаранции за надеждност при изпълнение на поръчката. Жалбоподателят не е доказал с какво тези условия дават предимство на един от кандидатите спрямо другия. Органът е приел, че едно от техническите изисквания за минимален премиен приход по различни видове рискове също не е ограничителен, доколкото в обявената процедура могат да участват и чужди застрахователи, включително и обединени с местни дружества. Горепосочените условия са били разгледани и с оглед брутния размер на трудовите възнаграждения в дружествата-възложители и тяхното имущество, като тяхното сумиране по месеци и сравнено с първите е било намерено за относимо и съразмерно. Тези мотиви са в пряка връзка и с определената гаранция за изпълнение, която определя пределните стойности на поръчката. Неоснователно е възражението по отношение мотивите и критериите при определяне на пазарния дял на кандидатите за определен вид застраховки. Съображенията на органа при определяне на тези дялове и съотношението между тях се отнасят за стойността на подлежащото на застраховане имущество и работна сила, чиято балансова стойност и общ фонд на месечна брутна работна заплата са били приложени като справки към описанието на обекта на поръчката. След като прецени данните по делото и доводите на страните, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е ЗОП. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбите на настоящия жалбоподател и Застрахователна компания "Дженерали Застраховане" АД, гр. София, против цитираното решение на възложителите по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗОП, за откриване на процедура по ЗОП - договаряне с обявление, с посочения предмет. В частта, с която жалбата на Застрахователна компания "Дженерали Застраховане" АД, гр. София е отхвърлена, решението на КЗК е влязло в сила. В първоначалната жалба на настоящия жалбоподател са развити доводи за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, тъй като в нарушение на принципите на чл. 2 ЗОП и чл. 25, ал. 5 от ЗОП са въведени дискриминационни изисквания към техническите възможности на потенциалните изпълнители - в раздел III. 2. 3 от обявлението са поставени кумулативни минимални изисквания за премиен приход на участника към 30.06.2010 г. при посочените граници за отделните видове застраховки и др. Видно от справка, изготвена от Комисията за финансов надзор, за брутния премиен приход на застрахователите за първото шестмесечие на 2010 г., само четири дружества от общо 19 отговарят на критерия за застраховка "Пожар и природни бедствия". С посоченото е дадено предимство на тези четири дружества. Самите изисквания са въведени некоректно, тъй като не е посочено от кога следва да се установява премиен приход. Възразено е и против определения размер на гаранцията за участие. От данните в преписката, КЗК е установила фактите по спора. Поръчката с цитирания предмет е открита от възложителите "Холдинг БДЖ" ЕАД, БДЖ "Пътнически превози" и БДЖ "Товарни превози" ЕООД, които са взели решение за провеждане на обща процедура за възлагане на основание чл. 8, ал. 6 от ЗОП. Решението е подписано от лицата представляващи възложителите. Решението и обявлението са надлежно публикувани. В раздел II. 1.4 от обявлението не е посочена обща прогнозна стойност на обществената поръчка. Гаранцията за участие е 480 000 лв. В Раздел III. 2.3 "Технически възможности" на обявлението са въведени следните изисквания: участникът да притежава лиценз за извършване на застрахователна дейност по т. 1 от раздел II, буква "А" на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, издаден/и от КФН; да представи декларация - списък на сключени застрахователни договори, през последните три години; разпечатка от първичният администратор на данни (КФН) или еквивалентен надзорен орган на страната, в която кандидатът осъществява дейността си, заверено с подпис и печат на кандидата, с която да доказва, че има премиен приход към 30.06.2010 г., по застраховките предмет на поръчката, както следва: застраховка "Пожар и природни бедствия" не по-малко от 10 000 000 лв., задължителна застраховка "Злополука" не по-малко от 1 000 000 лв.; референция от обслужваща банка и декларация за наличие на представителства на кандидата във всички областни центрове на България. Според представени справки от възложителите, балансовите стойности на имуществото на холдинга към 31.12.2009 г. е 391 079 264, 34 лв. Балансова стойност на 25 ДМВ към 31.12.2009 г. е 102 252 325 лв., а тази на 25 ЕМВ към 31.12.2009 г. е 205 584 706 лева. Подлежащите на застраховане за риска "трудова злополука" лица са в "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД - 220 лица, с общ фонд месечна работна заплата за септември 2010 г. от 167 808, 78 лв., в "БДЖ - Товарни превози" ЕООД - 1016 лица, при общ фонд месечна работна заплата за септември 2010 г. - 735 267, 41 лв. и в "Холдинг БДЖ" ЕАД - 2343 лица, при общ фонд месечна работна заплата за септември 2010 г. - 2 377 189, 76 лв. При тези данни, КЗК е приела за неоснователна жалбата на настоящия жалбоподател. Приела е за неоснователно твърдението, че въведеното изискване към участниците за доказване на премиен приход по видовете застраховки не съответства на обхвата на обществената поръчка по смисъла на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП, съответно, че не е между изчерпателно изброените документи, които възложителят може да изиска съгласно чл. 51 от ЗОП и противоречи на основните принципи, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП. КЗК е посочила, че по смисъла на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП, в решението за откриване на процедурата, в частност обявлението за обществена поръчка, възложителят има право да определи критериите за подбор, включващи минималните изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, техническите му възможности и квалификация, както и да посочи документите, с които същите се доказват. Константната и непротиворечива практика на КЗК и ВАС в тази насока е, че критериите за подбор се вземат при условията на оперативна самостоятелност от възложителя, но в рамките, определени в чл. 25, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП. В случая, въведеното минимално условие за допустимост - участниците да установят премиен приход към 30.06.2010 г. по застраховка "пожар и природни бедствия" не по-малко от 10 000 000 лв. и по задължителна застраховка "злополука" не по-малко от 1 000 000 лв. не е дискриминационно. Обявлението за обществена поръчка е публикувано и в Официалния вестник на Европейския съюз на 24.12.2010 г., като е станало достояние на неограничен кръг правни субекти в рамките на Европейския съюз, което съществено разширява кръга на лицата, които могат да изпълнят поставеното изискване за премиен приход и да участват в процедурата. Възложителите са допуснали премийният приход по цитираните видове застраховки да бъде доказан, както с разпечатка от първичния администратор на данни - КФН, така и на еквивалентен надзорен орган на страната, в която застрахователят осъществява дейността си. Тази възможност е съобразена с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, според която "застраховател" е и застраховател от друга държава членка на Европейския съюз, т. е. не отговаря на истината твърдението, че изискването за премиен приход може да бъде изпълнено само от ограничен брой дружества (четири), тъй като същото е обосновано с данни от КФН, отразяващи дейността и пазара на застрахователите само в България (застрахователи регистрирани в България и такива, упражняващи дейност в България), които не включват информация в тези насока за страните членки на ЕС и страните от Европейското икономическо пространство по смисъла на § 1, т. 6, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от КЗ. По отношение на лицата поставеното изискване не противоречи на основните принципи посочени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Освен това съгласно чл. 9 от ЗОП, кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Следователно поставеното изискване за минимален премиен приход може да бъде изпълнено съвместно при обединение на застрахователи, които поотделно не го покриват, но заедно отговарят на поставения критерий за допустимост. Отхвърлено е и възражението, че обемът и обхватът на поставеното изискване за премиен приход по видове застраховки не съответства на обема и обхвата на обществената поръчка. Предметът на обществената поръчка по застраховка "Индустриален пожар", касае цялото имущество на трите дружества възложители, което по балансовите стойности към 31.12.2009 г. е 391 079 264, 34 лв., по застраховка "Релсови превозни средства" подлежат на застраховане 25 броя влакове ЕМВ серия, чиято балансова стойност към 31.12.2009 г. е 205 584 706 лв. и 25 броя ДМВ серия 10, чиято балансова стойност към 31.12.2009 г. е 102 252 325 лв., т. е. общата стойност на застрахованото имущество - обект на застраховането по двете застраховки, е на обща стойност - 698 916 295 лв. В тази връзка поставеното минимално изискване към участниците за премиен приход от застраховки "пожар и природни бедствия", не по-малко от 10 000 000 лв. към 30.06.2010 г. (т. е. за 6 месеца), отнесено към стойността на обекта на застраховане, не следва да бъде прието за прекомерно и необосновано по смисъла на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП. Подлежащото на застраховане имущество е на висока стойност, а и с оглед дейността на трите дружества възложители, рискът от настъпване на застрахователно събитие е по-голям от обичайния. Същите аргументи, КЗК е приложима и по отношение изискването участниците да имат премиен приход от задължителна застраховка "злополука", не по-малко от 1 000 000 лв. към 30.06.2010 г. (за 6 месеца), отнесен към обекта на застраховането - всички работници и служителите в дружествата възложители. Този извод се налага и от императивното задължение по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд и чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск "трудова злополука" (Наредбата), работодателят да застрахова работниците и служителите, които осъществяват дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата задължителната застраховка "трудова злополука" покрива рисковете смърт, временна и трайна нетрудоспособност на застрахованото лице вследствие на трудова злополука, като застрахователната сума се определя на база месечната брутна работна залата на застрахованите работници и служители, към момента на сключване на застраховката и не може да бъде по-малка от седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Според чл. 9 от Наредбата, при смърт на застрахованото лице, застрахователите изплащат обезщетение в размер не по-малък от седемкратния размер на брутното му трудово възнаграждение, при трайна нетрудоспособност процент от брутното му трудово възнаграждение, равен на процента трайно намаляване на работоспособността, а при временна неработоспособност се изплаща също процент от брутното трудово възнаграждение за всеки започнат месец временна нетрудоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, като е предвидено процентно нарастване при по-дълга неработоспособност. От представената справка е видно, че броят на подлежащите на задължителна застраховка "трудова злополука" в трите дружества - възложители възлиза на 3569 лица, с общ фонд месечна работна заплата за месец септември 3 280 265, 55 лв., която стойност за една година е 39 363 186 лв., а за шест месеца - 19 681 593 лв., т. е. поставеното минимално изискване към участниците да имат минимален премиен приход от задължителни застраховки "трудова злополука", не по-малко от 1 000 000 лв. към 30.06.2010 г., отнесено към броя на подлежащите на застраховане лица и общия размер на фонд работна заплата за същия период от време 6 месеца - 19 681 593 (1 към 19), не следва да бъде прието за прекомерно и необосновано по смисъла на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП. Става въпрос за специфична застраховка, при която размерът на имуществените и неимуществените вреди, който се дължи при настъпване на застрахователното събитие е висок, т. е. изискването гарантира, че изпълнителят ще има необходимия опит и ресурс да изпълни предмета на обществената поръчка в тази част. Поставеното минимално условие към участниците да имат премиен приход по видове застраховки, равен или надвишаващ посочения размер, не противоречи на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП, тъй като по обем и обхват съответства на подлежащото на застраховане имущество и на броя лица подлежащи на задължително застраховане за риск "трудова злополука". Ограничаването на застрахователите, които могат да участват в процедурата не противоречи на цитираните по-горе текстове на закона и чл. 2 от ЗОП и следва да се приеме за обосновано, с оглед стойността на имуществото, броя на работниците и служителите и брутния размер на трудовите им възнаграждение, на база на които се определят дължимите плащания при настъпване на застрахователното събитие. Като неоснователно е отхвърлено и твърдението, че въведеното минимално изискване към участниците за премиен приход по видовете застраховки е неясно зададено и е в противоречие с изчерпателно изброените документи в чл. 51 от ЗОП. КЗК е посочила, че цитираното изискване е въведено в раздела, касаещ техническите възможности на участниците, а не в раздела, отнасящ се за икономическите и финансовите възможности. От този неточност обаче не следва извода, че изискването е незаконосъобразно въведено, тъй като същото е допустимо по смисъла чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Следователно изискване не е неясно зададено, тъй като същото е част от допустимата информация, която възложителите могат да изискват, а поставянето му в раздела, касаещ техническите възможности е несъществен пропуск, който не следва да се разглежда като отнасяне към на чл. 51 от ЗОП. Отделно от това следва да се посочи, че по смисъла на Част втора от Кодекса за застраховането, застраховател е акционерно дружество или кооперация, учредено и получило лиценз за упражняване на застрахователна дейност (чл. 35, ал. 1 от КЗ), което основно и по занятие извършва застрахователна дейност - сключване на застрахователни договори (Част четвърта "Застрахователен договор" от КЗ). Следователно основните приходи и разходи на застрахователя, се формират от и по извършване на застрахователна дейност, т. е. неговият оборот в основната си част представлява/е брутният премиен приход по договорите за застраховка, които е сключил. В тази връзка КЗК е посочила, че изискания от възложителя премиен приход по двата вида застраховки не е неясно зададен, тъй като оборота на застрахователя представлява общия сбор от премийните приходи по сключените от него застрахователни договори. КЗК е отхвърлила като неоснователно и твърдението, че гаранцията за участие на обществената поръчка в размер на 480000.00 лв. е необоснована и прекомерно висока, тъй като не е посочена прогнозна стойност на обществената поръчка, на база на която се определя същата. Прогнозната стойност не е между посочената в чл. 25, ал. 2 от ЗОП минимална информация, която следва да съдържа обявлението за обществена поръчка, поради което липсата й не съставлява нарушение на цитираната разпоредба. С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП, законодателят единствено задължава възложителите да определят гаранцията за участие в рамките на 1 на сто от стойността на обществената поръчка, т. е. единствения извод, който може да се изведе е, че прогнозната стойност на поръчката е равна или надвишава 48 000 000 лв. Тази стойност на поръчката и определената гаранция за участие не следва да бъдат приети за необосновани, предвид балансовата стойност на имуществото, което подлежи на застраховане по видове застраховки, за което по-горе е посочено, че е на обща стойност 698 916 295 лв. и периода на застраховане - 5 години по двете имуществени застраховки. Също следва са се посочи, че обектът на застраховане включва и задължителна застраховка "трудова злополука" на работниците и служителите на трите дружества-възложители, чиито брутни възнаграждения, на база на които се изплащат дължимите обезщетения, за една година са на обща стойност 39 363 186 лв. Ето защо изисканата гаранция за участие следва да се приеме за обоснована с оглед високата стойност на предмета и обекта на застраховане. КЗК е отхвърлила и твърдението на "ЗАД Армеец" АД, че в оспореното решение и обявлението като възложител е посочено дружеството "Холдинг БДЖ", а в документацията е приложено решение по чл. 8, ал. 6 от ЗОП, за провеждане на обща процедура по възлагане. В раздел VIII "Друга информация" на решението за откриване на процедурата е посочено, че възложителите "Холдинг БДЖ" ЕАД, "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, вземат решение за провеждане на обща процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 8, ал. 6 от ЗОП. Цитираното решение е подписано от лицата, представляващи възложителите. От посочения партиден номер на възложителя на решението и след справка в Регистъра на АОП е видно, че решението е публикувано със същия текст, т. е. твърдение е неоснователно. По тези съображения, КЗК е отхвърлила жалбата. Постановеното решение е правилно. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на решението на КЗК са развити същите възражения относно законосъобразността на оспорения акт и процедура, които подробно са обсъдени от комисията. Неоснователно е първото оплакване в жалбата, че КЗК неправилно е приела, че поставеното изискване от възложителя за подбор не е в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП. Сочи се също така, че възложителят не е мотивирал въвеждането на изискването. Става дума за критерия за подбор - годишен премиен приход, посочен по видове застраховки. Изводите на КЗК са напълно обосновани с оглед данните по делото и съответстват на закона. В ЗОП липсва изискване за възложителя да мотивира въвеждането на критерии за подбор. Непротиворечива е практиката на КЗК и ВАС, че посоченото правомощие на възложителя е въпрос на оперативна самостоятелност, като същият е свободен по своя преценка да въведе критерии за подбор, като рамките на тази оперативна самостоятелност са очертани с изискванията на чл. 25, ал. 2, ал. 5 и 6 от ЗОП. В случая въведените минимални изисквания са напълно съобразни с предмета, обема и стойността но поръчката. КЗК изключително подробно е изследвала и посочила балансовата стойност на подлежащото на застраховане имущество, по двете застраховки "индустриален пожар" и "релсови превозни средства", която възлиза общо на 698 916 295 лв. Данните за тази стойност не са оспорени. Същата е изключително висока, поради което изискуемият размер от 10 млн. лева премиен приход от застраховки "пожар и природни бедствия", за шест месеца, който следва да установят участниците не е необосновано завишен. Същото се отнася и до изискуемия премиен приход по отношение застраховката "трудово злополука". Броят на подлежащите на застраховане лица е над 3 500 души, с относим общ фонд работна заплата от над 3 млн. лева за една година. Тъй като именно на базата на брутния размер на трудовите възнаграждение се определят и дължимите плащания при настъпване на застрахователното събитие, то изискването за премиен приход от 1 млн. лева по застраховка "трудова злополука" не е необосновано. Въведените условия за подбор напълно съответстват на предмета, обема и сложността на поръчката. Напълно обосновано възложителят е въвел високи изисквания, с които цели избор на изпълнител, които ще може да се справи успешно с предмета на поръчката. Неоснователно е и възражението, че КЗК не е обсъдила възражението, че с въведените изисквания се ограничава участието на български застрахователи, тъй като видно от приложените като доказателство справки нито едно дружество не е достигнало изискуемия премиен приход по застраховка "злополука". КЗК е обсъдила възражението. Изложила е подробни мотиви, че обявлението за поръчката е публикувано и в рамките на ЕС, т. е. участие в процедурата могат да вземат и други дружества, които извършват дейността си и извън България, като е възможно и участие под различни форми на обединяване с такива дружества. Довод в тази насока са и изрично разписаните изисквания към такива чуждестранни участници. Не е налице и твърдяното нарушение на принципите на ЗОП и по-точно на тези, регламентирани в чл. 2 от закона. Въведените изисквания не са дискриминационни. Такива биха били, ако с тях необосновано се ограничаваше участието в процедурата. В случая обаче е налице поръчка със значителен обем и стойност, поради което е оправдано за постигане на гарантирано и качествено изпълнение да се въведат високи изисквания и критерии за подбор. Следващият довод в жалбата е, че КЗК не е констатирала, че въведеното изискване за премиен приход е всъщност изискване за пазарен дял и не съответства на сложността, предмета и на обема на обществената поръчка. По посоченото са развити подробни доводи, които не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е твърдението в жалбата, относно това, че КЗК е нарушила чл. 120а, ал. 3 от ЗОП, като не е назначила експерт, който да даде становище до каква степен премийният приход е показател за икономическото и финансово състояние на застрахователното дружество. На първо място в жалбата не е направено искане за назначаване на експертиза, като доказателствено средство, а КЗК е обвързана от твърденията и исканията направени в подадената жалба. На следващо място допускането на експертно становище е предоставено на свободната преценка на КЗК и това, че тя е решила, че не е необходимо ползването на експертно становище не може да доведе до порок в обжалваното решение. Правилно е отхвърлено и възражението за порок на решението поради липса на реквизит по чл. 59, ал. 1, т. 2 от АПК - вписване като възложител само на Холдинга, а не и на трите дружества. В документацията е приложено решението по чл. 8, ал. 6 от ЗОП, а и решението за откриване на процедурата е подписано от лицата, представляващи и трите дружества. Правилно КЗК е отхвърлила и възражението относно твърдяното нарушение при определяне на размера на гаранцията за участие. Правилно е посочено, че възложителят не е задължен да посочи прогнозна стойност на поръчката, поради което не може да се счете, че в случая гаранцията непременно е определена като един процент от тази стойност. Това е една от законовите възможности. Задължението в чл. 59, ал. 2 от ЗОП е размерът на гаранцията да не надхвърля повече от 1% от стойността. В случая прогнозната стойност, с оглед балансовата стойност на имуществото, подлежащо на застраховане, както и броя на работниците и служителите подлежащи на застраховане за риска "Злополука" ще надхвърли сумата от 48 млн. лева, поради което гаранцията не може да се счете за завишена. Правилно възражението е отхвърлено. По изложените съображения при постановяване на решението си КЗК не е допуснала твърдяните в жалбата нарушения, поради което същата като неоснователна следва да се отхвърли. На тримата ответниците, с оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, възлизащи на сумите по 150 лв. за всеки, за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Исканията за присъждане на разноски са своевременно заявени. Ето защо настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение